Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София, 19.03 , 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 11.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1090/2009 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Г. Г. и Н. Г. Г. против решение №52/18.05.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №41/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №133/13.10.2008г.по гр.д. №524/2006г. по описа на Бургаски окръжен съд и вместо него е постановено:приема за установено по отношение на Н. Г. Г. и Н. Г. Г. и К. ”С” с. К.,че ППК”К”с. Кортен е изключителен собственик на недвижим имот,представляващ почивна станция в гр. Н.,описана в решението,построена чрез отстъпване право на строеж върху УПИ * кв.95 по плана на гр. Н.,цялата с разгъната площ от 1282кв.м при описани граници и осъжда Н. Г. Г. и Н. Г. Г. да предадат на ППК”К” с. К. собствените на кооперацията 1/3 идеални части от гореописания недвижим имот и собствените си 8% идеални части от този имот,заемани от ответниците без основание,като отменя нот.акт №56,т.ІІІ,рег. №2199,н.д. №379/2002г.,както и нот.акт №121,н.д. №489/2004г. по описа на нотариус М. Б. за продажба на 1/3 идеална част от гореописания имот между посочените в решението страни.
С определение №26/08.01.2010г.,постановено по делото,ВКС е допуснал касационно обжалване,поради наличието на предпоставки по член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Правните въпроси от значение за изхода на делото,са посочени като процесуалноправен такъв,отнасящ се до тежестта на доказване при предявен ревандикационен иск и материалноправен въпрос,свързан с възможността упълномощаването на един от правоимащите от О. събрание на лицата по параграф 12 от ЗСПЗЗ да разпредели имущество,да породи право на собственост върху един от обектите,подлежащ на разпределение.
В мотивите си,въззивният съд е констатирал,че на основание ПМС№88/07.08.1990г.,процесната почивна станция е предадена на ТКЗєєс. Кортен,което е правоприемник на АПК”П”,съгласно приложения протокол от 28.12.1990г./лист 42 от делото/ и е извадено от баланса на ДФ”С”-поделение КК Н. ,като видно от приложение протокол и на основание заповед №23 от 16.01.1990г. на председателя на АПК”П” Н. З. относно прекратяване на дейността на АПК-то основните средства и сградите,представляващи почивната станция,са предадени на бригада К. /лист 76 от въззивното дело/Съдът е приел,че новообразуваната кооперация ППК”К„ с. К. е правоприемник на З. кооперация с. К.,видно от приложения протокол от 26.06.1995г. на О. събрание на правоимащите по член 27 ал.1 от ЗСПЗЗ/лист 81 от въззивното дело/. При тази фактическа обстановка,съдът е приел за установено,че процесната почивна станция,собственост на АПК,впоследствие предадена на правоприемника му –ТКЗєє,което от своя страна като организация по параграф 12 е разпределило имота в полза на ППК”К”-ищцовата кооперация,която е станала собственик на процесния имот,завеждайки го по сметка 202 от 01.01.1996гл,поради което е стигнал до извода,че предявената от ищеца претенция с правно основание член 108 от ЗС се явява основателна,а заедно с нея и претенцията за уважаването на иска по член 431 ал.2 от ГПК/отм/ за отмяна на посочените нотариални актове.
Становището на настоящата касационна инстанция,че при постановяване на въззивното решение Бургаският окръжен съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон,произтича от следното:
Видно от изложеното в исковата молба,ищцовата кооперация е заявила ревандикационна претенция относно процесния имот,описан в молбата,като основава правото си на собственост на издаден А. за държавна собственост №/14.12.1995г./лист 8 от първоинстанционното дело/,който е съставен на 14.12.1998г. от Община Н. на основание З. №60-000-0076/12.11.1994г. на МФ,член 77 и член 81 от НДИ,с отбелязване в графата 21-че имотът е предоставен да оперативно управление на ППК”К” с К. Именно на това основание е заявен иска по член 108 от ЗС и в тази връзка първоинстанционния съд се е произнесъл по съществото на спора,с който е бил сезиран.
Въззивната инстанция,видно от мотивите,изложени в решението,като е отменила решението на първоинстанционния съд, се е произнесла по спора,на друго незаявено основание,а именно ,че претендираното право на собственост от ищцовата кооперация произтича от настъпило правоприемство на ликвидираната З. кооперация –с. Кортен,чийто правоприемник се явява новообразуваната ППК”К”-. Кортен/виж мотивите на решението-лист 56 от въззивното дело/,както и че процесната почивна станция е разпределена от ТКЗєє с. К. като организация по параграф 12 от ЗСПЗЗ в полза на ищцовата кооперация.
При това положение, въззивният съд се е произнесъл по съществото на заявения спор на друго,различно от заявеното основание с исковата молба от ищеца основание ,от което последният черпи правото си на собственост спрямо процесния недвижим имот. Ето защо, с оглед служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебното решение във всяко положение на делото,касационният съда намира,че въззивният съд е разгледал и решил спора на незаявено от ищеца с исковата молба основание,поради което е постановил недопустимо решение,което следва да се обезсили,като въззивният съд следва да разгледа спора на предявеното с исковата молба основание и се произнесе по спора.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №52/18.05.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №41/2009г. по описа на същия съд .
ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: