1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София, 16.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 406/2009 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Л. Г. и Г. Ц. Г. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 228 от 21.07.2008 год. по гр. дело № 97/2008 год., с което е обезсилено, като недопустимо, решение № 701 от 22.11.2007 год. по гр. дело № 558/2007 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е бил отхвърлен иска на жалбоподателите за заплащане на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на сумата 14550 лева, получена без основание от ответниците С. Г. А., лично и като едноличен търговец „В.-С. А.” [населено място] и Г. Томов А. и прекратил производството по делото.
Ответниците С. Г. А., едноличен търговец с фирма „В.-С. А.” [населено място] и Г. Томов А. оспорват касационната жалба.
С определение № 495 от 12.05.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса, ако едно лице може да защити своето право с определен иск спрямо други лица, това отнема ли възможността му да се защити с иск по чл. 59 ЗЗД, спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Съдът обезсилил първоинстанционното решение, с което иска на по чл. 59 ЗЗД е бил отхвърлен, като приел, че разпоредбата е субсидиарна форма за защита, която може да се упражни, при липса на друга правна възможност за защита на правото. Посочил е, че жалбоподателите-ищци разполагат с възможността да предявят друг иск в защита на спорното право – по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 75, ал. 2 ЗЗД или чл. 357 и сл. ЗЗД, поради което предявеният по чл. 59 ЗЗД иск е процесуално недопустим.
Решението е неправилно.
Съдът е бил сезиран с иск за сумата 14550 лв., с която се е твърдяло, че ответниците са се обогатили неоснователно. Сумата, според изложеното в исковата молба, представлява събирания наем от собствен на ищците магазин, получаван от ответниците през въведения исков период. Ищците са поставили правна квалификация на спорното право чл. 59 ЗЗД.
Решаващият съд е приел, че те могат да защитят правата си, чрез иск срещу наемателите на търговския обект по чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Това виждане е в противоречие с т. 11 от постановление № 1/28.05. 1979г. на Пленума на ВС, според която възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили.
Съдът е посочил и друга правна възможност за защита правата на ищците в разпоредбата на чл. 75, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, според която истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Този иск почива на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Чрез него истинският кредитор може да търси от привидния кредитор това, с което последният се е обогатил за негова сметка – чл. 59 ЗЗД. Относно посочения от съда иск по чл. 357 и сл. ЗЗД, следва да се приеме, че това е средство за защита на другата страна, която следва да докаже, че между страните е имало съвместна търговска дейност по договор за дружество с изрична клауза, средствата от наема на магазина, собственост на ищците, да се влагат в оборотните средства по съвместната им търговска дейност.
От изложеното е видно, че вместо да обезсилва първоинстанционното решение, въззивният съд, по подадената въззивна жалба, е следвало да разгледа делото по същество. Като незаконосъобразно, обжалваното решение ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА решение № 228 от 21.07.2008 год. по гр. дело № 97/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