3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1296
София 15.12.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 858/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.03.2010 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. №779/2009 г., с което е потвърдено решение №705 от 24.11.2009 г. на Шуменския районен съд по гр.д. №2874/2009 г.. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. В. К. срещу Агенцията за социално подпомагане искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ и е отхвърлен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, тъй като за двадесет от констатираните нарушения наказанието е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл.194, ал.1, пр.1 КТ. За последното нарушение този срок е спазен, но то само по себе си не може да се квалифицира като системни нарушения на трудовата дисциплина и да обоснове налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. В първоинстанционното производство е указано на ищеца, че следва да докаже оставането си без работа след уволнението, поради което събраните в тази насока доказателства във въззивното производство трябва бъдат изключени от доказателствата по делото. По тази причина е неоснователен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ.
Недоволни от решението са останали и двете страни. Жалбоподателят Агенцията за социално подпомагане,[населено място], обжалва въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение относно уважените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Според него въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно момента, от който започва да тече срокът по чл.194, ал.1, пр.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.Представени са съдебни решения. Жалбоподателят К. В. К.,[населено място], обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно отхвърлянето на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за допустимостта във въззивното производство на доказателства за нововъзникнали обстоятелства – относно оставането му без работа за последващ период. Представено е решение №1014 от 23.12.2009 г. по гр. дело № 221/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Този, повдигнат от касатора – ответник се решава противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените съдебни решения. Въпросът, повдигнат от касатора – ищец, е решен в противоречие с представената практика на ВКС.
Ето защо касационните жалби трябва да се допуснат до разглеждане, като на касатора Агенцията за социално подпомагане,[населено място], следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.03.2010 г. на Шуменския окръжен съд по гр.д. №779/2009 г.
УКАЗВА на Агенцията за социално подпомагане,[населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв., като в противен случай касационната и жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.