Решение №128 от 21.7.2009 по гр. дело №749/749 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
Р Е Ш Е Н И Е
 
№128
 
гр.София, .21.07.  2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети март   две хиляди и девета  година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                        КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Наташа Петкова
при участието на прокурора    СТАМЕНОВА
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело под № 749/2008 година
 
Производството е по чл.218а, във вр. с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Г. И. В. от гр. Т. против решение № 244 от 13.12.2007 год. по гр.дело № 360/2007 год. на Апелативен съд- В. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по касационната жалба „А”И. , гр. С. не изразява становище по нея.
Върховната к. п. , в качеството си на контролираща страна и представлявана от прокурор С. изразява становище за нейната основателност и моли касационният съд да се произнесе по съществото на иска, който бил допустим за разглеждане в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да обезсили първоинстанционното решение № 38/22.06.2005 год. по гр.дело № 175/2005 год. на Т. окръжен съд само в частта, с която е отхвърлил иска на Г. В. за обезщетение в размер на 2 400 лева, представляващо понесени от него имуществени вреди и да прекрати производството в тази му част, решаващият съд се е позовал на задължителните указания в отменителното решение на касационния съд под № 676/24.07.2007 год. по гр.дело № 704/2006 год. и констатирал тяхното неизпълнение, с оглед на постановеното определение № 304/27.09.2007 год. за отстраняване нередовности по исковата молба. Решаващият съд е изискал от ищеца да конкретизира как формира пропуснатите си ползи от нереализиран доход от таксиметрова дейност, посредством ЕТ „В”, какви са договорните му отношения с този превозвач, как се формира месечния му доход, като водач на таксиметровия автомобил-по трудово правоотношение или по друг начин и как се определя дохода му.
Решаващият съд е обсъдил депозираната от ищеца уточняваща молба като неизпълнение на указанията до него, конкретизирани в определение № 304 и обосновал извода, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, прилагайки т.4 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК, затова обезсилил първоинстанционното решение в тази му част и прекратил производството по делото.
Неоснователен е касационния довод, че с представяне на договора за наем касаторът-ищец е изпълнил задължителните указания за отстраняване на нередовностите в исковата си молба. Претенцията за имуществени вреди се основава на пропуснати ползи от нереализиран доход за периода от 17.02.2004 год.- до 18.06.2004 год. Представеното копие от договора касае договорни правоотношения между касатора и ЕТ”В” за период от 14.02.2003 год. до 14.02.2004 год., т.е. за един предходен период, ирелевантен към спорното правоотношение. Касаторът не е уточнил, че договорът за наем е относим и за процесния период, през който е продължил да произвежда правните си последици, не е уточнил обстоятелствата, на които основава иска си, прилагайки отново фискалните бонове, които са били вече обсъждани от касационната инстанция в отменителното решение, като неотносими към спора, поради липса на уточнение на обстоятелствената част на исковата молба.
Доколкото съществуват касационни доводи, че въззивният съд е следвало служебно да приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № 34/1999 год. като определи нереализирания доход, съгласно правната норма, същите са неотносими към предмета на касационното обжалване, ограничен само до упражнявания касационен контрол върху въззивното решение, в което е прието, че съдът е сезиран с нередовна искова молба, чиито нередовности не са отстранени от касатора, в определения за това срок, поради което по тези доводи, които са по съществото на спора, касационният съд не дължи отговор.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244/13.12.2007 год. по гр.дело № 360/2007 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top