1
6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
СОФИЯ, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3170/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 96 от 03.04.2017 г. по в.гр.д. № 51/2017 г. на Окръжен съд- Перник в частта, с която е потвърдено решение № 379 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 2327/2015 г. на Районен съд – Перник, поправено с решение от 28.09.2016 г. и решение от 11.11.2016 г. в частта, с която:
– са отхвърлени предявените от С. Г. С. против М. А. С. и Н. Г. С. искове за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100/2014 г., до размер на 2/6 ид. части, и против Г. Н. Г. и А. Н. Г. за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № … г., до размер 2/6 ид., поради противоречие с добрите нрави.
– е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор … по КККР на [населено място], съставляващ УПИ … в кв. … по плана на [населено място], заедно със застроените в този имот сграда с идентификатор …, на два етажа, със застроена площ 70 кв.м, сграда с идентификатор …, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., М. А. С. и Н. Г. С., при права: по 1/6 ид. част за С. С. и С. З. и 4/6 ид. части в режим на СИО за М. и Н. С..
– е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ парцел … в кв. 8 по регулационния план на селото, с площ по скица 530 кв.м, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, селскостопански постройки и други подобрения, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., Г. Н. Г. и А. Н. Г., при права по 1/6 ид. част за С. С. и С. З., и по 2/6 ид. части за Г. Г. и за А. Г..
Касаторът С. Г. С. чрез неговия пълномощник адв. К. Б. твърди, че в тези части въззивното решение е неправилно и необосновано. Поддържа, че двата договора за замяна, с които неговият наследодател се е разпоредил с притежаваните от него недвижими имоти, са нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като пазарната стойност на заменените недвижими имоти надхвърля 15-20 пъти пазарната стойност на получените в замяна движими вещи.
Ответниците по касация Г. Н. Г., А. Н. Г., Н. Г. С. и М. А. С. чрез своя процесуален представител изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство С. Г. С. е наследник по закон на В. С. Г. и на Г. С. Г., които са били съпрузи. Същите са били собственици на поземлен имот с идентификатор … с площ 366 кв.м, находящ се в [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда и второстепенни постройки, както и на УПИ … в кв. 8 по РП на [населено място], общ. Р., заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, селскостопански постройки и други подобрения.
В. С. Г. е починала през 2001 г. и е оставила за наследници своя съпруг Г. С. Г., и две деца – жалбоподателят С. Г. и дъщеря В. Г. С..
С договор за замяна, сключен на 20.11.2014 г. Г. С. Г. прехвърлил на ответниците М. А. С. и Н. Г. С. собствените си 4/6 ид. части от поземления имот [населено място], и от построените в него сгради, като си запазил правото да ползва имота докато е жив. Посочено е в нотариалния акт, че данъчната оценка на прехвърления недвижим имот е 39 682 лв. В замяна приобретателите на имота му прехвърли собствения си лек автомобил марка „Ф.” със застрахователна оценка 10 000 лв.
С договор за замяна, сключен на 17.12.2014 г. Г. Г. прехвърлил на Г. Н. Г. и на А. Н. Г. деца на първите двама ответници, притежаваните от него 4/6 идеални части от поземления имот и постройките в [населено място]. Данъчната оценка на този имот е 2029 лв. В замяна приобретателката Г. Н. Г. прехвърлила на продавача собствения си лек автомобил марка ” Ф.” със застрахователна оценка 9 000 лв., а приобретателката А. Г. му прехвърлила лек автомобил марка ” А.” със застрахователна оценка 2 000 лв. В нотариалния акт е посочено, че независимо от неравнопоставеността на стойността на заменяните вещи уравнение на цената не се дължи.
С писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 22.12.2014 г., Г. С. продал И. Г. И. лекия автомобил марка „Ф.” за сумата 1 000 лв. С друг договор от 05.01.2015 г. му продал лекия автомобил марка „А.” за сумата 500 лв. С договор от същата дата продал на Г. П. А. лекия автомобил марка „Ф.” за сумата 500 лв.
Г. С. Г. е починал на 12.01.2015 г.
Твърдението на ищеца е било, че двата договора за замяна са нищожни поради накърняване на добрите нрави, тъй като насрещните престации са нееквивалентни до такава степен, че на практика липсва насрещна престация.
По делото е назначена съдебно- оценителна експертиза, която е дала заключение, че пазарната цена на недвижимия имот в [населено място] е 39 000 лв., а тази на недвижимия имот в [населено място]- 22 500 лв. Изслушана е и автотехническа експертиза относно пазарната стойност на заменените автомобили. Според вещо лице автомобилът марка „А.”, модел „А., с година на първоначална регистрация 1997 г. , има пазарна стойност 3 368 лв., автомобилът марка „Ф.”, модел „Б.” с първоначална регистрация през 2000 г. е с пазарна цена 4 910 лв., а автомобилът марка „Ф.”, модел „С.”, с първоначална регистрация през 2003 г. е с пазарна цена 3 601 лв.
