7
Решение на Върховен касационен съд Стр.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
София, 20.07.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2481 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Л. Т., С. Д. Т. и Л. С. Т. чрез адвокат С. К. срещу решение № 1457/11.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, четвърти състав по гр.д. № 2247/2016 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което е уважен иск срещу касаторите по чл.135 ЗЗД, предявен от „П. Б. /България/“ ЕАД, като е признат за недействителен по отношение на банката договор от 22.05.2012 г., сключен с нот. акт № 59, том І, рег. № 3898, дело № 52/2012 г. на нотариус А. Шерданова с рег. № 500 по регистъра на нотариалната камара между И. Л. Т., С. Д. Т. и Л. С. Т. за покупко-продажба на недвижим имот – ателие № 9 в [населено място], район Т., [улица], м. „Б.. България ІІ част“.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост. Твърдят, че кредиторът има правен интерес от П. иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение, а в настоящия случай липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като и при уважаването му не би се стигнало до някаква правна промяна – имотът е прехвърлен повторно на трето лице, непривлечено ката страна по делото. С липсата на правен интерес и непривлечено трето лице – последващ купувач на имота е свързано и оплакването за нарушение на материалния закон – не е изследвана добросъвестността на третото лице при сключване на сделката. Излагат се и съображения за наличие на имущество в патримониума им към извършване на разпоредителната сделка, при което съдът превратно е тълкувал и приложил нормата на чл.135 ЗЗД. Според касаторите не всяко разпореждане с имущество обосновава знание за увреждане у прехвърлителя. Касаторите искат обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или отмяната му, поради неправилност. В о.с.з. поддържат касационата си жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба „П. Б. /България/“ ЕАД оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, който поддържа в о.с.з. Счита, че искът е процесуално допустим и за банката съществува правен интерес от предявяването му по аргумент от чл.135 ал.1 изр.3-то ЗЗД. Счита, че за допустимостта на иска е без значение участието в процеса на третото лице, придобило имота, доколкото задължителни другари – ответници по иска по чл.135 ЗЗД са само страните по сделката. Обстоятелството, че трето лице има самостоятелни права върху процесните недвижими имоти, следва да бъде съобразено при евентуало насрочване на изпълнението върху тези имоти, където е приложим специален ред на защита на третото лице, по който ред се преценява противопоставимостта му по отношение на кредитора – взискател. Моли да се остави в сила обжалваното решение по подробно изложени съображения в писмени бележки, представени в о.с.з.
С определение № 113/27.02.2017 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС по въпроса: Налице ли е правен интерес от предявяването на П. иск срещу длъжника и неговия съконтрахент, когато последният е прехвърлил имота на трето лице преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на сделката?, който е във връзка с преценката за допустимостта на въззивното решение, за която съдът следи служебно.
ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявения иск по чл.135 ЗЗД на „П. Б. /България/“ ЕАД срещу настоящите касатори САС е приел, че банката ищец е кредитор на ответницата И. Т. в качеството й на [фирма], съпругът й С. Т. е солидарен длъжник по договори за кредит, по силата на които през периода 2008 г. – 2010 г. на ЕТ са предоставени суми в общ размер над 700000 евро. Установено е, че поради преустановяване на плащанията по кредитите банката кредитор се е снабдила по реда на заповедно производство със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове срещу длъжниците, поради обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми. Срещу длъжниците е образувано принудително изпълнение, като на публична продан са изнесени ипотекираните от тях в полза на банката недвижими имоти. Установено е, че на 22.05.2012 г. длъжниците С. Т. и И. Т. са продали на сина си Л. Т. недвижим имот – ателие в [населено място], а на 13.08.2013 г. /след предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, но преди вписване на исковата молба/ Л. Т. е продал същия имот на Б. В.. По оплакванията във въззивната жалба, възприемайки изводите на СГС, САС е приел: 1. Обстоятелството, че след извършване на сделката между ответниците длъжници и техния син, имотът е бил прехвърлен на трето добросъвестно лице – Б. В., не може да обоснове неоснователност на отменителния иск. По неговата допустимост САС се е произнесъл с определение от 09.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4526/2014 г. след първоначалното прекратяване на делото от СГС. Според САС дали имотът може или не може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на настоящото дело, доколкото последващият купувач не е страна в настоящото производство, а кредиторът е този, който ще прецени по какъв начин ще реализира правата си в бъдеще спрямо страните по договора за продажба от 13.08.2013 г. 2. Отказът на СГС да допусне свидетел за установяване добросъвестността на последващия приобретател не е нарушение на процесуалните правила, тъй като срещу Б. В. и сключения между него и Л. Т. договор за продажба не е предявен иск за обявяването му за относително недействителен. 3. Неоснователно е и оплакването, свързано с необоснования, според въззивниците, сега касатори, извод на СГС, че не е приел възражението за липса на знание у длъжниците с оглед на данните, че същите притежават достатъчно имущество, с което кредиторът би се удовлетворил. Според САС е налице намаляване на имуществото на главния и солидарния длъжници с разпоредителната сделка, а съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори – законът не прави изключение, ако част от имуществото е било ипотекирано в полза на конкретен кредитор. Посочено е още, че знанието за увреждане се предполага, когато лицето, придобило имота е низходящ на длъжника, какъвто е настоящият случай.
По значимия въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване, а именно: Налице ли е правен интерес от предявяването на П. иск срещу длъжника и неговия съконтрахент, когато последният е прехвърлил имота на трето лице преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността на сделката?, настоящият състав на ВКС намира следното: Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, визирани в чл.135 ал.1 ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно. Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е конститутивен и при уважаването му атакуваното действие се обявява за недействително, но тази недействителност е относителна – тя ползва само кредитора, упражнил правото по чл.135 ал.1 ЗЗД, като недействителността има обратно действие – от момента на извършване на действието, а не от момента на влизане на решението в сила. Възможно е правата, предмет на обявеното за недействително действие, да бъдат прехвърлени от лицето, с което длъжникът е договарял на друго трето лице, а последното на свой ред да ги прехвърли и т.н. Конкуренцията между тези трети лица и кредитора, с оглед вещните права върху недвижими имоти, е уредена в чл.135 ал.1 изр.3-то ЗЗД – недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, което означава, че кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително действие, дори и те да са вече в патримониума на правоприемник на лицето, с което длъжникът е договарял, освен ако третото лице е придобило правата възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността и то е добросъвестно. Щом самият закон допуска това и при наличие на останалите предпоставките за упражняване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД следва да се приеме, че е налице правен интерес за кредитора от предявяване на конститутивния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, независимо, че имотът не е в патримониума на длъжниците, а е прехвърлен с последваща сделка на трето лице, в случая на Б. В., преди вписване на исковата молба. Това прехвърляне не изключва наличие на правен интерес от обявяването на сделката между длъжниците И. Л. Т. и С. Д. Т. с Л. С. Т. и не е основание за недопустимост на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД, а дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжниците не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното такова. В изпълнителното производство, но при наличие на решение, уважаващо иск по чл.135 ал.1 ЗЗД кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а третите лица се защитават по специалния ред, предвиден за обжалване действията на съдия изпълнител /чл.435 ал.5 изр. 2-ро ГПК/, при пропускане на сроковете за обжалване третото лице може да предяви владелчески иск /чл.435 ал.5 изр.2-ро ГПК/.
По основателността на касационната жалба. Касационната жалба е неоснователна. При така дадения отговор на обуславящия изхода на спора въпрос, настоящият състав на ВКС счита, че предявеният иск по чл.135 ал.1 ЗЗД е допустим и основателен, както правилно е приел и САС. Неоснователни са оплакванията, свързани все с твърдяната недопустимост на иска, невъзможността за правна промяна при уважаване на иска, конкретно за връщане на имота в патримониума на длъжниците и липсата на сила на пресъдено нещо на постановеното решение за последващия преобретател, който не е страна в настоящото производство. Както се посочи в отговора на обуславящия изхода на спора въпрос касае се за относими въпроси в изпълнителното производство, но при наличие на решение, уважаващо иска по чл.135 ал.1 ЗЗД и за защита правата на страните в него – взискател, длъжник, респ. и трето лице, владеещо имота, предмет на такова действие. Страните по двете сделки /от 22.05.2012 г. и от 13.08.2013 г./ не са необходими другари /чл.216 ал.2 ГПК/, поради което неконституирането на последния приобретател, в случая Б. В., не обуславя недопустимост на обжалваното решение по иска по чл.135 ал.1 ЗЗД. Втората сделка от 13.08.2013 г. не е включена в предмета на спора по настоящото дело, определен с така подадената искова молба за обявяване относителна недействителност на първата сделка от 22.05.2012 г., без позоваване на втората сделка нито в обстоятелствената част, нито в петитума на исковата молба. На втората сделка са се позовали ответниците, сега касатори, в отговора на исковата молба пред СГС, поддържайки недопустимост на предявения иск, каквато се поддържа пред САС и ВКС. При така подадената искова молба и очертан от нея предмет на спора, неоснователни са оплакванията във връзка с неустановени твърдения за добросъвестността на последващия приобретател Б. В., която не е предмет на установяване в това исково производство при съществуването на друг път за реализация на права и защита за него и за кредитора. Неоснователни са и оплакванията, свързани с липса на увреждане на кредиторовото имущество при извършване на първата сделка, доколкото безспорно е установено намаляване на имуществото на главния и солидарния длъжници с разпореждането на недвижимия им имот, а съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на неговите кредитори, както правилно е посочил и САС. Във връзка с оплакванията за доказване наличие на знание у прехвърлителите за евентуално увреждане на кредиторовото имущество следва да се посочи, че същите са неоснователни, тъй като е доказано увреждане /лишаване на длъжниците от свое имущество/ и наличие на презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД – първата сделка е сключена между родители и низходящ /син Л. С. Т./.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение, постановено по допустим иск е и правилно и следва да се остави в сила – чл.293 ал.1 предл.1-во ГПК.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 2254.87 лв. адвокатско възнаграждение /списък по чл.80 ГПК, пълномощно и извлечение от разплащателна сметка в „У. Б.“/.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1457/11.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, четвърти състав по гр.д. № 2247/2016 г.
ОСЪЖДА И. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], С. Д. Т. с ЕГН [ЕГН] и Л. С. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „П. Б. /България/“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата от 2254.87 лв. /две хиляди двеста петдесет и четири лева и 87 ст./, направени разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.