Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4099 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 7634 от 28.06.2019 г., подадена по пощата на 26.06.2019 г. от Р. П. Р. и А. Г. Б. чрез адвокат П. М. от САК против решение № 163 от 13.02.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 2723/2017 г. по описа на ОС – Пловдив и потвърденото с него решение № 210 от 27.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 467/2012 г. по описа на РС – Карлово.
Ответникът по молбата „Строй-мат 2007” ЕООД, чрез адвокат Е. В. от АК – С., поддържа, че молбата е неоснователна.
Ответникът по молбата за отмяна П. Р. Р. не е взел становище в настоящото производство.
Третото лице-помагач на ответника „Строй-мат 2007” ЕООД – „Първа инвестиционна банка” АД, не е взело становище в настоящото производство.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 166 от 27.11.2019 г.
Произнасяйки се по основателността на молбата за отмяна, ВКС намира следното:
С Решение № 210 от 27.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 467/2012 г. по описа на РС – Карлово, като неоснователни и недоказани са отхвърлени предявените от Р. П. Р. по отношение на поземлен имот № * с площ от 2,501 дка по нотариален акт (а по скица – 2,499 дка), шеста категория на земята, с променено предназначение – за изграждане на обект „Склад за строителни материали с офис и стая за персонала и Варовъзел”, находящ се в землището на [населено място], местност „К.”, образуван от имот № *, който е произлязъл от имот № *, при граници: имот № * – Складов терен на Д. Н. С., имот № * – Полски път на Община Карлово, имот № * – бензиностанция на Х. А. по нотариален акт, а по скица – бензиностанция на „Бяла Река – 93” ЕООД, имот № * – Нива на „Строй-мат 2007” ЕООД и имот № * – Ливада на „Строй-мат 2007” ЕООД, ведно с построените в имота стопанска сграда с площ от 84 кв. м. и всички подобрения и приращения в имота, искове както следва: срещу ответника П. Р. Р. – положителен установителен иск, че ищецът е собственик на описания имот, а срещу ответника „Строй-мат 2007” ЕООД – осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Първоинстанционният съд е приел, че ключово значение за изхода на спора има въпросът дали съставеният и заверен под изх.№ А 1173 от 16.03.2006 г. по описа на Посолството на РБ в Лондон документ – пълномощно с упълномощител Р. П. Р. и упълномощен неговия баща – ответникът П. Р. Р., в своя оригинален вид е съдържал текст, овластяващ бащата на ищеца да се разпореди със собствените на Р. П. Р. (придобити с н.а.№ 137 от 13.04.2005 г., т. II, рег.№ 3015, д.№ 330/2005 г. на нотариус С. Р.) имоти посредством договор за дарение, включително като договаря сам със себе си.
Както ищецът, така и ответникът П. Р. Р. са поддържали, че в пълномощното, с което е извършена разпоредителната сделка дарение, обективирана с н.а.№ 103 от 22.06.2007 г., том III рег. № 6217, дело № 503/2007 г. на нотариус Т. Р., са добавени – неизвестно от кого, думите „дари” и „да договаря сам със себе си”.
Впоследствие, легитимирайки се като собственик по силата на н.а.№ 103 от 22.06.2007 г., с договор от 18.07.2008 г. (н.а.№ 35, том IV, рег.№ 9515, д.№ 635/2008 г. на нотариус Т. Р.), П. Р. Р. продал на Л. Д. К. процесния недвижим имот, който е предмет и на учредена в полза на „ПИБ”АД договорна ипотека съгласно н.а.№ 171 от 05.07.2007 г., том III, д.№ 571/2007 г. по описа от общия регистър на нотариус Т. Р.. Собствеността върху имота е прехвърлена от Л. Д. К. и съпругата му в полза на „Строй-мат 2007” ЕООД с договор за продажба от 28.04.2009 г. (н.а.№ 37, том II, рег.№ 4127, д.№ 237/2009 г. на нотариус Т. Р.).
Сред документите в приетия в първоинстанционното производство препис на нотариално дело, по което е съставен н.а. за дарение – дело № 503/2007 г. на нотариус Т. Р., се намира пълномощно с нотариална заверка на подписа на Р. П. Р. под изх.№ А 1173 от 16.03.2006 г. по описа на Посолството на РБ в Лондон, съгласно което Р. П. Р. упълномощава баща си П. Р. Р. да го представлява пред нотариус при Карловски съдебен район като продаде, дари на когото намери за добре и на цена и условия, каквито намери за уместно от негово име и за негова сметка, да договаря сам със себе си, имотите, придобити по силата на с н.а.№ 137 от 13.04.2005 г., т. II, рег.№ 3015, д.№ 330/2005г. на нотариус С. Р. (включително процесния, явяващ се към 2005 г. част от територията на имот № *). В първоинстанционното производство е представен и екземпляр на пълномощно със същия изх.№ А 1173 от 16.03.2006 г. по описа на Посолството на РБ в Лондон, в което отсъстват думите „дари” и „да договаря сам със себе си”. По отношение на последния документ, по искане на ответника „Строй-мат 2007” ЕООД е открито производство по чл. 193 ГПК. Съдът намерил заявеното от „Строй-мат 2007” ЕООД оспорване на истинността на представения документ за основателно, доколкото съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът не е ангажирал никакви доказателства за потвърждаване верността на неговото съдържание. Прието е, че в хода на производството не се е установило кое от двете пълномощни всъщност е истинско – дали това, с което прехвърлителната сделка е осъществена или пък другото, което според ищеца и баща му е оригинално. Формиран е извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване в подкрепа на твърдението си, че Петко Р. Р. е дарил сам на себе си процесния недвижим имот чрез използване на неистински документ. Съответно – дарението от 22.06.2007 г. и последващо сключените сделки (ипотека и две продажби) са произвели своя вещно-правен ефект, в резултат от което ищецът Р. П. Р. не се легитимира като собственик на процесния имот № *.
Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 163 от 13.02.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 2723/2017 г. по описа на ОС – Пловдив, по отношение на което с Определение № 143 от 26.03.2019 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване.
Молителката А. Г. Б. твърди, че е налице отменителното основание по чл. 304 ГПК, тъй като атакуваното решение е постановено без участието й като задължителен необходим другар в качеството й на съпруга на молителя Р. П. Р., считано от 10.08.2008 г.
Молителят Р. П. Р. твърди, че са налице отменителните основания, регламентирани с чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 ГПК, позовавайки се на следното:
Във връзка с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поддържа, че ново обстоятелство представлява сключен договор за кредит № 08 КР-АА-2270 от 04.07.2007 г. със страни „ПИБ” АД и ЕТ „Галант – 808 – Петко Рачев”, сключен без кредитополучателят да е имал представителна власт, което е обективирано в н.а. за учредена договорна ипотека № 171, т. ІІІ, рег.№ 6743, д.№ 571 от 05.07.2007 г. Като ново обстоятелство е релевиран подаден сигнал № 1371 / 2019 г. от 02.08.2019 г. в РП – Карлово за наличие на престъпление от общ характер, въз основа на което е образувана прокурорска преписка. Съгласно представеното в о.с.з.17.02.2020 г. Постановление на РП – Карлово от 23.08.2019 г., по прокурорската преписка е постановен отказ да се образува досъдебно производство, в рамките на което да се разследва дали пълномощно с № 1173 от 16.03.2006 г., заверено в Посолството на РБ в гр. Лондон, Кралство Великобритания, е преправено. Като ново обстоятелство се третира и това, че преди да постанови първоинстанционното решение № 210 от 27.06.2017 г. по гр.д.№ 467/2012 г. по описа на РС – Карлово, същият съдия е постановил определение № 1002 от 02.11.2016 г. по същото дело, с което е отменил определението за даване ход на устните състезания и е прекратил производството по съображения, че процесът е симулативен. Така извършените действия са определени от молителя като „очевадна предубеденост и отказ от правилно правосъдие, без да се изпрати делото на прокурор”, както и нарушение „по смисъла на чл. 22 т. 5 т .6 , ал.2”. Според молителя така е осъществен „целият фактически състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК”, като решението на РС противоречи на чл. 6 ЕКЗПЧ. В о.с.з. 17.02.2020 г. процесуалният представител на молителя пояснява, че ново обстоятелство представлява „образувано наказателно производство, което към настоящия момент е спряно и все още няма резултат по него, като във връзка с това е подаден иск по чл. 124, ал. 5 ГПК” във връзка с което в о.с.з. са представени доказателства (Постановлението от 23.08.2019 г. и писмо изх.№ 1371/2019 г. от 02.08.2019 г., изходящо от РП – Карлово до молителя, както и Определение № 886 от 18.10.2019 г. за прекратяване на производството по гр.д.№ 968/2019 г. по описа на РС – Карлово, І гр.състав).
Във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК поддържа, че фактическият състав на това отменително основание е налице, тъй като дарението от 22.06.2007 г. е извършено с неистинско пълномощно, което е установено с приетото в първоинстанционното производство заключение на в.л. М. С.. В о.с.з. 17.02.2020 г. е пояснено, че „наказателното дело е спряно и не може да бъде възобновено”, както и е налице „престъпно обстоятелство – произнесъл се е един и същи състав по делото”.
Във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поддържа, че атакуваното решение противоречи на влязло в сила решение по гр.д.№ 95/2009 г. на РС – Карлово.
Във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК поддържа, че атакуваното решение е постановено без участието на необходим другар – А. Г. Б., съпруга на молителя Р. П. Р., считано от 10.08.2008 г.
Във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК поддържа, че атакуваното решение е в противоречие с чл. 6 ЕКЗПЧ.
След преценка на наведените доводи и представените в производството доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
Не са налице отменителното основание по чл. 304 ГПК, релевирано от молителката А. Г. Б., както и отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК, релевирани от молителя Р. П. Р..
По принцип, отмяна на основание чл. 304 ГПК може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимо другарство (чл. 216, ал. 2 ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Без да са задължителни, съпрузите са необходими другари по искове за собственост или други вещни права върху вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност (ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС, ОСГК).
По делото е установено, че Р. П. Р. е придобил собствеността върху настоящия имот № * от землището на [населено място], местност „К.” на 13.04.2005 г., а бракът между двамата молители е сключен на 10.08.2008 г. Тъй като бракът следва във времето реализирането на придобивното основание, последното не разпростира своето действие по отношение на молителката А. Г. Б.. Съответно – по отношение на А. Г. Б. не са налице предпоставките по чл. 216, ал. 2 ГПК, за да има право да участва като главна страна в производството по гр.д.№ 467/2012 г. по описа на РС – Карлово и постановеното решение № 210 от 27.06.2017 г. на РС – Карлово няма сила за нея. Наред с това следва да се има предвид, че заявените от молителя Р. П. Р. обстоятелства в контекста на отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК нямат за предмет защита на засегнати негови права.
Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора – т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.
Релевираните в разглеждания случай във връзка с това отменително основание договор за кредит № 08 КР-АА-2270 от 04.07.2007 г. със страни „ПИБ” АД и ЕТ „Галант – 808 – Петко Рачев” и образувана в РП – Карлово прокурорска преписка по сигнал № 1371 / 2019 г. от 02.08.2019 г. не удовлетворяват изискванията на която и да е от двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Фактът на сключването на договора за кредит (независимо дали за сключването на такъв Р. П. Р. е овластил баща си или не) с нищо не подкрепя тезата за неистинност на пълномощното, използвано при сключването на дарението, обективирано с н.а.№ 103 от 22.06.2007 г., том III рег. № 6217 дело № 503/2007 г. на нотариус Т. Р., респ. – няма отношение и не е годен да промени крайните изводи по отношение на претенцията, че Р. П. Р. е продължил да бъде собственик на процесния имот и след 22.06.2007 г. Същото с пълна сила важи и за факта на образуване на прокурорската преписка по сигнал № 1371 / 2019 г. от 02.08.2019 г., при това – дори без да се взема предвид, че производството по нея е приключило с отказ да се образува досъдебно производство. По своя характер сигналът, въз основа на който прокурорската преписка е била образувана, съставлява изявление на страната за съществуването на факт, от който тя черпи права и няма силата на доказателство за съществуването на въпросния факт. На следващо място – извършените в хода на едно гражданско дело процесуални действия, независимо дали са на съда или на някоя от страните, не притежават белезите на „ново обстоятелство” или „ново писмено доказателство” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводът, че съдът е извършил порочно процесуално действие (включително – че е постановен акт от съдия, по отношение на когото са били налице предпоставки за отстраняването му от делото) съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което е подлежало на релевиране в хода на инициирания инстанционен контрол, но не е годен да обоснове отменяване на вече влязлото в сила съдебно решение по реда на извънинстанционното производство по глава ХХІV от ГПК.
Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид за съответното престъпление да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление, нито дори само да е започнато наказателно производство. Изисква се извършването на престъплението да е установено с влязъл в сила съдебен акт или споразумение. Не е допустимо извод за наличието на извършено престъпление да се формира от съда по отмяната, въз основа на анализ на доказателства, събрани в рамките на отменителното или друго производство.
В случая изобщо не са изложени твърдения, които да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Постановяването на акт от съдия, по отношение на когото са били налице предпоставки за отстраняването му от делото (дори да бе налице някоя от предпоставките по чл. 22, ал. 1 ГПК, което в случая не е факт при заявените от молителя твърдения) въобще не представлява престъпление по Наказателния кодекс, така че е принципно негодно да обоснове отменяване на влязло в сила решение. Освен това липсват влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или споразумение по наказателно дело, установяващи че е налице неистинност на документ, който да е обусловил изхода на спора, или че е извършено престъпно действие във връзка с решаване на делото. По делото, образувано въз основа на депозираната от молителите искова молба по претенцията им да се признае за установено, че е налице престъпно обстоятелство – подправено неистинско пълномощно, при което думите „дари” и „да договаря сам със себе си” са добавени в текста, не е постановено решение по същество, а определение № 886 от 18.10.2019 г. за прекратяване на производството.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК постановява, че е налице основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по две отделни граждански дела, всяко от които е приключило с влязъл в сила акт по съществото на спора.
В настоящия случай производството по гр.д.№ 467/2012 г. по описа на РС – Карлово е приключило с влязъл в сила акт по съществото на предявените положителен установителен иск срещу ответника П. Р. Р. и осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответника „Строй-мат 2007” ЕООД. Производството по гр.д.№ 95/2009 г. по описа на РС – Карлово също е приключило, обаче не с акт по съществото на спора, а с определение за прекратяване поради недопустимост на предявения иск. Следователно в случая не сме изправени пред две влезли в сила съдебни решения, така че изобщо не следва да се навлиза в обсъждане дали е налице обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по гр.д.№ 467/2012 г. по описа на РС – Карлово и гр.д.№ 95/2009 г. по описа на РС – Карлово.
Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК изисква Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 04.11.1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая изобщо не се твърди наличието на окончателно решение на ЕСПЧ, установяващо нарушение на ЕКЗПЧ, което означава, че позоваването на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е бланкетно.
Предвид изложеното разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото молителите следва да заплатят на ответника по молбата „Строй-мат 2007” ЕООД разноските за защита в настоящото производство – сумата 1 000 лв., представляваща договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 113).
Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 7634 от 28.06.2019 г., подадена по пощата на 26.06.2019 г. от Р. П. Р. и А. Г. Б. чрез адвокат П. М. от САК против решение № 163 от 13.02.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 2723/2017 г. по описа на ОС – Пловдив и потвърденото с него решение № 210 от 27.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 467/2012 г. по описа на РС – Карлово.
ОСЪЖДА Р. П. Р. и А. Г. Б. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Строй-мат 2007” ЕООД сумата 1 000 (хиляда) лева – разноски за защита в настоящото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: