2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1293
гр.София, 14.12.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1167 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.03.2010г. по гр.д.№ 1066 / 2009г., с което Р. окръжени съд е отхвърлил иска на Л. Ф. А. за сумата 2500 лева, предявен срещу [заличено наименование на фирма]-Русе на основание чл.215 КТ.
Жалбоподателят – Л. Ф. А. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът [заличено наименование на фирма]-Русе в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил решение от 29.10.2009г. по гр.д.№1062/2009г. на Р. РС, е отхвърлил иска на Л. Ф. А. за сумата 2500 лева, предявен срещу [заличено наименование на фирма]-Русе на основание чл.215 КТ. Установено е по делото, че между страните има сключен трудов договор от 08.09.2008г., който е прекратен на 21.01.2009г. Съдът е приел, че за времето от 01.08.2008г. до 31.12.2008г., ищецът, който е работел като “строител жилище” е имал за месторабота гр.София- “С. клиника”, но не са му издавани камандировачни заповеди и не са плащани командировъчни видно и от заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, че в случая липсва основание да се приложи чл.66, ал.3 КТ, за да се приеме, че мястото на работа е по седалище на дружеството-гр.Русе, а и няма доказателства за командироване по смисъла на чл.8 от НКС. Направен е извод, че мястото на работа в случая е гр.София, където ответното дружество имало обекти, а не е седалището на дружеството, и не са налице предпоставките на чл.121, ал.1 КТ за командироване на работници за нужди на предприятието, поради което не се дължи заплащане на командировъчни разходи, тъй като не са доказани такива. Отхвърлил е и иска за заплащане на лихви.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос, а именно за задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, в противоречие с практиката на ВКС – т.19 ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и на материалноправния въпрос за точно тълкуване на понятието “място на работа” по смисъла на чл.121, ал.1 КТ, с оглед задължението на работодателя да заплаща обезщетение за командироване по чл.215 КТ, който е решаван противоречиво от съдилищата, като представя решение от 22.02.1995г. по гр.д.№ 461/1994г. на ВС, в което е прието, че място на работа може да се определи и със съответно структурно звено, в което работникът ще работи, ако друго не е уговорено. Поддържа също така, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Въпросът за тълкуване на понятието “място на работа” по смисъла на чл.121, ал.1 КТ, с оглед задължението на работодателя да заплаща обезщетение за командироване по чл.215 КТ, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно разглеждане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва съдебна практика и е налице необходимост от тълкуване на закона.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение от 04.03.2010г. по гр.д.№ 1066 / 2009г. на Р. окръжени съд по жалба на Л. Ф. А..
ДЕЛОТО да се докладва Председателя на ІV- то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: