О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1282
гр.София, 15.11.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4477 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.02.2013г. по гр.д.№7198 / 2012г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл поправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от П. И. искове и е отменил уволнението му, извършено със Заповед №396/17.03.2010г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и го е възстановил на заеманата отпреди уволнението работа-оперативен дежурен КПП, в отдел “Режим и охрана”. Съдът е счел , че уволнението е незаконно, тъй като ищецът-ответник по жалба, е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, за което е представил болничен лист на работодателя си, а последният не е поискал разрешение от Инспекцията по труда преди прекратяване на трудовото правоотношение, така както го задължава разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ. Установено е по делото, че работникът е бил в отпуск по болест от 16.02.2010г. до 17.03.2010г., на 18.03.2010г. при отказ му е връчена заповедта за уволнение, а на 31.03.2010г. му е бил издаден нов болничен лист, в който е посочено, че е продължен първия – от 18.03.2010г. до 17.04.2010г. При тези дънни съдът е счел, че ответникът по жалба е бил в законен отпуск по болест за времето от 16.02.2010г. до 17.04.2010г. Прието е за установено, че е нарушено изискването на чл.333, ал.1 КТ и това съставлява достатъчно основание за отмяна уволнението като незаконно, без да се налага да се изследва въпроса налице ли е соченото в заповедта основание за това – чл.328, ал.1, т.2 КТ.
В изложението жалбоподателят – работодател е посочил, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за спора, а именно относно приложението на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ в случай, че когато заповедта за уволнение е връчена на работника той е бил на работното си място и не е уведомил, че има издаден болничен лист за продължаване отпуска поради болест. Представя решение от 04.07.2012г. по гр.д.№1185/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че закрилата по чл.333 КТ се отнася към момента на връчване на заповедта, решение от 18.07.2012г. по гр.д.№1220/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че закрилата по чл.333 КТ не е приложима в случай, че работникът или служителят, макар и да е бил в отпуск по болест се е явил на работното място и не е представил болничен лист нито е уведомил работодателя, че е в отпуск по болест. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото разрешение на съществения правен въпрос от въззивния съд не е в съответствие с практиката намерила отражение и в посочените от жалбоподателя решения.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.02.2013г. по гр.д.№7198 / 2012г. на ГС София.
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните след като жалбоподателя [фирма] внесе 150 лева държавна такса, за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: