О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
гр.София, 15.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4321 по описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.03.2013г. по гр.д. №1278/2012г. на ОС Русе, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правен нъпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът – Н. А. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от [фирма] против Н. А. и Х. Г. искове за прогласяване на основание чл.135, ал.1 ЗЗД относителната недействителност по отношение на банката на сделката за дарение на 3/4 идеални части от лозе в местността „” в землището на [населено място], сключена с нотариален акт №г. от г. на нотариус с район на действие РС Р. и сделката за дарение на 3/4 идеални части от апартамент № , на четвъртия етаж в жилищен блок “С.”, [улица], №, в [населено място], с площ от 74,82 кв.метра, избено помещение №3 и таванско помещение №1, извършена с нот.акт №г. на г., на нотариус с район на действие РС Р..
Прието е за установено по делото, че ответницата по жалба – Н. А., е извършила безвъзмездни разпореждания в полза на дъщеря си, ответницата Х. Г., като на 27.ХІ.2009г. й е дарила 3/4 идеални части от апартамент в [населено място], а на 08.ХІІ.2009г. й е дарила 3/4 идеални части от лозе в землището на [населено място] и именно тези две сделки банката е поискала да бъдат обявени за недействителни спрямо нея, навеждайки доводи за наличието на предпоставките по чл.135 ЗЗД.
Прието за установено, че ответницата по жалба е осъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.11.2011г. на РС – Русе да заплати на [фирма] сумата 37050,08 лева по договор за кредит от 16.11.2005г., лихва за времето от 25.06.2009г. до 14.11.2011г. в размер на 8 029,65 лева и наказателна лихва в размер на 446,56 лева.
Съдът е посочил, че отменителният иск по чл.135, ал.1 ЗЗД като правен способ за защита срещу увреждащите правни действия на длъжника дава възможност на кредитора да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането. Установено е по делото, че атакуваните от банкана сделки са извършени от Н. А. в периода м.ноември-м.декември 2009г., а предсрочната изискуемост на задължението по договора й за кредит е настъпила към месец юни 2009г, тоест преди сключването на договорите за дарение. Прието е обаче, че в случая за банката не е настъпило увреждане, тъй като вземането й по договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, чиято стойност значително надвишава задължението.
Съдът е счел, че това имущество е достатъчно да се удовлетвори кредитора, още повече, че по отношение на него той се явява привилегирован кредитор, каквото качество по отношение на имуществото, предмет на атакуваните сделки, няма. Съдът е взел предвид задължението на Н. А. по договора за кредит от 16.11.2005г. и е преценил, че разпоредителните сделки, извършени от нея, не са довели до увеличаване на нейната неплатежоспособност, нито са създали такава, тъй като за кредитора остава възможността да се удовлетвори предпочтително от стойността на имуществото, обезпечаващо вземането му с ипотека. Въззивният съд е счел за ирелевантно за спора обстоятелството, че Н. А. има и други задължения към банката, произтичащи от други договори на значителна стойност.
При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че извършените от ответницата по жалба и по иска разпореждания с недвижими имоти не увреждат кредитора, поради което предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимост на обжалването, поддържа, че с решението е даден отговор на съществен за спора въпрос, а именно кога е налице увреждане на кретидора по смисъла на чл.135 ЗЗД, по който съдът се е произцнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г., ІV г.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника и такова еналице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., решение от 25.06.2010г. по гр.д.№1294/2009г.,І V г.о. на ВКС, в което е прието, че увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска, е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си и решение от 18.06.2010г. по гр.д.№1473/2009г.,ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че ако дългът е личен на единия съпруг, то обезпечението на задълженията му се покрива само ид.част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането и на другия съпруг. Представя и определение постановено по чл.288 ГПК, неотносимо към преценката за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставеня за разглеждане въпрос в изложението на жалбоподателя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
о п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2013г. по гр.д. №1278/2012г. на ОС Русе.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване, след като жалбоподателя [фирма] внесе 850 лева държавна така, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: