О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 11.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3909/2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 6952/09.08.2018 година подадена от Ш. Ю. Ю. и А. О. Ю. чрез адв. Н. Т. АК – С. против Решение № 268 от 06.07.2018 г. по въззивно гр. дело № 190/2018 г. на Окръжен съд – Хасково.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е отменил Решение № 45/ 02.02.2018 г. по гр. дело № 725/2017 г. на РС- Хасково и вместо него е постановил решение, с което отхвърлил предявения от Ш. Ю. и А. Ю. срещу Е. Х. и С. Х., иск с правно основание чл.124 , ал.1 ГПК по искането им да се признае за установено по отношение на Е. Х. и С. Х., че ищците Ш. Ю. и А. Ю. са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР на Х., одобрени със Заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, находящ се на административен адрес [населено място], [улица] площ от 397 кв.м., при граници: имоти с идентификатори №№ ***; № ***; № ***, както и е отхвърлил като неоснователен искът на ищците за отмяна на основание чл.537,ал.2 ГПК на констативен НА № 145/ 2007 г. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поддържа се, че обжалваното решение е необосновано, основания за обжалване по чл.281 ал. 1 т.3 ГПК.
Наведените конкретни доводи за незаконосъобразност на въззивното решение са в насока на противоречие правните изводи на съда със събраните в хода на производството доказателствен материал и при превратно тълкуване на действащото законодателство, в следствие на което са били изведени неправилни фактически констатации.
Искането да се допусне касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, се поддържа по въпросите: Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички доказателства по делото? Доколкото в хипотеза на осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС и позоваване на придобивна давност, чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 587, ал.2 ГПК, старият собственик изгубва правото си на собственост, то при оспорване на този констативен нотариален акт, задължен ли е съдът при преценка на събраните по делото доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително и при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните свидетели? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по следните материално правни въпроси: „Счита ли се за изгубено владението, когато не се установят такива действия, които да пречат на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота“, произнесъл в противоречие с Решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 1519/2010 г. на ВКС- II г.о. ; „Счита ли се прекъсната давността след като ищецът, осъществи фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, не се е позовал на давност и когато по отношение на ответника не се установяват намерения, изразени външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието му да ограничи това право“?
Подържа се довод и за очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280, ал.2 предложение последно ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касацията Е. Я. Х. и С. С. Х., чрез процесуалният си представител адв. М. Г. – АК Х., с който отговор се оспорват доводите на касаторите както и излагат съображения, че формулираните правни въпроси не касаят правните изводи на съда и същите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Поддържат се доводи, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, сочи се и съдебна практика Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 ГПК и с оглед характера на заявения иск – гражданско-правен спор по иск за собственост, касационната жалба се явява процесуално допустима.
За да постанови своето решение, изводите на въззивния съд, че искът на ищците Ш. Ю. и А. Ю. за признаване правото им на собственост придобито на основание придобивна давност за времето след 1971 година до 2003 година, не може да бъде уважен, се базират на събраните доказателства. Процесният недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] , представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на Х., одобрен със заповед №РД18-63/05.10.2006г. на ИД на АК и с площ от 397 кв.м., част от недвижим имот от 800 кв.м., е прието, че е собственост на ответниците легитимиращи се с констативен НА 145/2006 година и последвалото разделяне и попълване на КК на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищците са загубили владението върху имота след като са заминали за Турция през 1989 г., което се било установило от показанията на разпитаните по делото свидетели, за период по дълъг от 6 месеца, поради което започналата да тече в тяхна давност, считано от 1971 г., в каквато насока са твърденията им по делото, е прекъсната, а нова давност не е установено да е започнала да тече. Доколкото правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот е възникнало по силата на договор за покупко-продажба, извършена през 1969 г. – видно от НА № 188/1969 година, то тежестта на доказване фактическия състав на придобивната давност към 2003 година е била изцяло на ищците. Същите не са установили по категоричен и безсъмнен начин, че след връщането си в България през 1995 година са осъществявали явно и необезпокоявано владение в продължение на повече от десет години. Неизпълнението на това процесуално задължение е довело до отхвърляне на исковата им претенция.
След преценка на наведените доводи и правни съображения, настоящия състав на ВКС, счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Релевираните от касаторите процесуални въпроси се явяват необуславящи изхода на делото, тъй като същите имат характера на доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изграждане на волята на съда за крайния изход на спора. Проблемите на доказването, събирането и анализа на доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост, могат да обусловят извод за отклонения от задължителната съдебна практика, само когато съдът е действал contra lege. Доколкото решаващия съд излага своите съображения, неудовлетворителния за страната касатор резултат, не може да съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос : счита ли се за изгубено владението, когато не се установят такива действия, които да пречат на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота , също не може да обоснове извод за допускане на касационно обжалване. Въпросите за владението като фактическо състояние на един недвижим имот е фактически, а не правен. Доколкото при разглеждането на делото от въззивната инстанции е прието като факт, че касаторът е владял имота през периода 1971 г. до 1989 г. и в посочения период не са налице данни касаторът да е правил опити да се сдобие с титул за собственост, то напускането на имота, е възприето от съда като липса на осъществявано владени за следващия период от време – до 1995 година. След завръщането на Ш. Ю. в Република България същият установява нова фактическа власт върху имота чрез трето лице, комуто е възложил стопанисването на имота, но без да установят, съгласно изискванията на закона – арг. чл. 81 ЗС, в кога и за какъв период е налице непрекъснато и необезпокоявано владение за времето до 2003 година.
По направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски. Настоящият състав намира, че същите са дължими съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК и предвид изхода на делото – а именно постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Същите следва да се присъдят в претендирания размер от 800 лв. ( осемстотин лева) като доказани, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2018 година – л.50.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 6952/09.08.2018 г. подадена от Ш. Ю. Ю. и А. О. Ю. чрез адв.Н. Т. от АК – Х. за отмяна на въззивно Решение № 268 от 06.07.2018 г. по в.гр. дело № 190/2018 г. на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА Ш. Ю. Ю. и А. О. Ю. да заплатят на Е. Я. Х., ЕГН [ЕГН] и С. С. Х., ЕГН [ЕГН] сумата 800 лв. (осемстотин лева) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :