Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3847_16_opr_288_partage_transf_23sk
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 02.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3847 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на по касационна жалба на В. М. Ш. срещу въззивно решение № 701 от 26.05.2016 г. по възз.гр.д. № 399/2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е допуснато извършването на делба между страните на апартамент и движими вещи
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага твърдения за наличие на предпоставки за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна И. Т. Г. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по допускане на съдебна делба, за което не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че
Процесният апартамент и движими вещи са придобити по възмезден начин по време на брака на страните, поради което принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити – съвместният принос се предполага до доказване на противното. Процесният апартамент е придобит чрез покупко-продажба по време на брака при режим на семейна имуществена общност. Продажната цена е заплатена от В. Г. на няколко отделни вноски, за което са издадени платежни бележки на нейно име.
Спорът е за произхода на средствата, с които е заплатена продажната цена. В тежест на всяка от страните е да обори презумпцията за съвместен принос и да докаже, че е заплатила продажната цена или част от нея с лични средства.
Възраженията за трансформацията на лични средства и на двете страни са неоснователни. По отношение на тези на В. Ш.:
За пълна трансформация:
Първите две вноски са погасени със средства, получени от банкови заеми. Като се позовава на т.4 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5 /2013 г. на ОСГТК на ВКС и като се позовава на установената съдебна практика, отразена в определение по гр.д. № 4167 /2015 г. на ІІ г.о. на ВКС, въззивният съд приема, че позоваването на самостоятелно отпускане и изплащане на получените банкови заеми не обуславя извод за трансформиране на средства. Средствата, получени по договор за заем, по който заемополучател е бил само единият съпруг, не са лични, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно и тези средства са общи по смисъла на СК. Последващи разплащания вкл. връщането на взетите в заем средства, не рефлектира върху принадлежността на придобитото право на собственост и не води до промяна в правата в съсобствеността.
Не е доказано заплащането на част от една парична вноска (последната) със средства, дарени от бащата на В. Ш., тъй като по делото няма други доказателства за дарението, освен свидетелските показания на бащата на В. Ш. и няма никакви доказателства за влагане на получена от дарение сума за покриване на част от продажната цена. Самият свидетел (бащата) твърди и, че не се е интересувал и не е категоричен дали с дарените пари е заплатена част от цената.
Доказано е, че част от продажната цена е заплатена с парични средства, получени от продажбата на друг недвижим имот, който се е намирал в съпружеската имуществена общност на страните.
Крайният извод е, че презумпцията за съвместен принос не е оборена и делбата на процесния апартамент следва да се допусне при равни квоти – по 1 /2 ид.ч.
Жалбоподателят В. Ш. излага доводи неправилност на тази част от решението, с което са отхвърлени възраженията и за трансформация на лични парични средства, получени от банкови заеми и от дарение в заплащането на цената на апартамента.
Във връзка с доводите жалбоподателят извежда правни въпроси, както следва:
· Има ли процесуално задължение въззивният съд, по смисъла на императивната разпоредба на чл.236,ал.2 ГПК (към решенията си съдът излага мотиви), да изложи мотиви към решението си, в които да извърши преценка на доказателствата на страните, като ги обсъди в мотивите си и направи изводи по тях.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика – въззивният съд е изложил мотиви, в които е обсъдил възраженията на страната и фактите, на които се основават, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства.
· Налице ли са предпоставките за признаване на основание чл.23,ал.2 СК на личен дял от недвижим имот – СИО, придобит по време на брака на основание вложените лични парични средства, 1) получени по дарение от трето лице и 2) изтеглен кредит само от единия съпруг, когато имотът е закупен на името само на единия съпруг и нотариалният акт за собственост е издаден на името само на единия съпруг. Жалбоподателят твърди, че по тези въпроси е налице противоречие с решение № 36 /31.03.2016 г. по гр.д. № 3386 /2014 г. на ВКС, второ г.о. и ТР № 5 /29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС и се позовава на т.1 на чл. 280,ал.1 ГПК.
Първият въпрос не е обуславящ, защото (както беше посочено по-горе) въззивният съд не е приел, че при влагане на получени от дарение лични средства не се извършва трансформация на лични средства, а е приел, че не е доказано влагане на лични средства – не е доказано заплащането на част от продажната цена да е извършено с получени от ищцата В. Ш. по дарение от баща и парични средства.
За да бъде обуславящ вторият въпрос трябва да бъде уточнен, както следва:
Налице ли са предпоставките за признаване на основание чл.23,ал.2 СК на личен дял от недвижим имот – СИО, придобит по време на брака на основание вложените парични средства, получени от изтеглен само от единия съпруг кредит, когато имотът е закупен само на името на този съпруг (нотариалният акт за собственост е издаден само на негово име).
Така е защото въззивният съд е приел, че заемните средства не са лични, а жалбоподателят не е съгласна с този извод и твърди, че той е неправилен и противоречи на посочените от него решение и тълкувателно решение.
Въззивният съд не е разрешил уточнения въпрос в противоречие, а в точно съответствие с посочените решение № 36 /31.03.2016 г. по гр.д. № 3386 /2014 г. на ВКС, второ г.о. и ТР № 5 /29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС
В решението на ВКС, с което се обсъжда и разяснява приетото в мотивите на тълкувателното решение, че при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщане е поето солидарно, за задоволяване нуждите на семейството – чл.32,ал.2 СК, респ. чл.25,ал.2 СК от 1985 г (отм.), между съпрузите възникват облигационни отношения.
Тълкувателното решение (№ 5 / 2014г. на ОСГК) не е постановено по изведения в настоящото дело правен въпрос, в неговите мотиви той е обсъден във връзка с един от въпросите (4.).
В мотивите към т.4 на тълкувателното решение, както и в посоченото по-горе решение, също е прието, че независимо от това на чие име са придобити възмездно по време на брака вещите и вещните права, може да се установява лично за всеки от съпрузите имущество. За това трябва да се обори презумпцията за съвместен принос, като се докаже, че плащането е станало с лични средства. А при плащане на цената със заемни средства между съпрузите възникват облигационни отношения, а не настъпва трансформация на лични средства по смисъла на чл.23 СК. Задължението за връщането на заема е поето солидарно от двамата съпрузи за нуждите на семейството– чл.32,ал.2 СК, чл.25,ал.2 СК (отм.). В този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възниквалото в съпружеска имуществена общност право.
Макар и кратко, казаното по правния въпрос е ясно, то отразява установената съдебна практика по приложението на действащия и отменения семейни кодекси и разрешението на въззивния съд е в съответствие, а не в противоречие с него.
Установената практика е отразена ясно и в мотивите на определението на ВКС, на което се е позовал въззивният съд. (по гр.д. № 4167 /2015 г. на ВКС, ІІ г.о.)
За изплатените от нея парични суми по договорите за паричен заем В. Ш. може да предяви претенции на облигационно основание и да търси пари, а не дял от апартамента.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна претендира разноски за процесуално представителство и е представила списък за сумата 3 000 лева и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 701 от 26.05.2016 г. по възз.гр.д. № 399 /2016 г. на Варненския окръжен съд, г.о.,
Осъжда В. М. Ш. да заплати на И. Т. Г. сумата 3 000 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.