Пернишкият окръжен съд, препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, е приел, че двата договора за замяна не са нищожни поради противоречие с добрите нрави въпреки установената неравностойност на насрещните престации, тъй като съотношението на пазарната цена на предоставените и на получените в замяна вещи не е единствен критерий за това, а следва да се преценява с оглед конкретните обстоятелства дали сделката е съвместима с общоприетите норми за добросъвестност и справедливост.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда при постановяване на решението да изследва всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и всички доводи и възражения, въведени с въззивната жалба, и да изложи мотиви за тях, и по въпроса дали е налице нищожност поради накърняване на добрите нрави на сделка, с която е извършено прехвърляне на недвижим имот срещу движима вещ, когато стойността на прехвърлената в замяна движима вещ е 15-20 пъти по – малка от стойността на недвижимия имот.
По процесуалния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав споделя изцяло практиката на ВКС, обективирана в представеното от касатора решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр.д. № 823/2010 г. на ІІ т.о., съгласно която предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейното решение, не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по спорния предмет, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата по делото и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.
В отклонение от тази практика Пернишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете за обявяване за нищожни на двата договора за замяна поради противоречие с добрите нрави предвид липсата на еквивалентност на насрещните престации са отхвърлени до размер 2/6 ид. части, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, без да обсъди доводите във въззивната жалба за съществена неравностойност на разменените престации. Задоволил се е да посочи, че липса на насрещна престация по заменителната сделка не е налице, защото наследодателят Г. е получил в собственост леки автомобили и си е запазил правото на ползване върху имотите. Допуснато е процесуално нарушение, което обаче не е съществено, тъй като не е довело до неправилност на решението като краен резултат.
В своята практика ВКС приема, че преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. В конкретния случай разликата в пазарната стойност на имотите, предмет на договора за замяна, не налага извод за такава неравностойност, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Неоснователни са доводите на касатора, че придобитото в замяна имущество е с пазарна цена 15-20 пъти по ниска от пазарната цена на недвижимите имоти, с които наследодателят се е разпоредил. Цената, на която същият е продал получените по замяна леки автомобили на трети лица, е неотносима към преценката за еквивалентност на престациите по договора за замяна. Пазарната цена на получените в замяна леки автомобили е по- ниска съответно 5 пъти по единия договор и 2.5 пъти по другия договор от пазарната стойност на прехвърлените от наследодателя недвижими имоти, но сама по себе си тази парична нееквивалентност не е толкова съществена, за да се квалифицира като неморална, обосноваваща нищожност на сделката, защото съдържанието на договора се определя свободно от страните. Продажбата на вещ на цена, по- ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, освен ако самите обстоятелства, при която е сключена сделката, са в противоречие с морала – едната страна се е възползвала от лекомислието, неопитността, икономическата или физическа зависимост на другата страна от нея или от трети лица, каквито твърдения не са наведени с исковата молба и за които по делото няма доказателства. Дори ако поради по някаква причина едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави. Като е достигнал до същите изводи, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
По тези съображения въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на делото касаторът С. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на Г. Н. Г., А. Н. Г., Н. Г. С. и М. А. С. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 96 от 03.04.2017 г. по в.гр.д. № 51/2017 г. на Окръжен съд- Перник в обжалваната му част, с която е потвърдено решение № 379 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 2327/2015 г. на Районен съд – Перник, поправено с решение от 28.09.2016 г. и решение от 11.11.2016 г. в частта, с която:
– са отхвърлени предявените от С. Г. С. против М. А. С. и Н. Г. С. искове за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № … г., до размер на 2/6 ид. части, и против Г. Н. Г. и А. Н. Г. за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № … г., до размер 2/6 ид., поради противоречие с добрите нрави.
– е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор … по КККР на [населено място], съставляващ УПИ … в кв. 65 по плана на [населено място], заедно със застроените в този имот сграда с идентификатор …, на два етажа, със застроена площ 70 кв.м, сграда с идентификатор …, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., М. А. С. и Н. Г. С., при права: по 1/6 ид. част за С. С. и С. З. и 4/6 ид. части в режим на СИО за М. и Н. С..
– е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ парцел … в кв. 8 по регулационния план на селото, с площ по скица 530 кв.м, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, селскостопански постройки и други подобрения, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., Г. Н. Г. и А. Н. Г., при права по 1/6 ид. част за С. С. и С. З., и по 2/6 ид. части за Г. Г. и за А. Г..
В останалата част въззивното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на Г. Н. Г., А. Н. Г., Н. Г. С. и М. А. С. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 / шестотин/лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: