Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
С., 17.06. 2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 330 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Н. от АК-С., против въззивно решение № 7554 от 05.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 18790/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 28.07.2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, постановено по гр.д. № 20235/2012 г., са отхвърлени предявените от Н. Д. Д. срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 000 лв., представляваща имуществени вреди от некачествено изпълнение на договор за предоставяне на дентално лечение (включващи сумата 12 633 лв. – разходи за лечение, заплатени по договора, и 1367 лв. – разходи по отстраняване последиците от неизпълнение на договора, заплатени към трети лица), и 6000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в продължително неразположение, болка, субфебрилитет, промяна на фонацията и лоша миризма, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Твърди се неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна и уважаване на предявените искове. В съдебно заседание адв. Н. поддържа заявените основания за отмяна на въззивното решение като подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК-Р. я оспорва като недопустима и неоснователна в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседания адв. Р. моли касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно – в сила.
Третото лице помагач ЗАД [фирма] [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 248 от 29.02.2016 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание задължителното тълкуване в ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, че при съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол.
В случая са налице основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от неизпълнение на договорно или на друго основание/деликтно, неоснователно обогатяване и др./ са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено какви точно последици и на какво основание се претендират.
В конкретния случай ищецът е твърдял в исковата молба, че през 2008 г. между страните е бил сключен неформален договор за медицинска/дентална/ услуга, като ответното дружество не е изпълнило задълженията си по него, като в резултат на извършените манипулации и лечение, които били неуспешни, на ищеца били причинени имуществени и неимуществени вреди, които твърдения сочат на договорно основание на претенцията. При така изложените факти ищецът е претендирал пълна реституция на даденото по договора, за периода 2008 г. – 2011 г. , а именно сумата от 14 000 лв. – възстановяване на платените от него разходи за лечението, както и сумата от 6 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на неправилното лечение, който заявен петитум сочи на иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, пр. 3 ЗЗД, какъвто иск претендира, че е предявил пълномощникът на ищеца в съдебното заседание на касационното производство и в писмената си защита пред настоящата инстанция. Това несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба, съдържаща факти относими към неизпълнение на договорни задължения и заявения петитум за неоснователно обогатяване, е довело и до разнопосочна правна квалификация на исковете от първоинстанционния и въззивния съд. За да се организира процеса на доказване и да се отговори на доводите на страните е трябвало да се отстрани нередовността на исковата молба, като от ищеца се изиска посочване на източника на твърдяното неизпълнено задължение от ответника с индивидуализиращите го белези. Изходът на спора зависи от това дали се претендира неизпълнение по договор за медицинска/дентална/ услуга, в който случай отговорността се реализира по чл. 79 и сл. ЗЗД, или за развален договор по смисъла на чл. 87 ЗЗД при добросъвестност на едната и неизправност на другата страна, за да настъпят предвидените в чл. 88 ЗЗД последици – пълна реституция на даденото по разваления договор като дадено с оглед отпаднало основание/чл. 55, пр. 3 ЗЗД/. При липса на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита, няма как да се преценят точно приложимия закон, релевантните за спора доказателства и тежестта на доказване. По делото ищецът не е изготвил редовна искова молба относно съдържанието й по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, което е несъответно на заявения петитум по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, като нито първоинстанционният, нито въззивният съд са провели производство по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на чл. 129 ГПК, което е довело до произнасяне по нередовна искова молба.
До отстраняване нередовностите на исковата молба не са налице предпоставките за разглеждане на спора по същество. Постановеното при наличие на пречка за надлежно упражняване правото на иск въззивно решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран от действащия ГПК и разрешенията, дадени в т. 5 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2013 г., в случая при несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, постановките на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001г./т. 4/ продължават да са актуални и при действащия ГПК, т.е. компетентен да отстрани нередовностите на исковата молба е въззивният съд, който макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, на който съд делото следва да бъде върнато след обезсилването за извършване на надлежните съдопроизводствени действия.
Направените разноски пред настоящата инстанция следва да се присъдят при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 7554 от 05.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 18790/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: