Р Е Ш Е Н И Е
129
София, 08.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря К. А. при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 548 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК.
Постъпила е молба /озаглавено жалба/ от 22.01.2010 г. от С. В. К. за отмяна на влязло в сила решение № 57/22.12.2009 г. по гр.д. № 719/2009 г. на Б. районен съд /БРС/ по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
Молителят твърди, че с решението, чиято отмяна иска, му е отхвърлен иск за 3705 лв. имуществени вреди и 1000 лв. неимуществени вреди срещу „Р. 75И” ЕООД. Преди това решение молителят е водил иск срещу същата страна за връщане на заем, който е уважен и тъй като последващите му искове са за имуществени и неимуществени вреди от дадения заем на ответното дружество, неиздължен при договорените условия, молителят счита, че са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 Т. за отмяна на последващото решение, което не е съобразено и с конкретните факти и обстоятелства по делото.
Ответната страна по молбата – „Р. 75И” ЕООД оспорва молбата по съображения в писмено възражение, които поддържа в публичното заседание.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.4 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 т.4 ГПК и е процесуално допустима.
Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С решението на БРС, чиято отмяна се иска, са отхвърлени, като недоказани, искове на настоящия молител, общо за 4705 лв. – 3705 лв. имуществени вреди и 1000 лв. неимуществени вреди, от даден заем на ответното дружество, неиздължен при договорените условия и който заем заемателят е осъден да върне на К. на основание чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД с влязло в сила решение № 16/10.08.2009 г. на БРС по гр.д. № 48/2009 г.
Отмяната по реда на чл. чл.303 ал.1 т.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК, аналогичен на чл.231 б.”г” ГПК /отм./, може да се иска отмяна, когато между същите страни за същото искане на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Противоречието трябва да съществува между решения, изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи, трябва да е между решенията, а не мотивите на същите, като е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени.
В настоящия случай има субективно, но не и обективно тъждество между решението от 10.08.2009 г. и това от 22.12.2009 г. на БРС. С първото решение – №16/10.08.2009 г. е уважен иск по чл.240 ал.1 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД на С. В. К. срещу „Р. 75И” ЕООД за сумата 6472.01 лв. дължима по договор за заем със законна лихва и разноски. С решение № 57/22.12.2009 г. по гр.д. № 719/2009 г. са отхвърлени искове на С. К. срещу „Р. 75И” ЕООД по чл.45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 4705 лв. от неизпълнен при договорените условия заем от „Р. 75И” ЕООД за сумата 6472 лв. Следователно, двете дела са водени между едни и същи страни, но исковете са на различни правни основания, като установяването на един и същ факт, свързан със заема от 6472 лв., е относим и към двата иска, но не обуславя обективно тъждество между двете дела, поради което не е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Доводите за неправилно обсъждане на доказателствата при постановяване на решение № 57/22.12.2009 г. са били основание за въззивно обжалване на решението, каквото няма, но са неотносими към хипотезата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК за отмяна решението на БРС, поради което молбата за отмяна /озаглавена жалба/ следва да бъде оставена без уважение.
Съдът не присъжда поисканите от ответника „Р. 75И” ЕООД за тази инстанция разноски, поради липса на доказателства да са сторени такива.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от С. В. К. /озаглавена жалба/ за отмяна на влязло в сила решение № 57/22.12.2009 г. по гр.д. № 719/2009 г. на Б. районен съд по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.