О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 11.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 708/2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. А. и З. А. А. против решение от 10.01.2012г. по гр.д.№ 4193/2007г. на СГС, в частта, с която е отменено решение от 29.06.2007г. по гр.д.№ 9528/2005г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск да се признае за установено по отношение на ответниците Н. Н. Д. и Ц. Н. С., че ищците са собственици на основание давностно владение на апартамент № 7, на първи етаж, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 95,21 кв.м., ведно с 3000/37150 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцел ХІІ-І от кв. 359 в м. „Буката” с площ 333 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл. 79 от ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани три въпроса: 1.допустимо ли е третото лице да придобие недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по силата на чл.1 от ЗВСОНИ след успешно преведен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ с изтичане на кратката петгодишна давност. 2. прекъсва ли се давността с предявяване на установителен иск за собственост от владелеца, основан на даностно владение, или прекъсване на владението може да стане само с предявяване на ревандикационен или установителен иск за собственост срещу владелеца. 3. от влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, или от влизане в сила на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ започва да тече придобивна давност.
Ответниците по касация оспорват допускането на касационен контрол, тъй като решението е съобразено със закона и задължителната съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С н.а. № 137 от 17.07.1991г. А. Г. А. и Я. Г. А. са продали срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си З. А. процесния апартамент. Срещу първите двама е предявен от наследодателя на ответниците по настоящото дело Н. Д. Д. иск по чл. 7 от ЗВСОНИ на 19.02.1993г. Този иск е съединен с иск по чл. 108 от ЗС против З. А.. Към момента на сделката тя е била в брак с ищеца по настоящия спор В. А., но той не е бил страна по иска по чл. 108 от ЗС по приключилото дело. С влязло в сила решение на 20.01.2995г. е уважен иска по чл. 7 от ЗС, като е прогласена за нищожна сделката от 15.07.1963г., с която родителите на касаторката А. и Я. А. са купили от държавата процесния апартамент. В. К. А. е предявил иск на 09.11.2005г. да се признае, за установено по отношение на ответниците, че той е придобил по давност процесния апартамент, като добросъвестен владелец. В хода на въззивното производство е конституирана и съпругата му З. А., като необходим другар.
Въззивната инстанция е приела, че на ищците по настоящото дело е противопоставимо решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, съгласно приетото в т.2 от ТР № 1/2009г., а нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ се отнася и за третите лица. /т.3 от Тр № 1/2009г./ Възивният съд е приел, че след влизане в сила на тази норма тече винаги дългата давност, защото се заличава с обратна сила придобивното основание, а от влизането й в сила до предявяване на иска не е изтекъл изискуемият се от закона 10-годишен срок за придобиване на собственост от обикновен владелец.
Основният формулиран като трети въпрос е: от влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, или от влизане в сила на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ започва да тече придобивна давност. Той се поставя, когато производството по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ е продължило след влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. По този въпрос касаторите се позовават на Р № 733/02.03.2010г. по гр.д.№ 2279/2008г.на ВКС І гр.о., постановено по отменения ГПК. С Р № 388 от 20.12.2012г. по гр.д.№ 234/2012г. на І гр.о. на ВКС в синхрон с приетото в т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГК по този въпрос е прието, че по време на производството по иска по чл. 7 от ЗВСОНИ давност не тече, защото ищците по този иск се легитимират като собственици едва с влизане в сила на решението по чл. 7 ЗВСОНИ. С оглед констатираното противоречие следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по този въпрос.
С цитираното Р № 388 от 20.12.2012г. по гр.д.№ 234/2012г. на І гр.о. на ВКС е даден отговор на втория формулиран въпрос. Прието е, че „предявяването на иск по чл. 7 ЗВСОНИ няма за последица спиране течението на давностния срок предвидено в чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД защото предмета на иска, който е за установяване нищожност на договор, а не за защита на вещно право”. Приетото от въззивният съд не е в противоречие с даденото разрешение на втория поставен въпрос, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване. .
По въпроса: .допустимо ли е третото лице да придобие недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по силата на чл.1 от ЗВСОНИ след успешно преведен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ с изтичане на кратката петгодишна давност се твърди противоречие с Р № 627/05.10.2010г. по гр.д.№ 1623/2009г.І гр.о. с което е прието, че по отношение на лице, купило земеделска земя от несобственик може да тече и кратката придобивна давност. По този въпрос е прието в ТР № 10/2012г. на ОСГК. на ВКС, с което е дадено разяснение, че е допустимо придобиване по давност на имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ и по кратката давност, ако заличената давност също е била кратка. Действително разгледана е хипотезата за възстановяване по ЗСПЗЗ, но същата норма се отнася и за възстановяване по ЗВСОНИ.
Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че по време на производството по чл. 7 от ЗВСОНИ давност тече, но предвид приложението на чл. 5, ал.2 от същия закон тя може да е само дългата. По този въпрос даденото разрешение е в противоречие с ТР № 10 от 05.12.2012г. на ОСГК, което също е основание за допускане до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.01.2012г. по гр.д.№ 4193/2007г. на СГС, в частта, с която е отменено решение от 29.06.2007г. по гр.д.№ 9528/2005г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторите иск да се признае за установено по отношение на ответниците Н. Н. Д. и Ц. Н. С., че ищците са собственици на основание давностно владение на апартамент № 7, на първи етаж, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 95,21 кв.м., ведно с 3000/37150 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху парцел ХІІ-І от кв. 359 в м. „Буката” с площ 333 кв.м. по касационна жалба, подадена от В. К. А. и З. А. А.
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 283,66 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: