7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
София, 07.02. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 3055/2019година
Производството е по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.
Образувано е по молба на М. А. П. А., подадена чрез адв. И., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.1 от ГПК на влязлото в сила решение №2409 от 28.05.2018г. по гр.д. № 7236 по описа за 2017г. на Варненски районен съд.
Молителят поддържа, че е налице поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като поради допуснати процесуални нарушения при призоваването му е бил лишен от възможност да участва в производството – чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В проведеното открито съдебно заседание молителят чрез адв.Т., преупълномощена от адв.И., поддържа молбата си.
Ответникът по молбата – М. Г. П., в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е подал писмен отговор чрез адв.Л. и адв.М., в който взема становище, че същата е допустима, но неоснователна. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 600лв. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане – В.” не взема становище.
Контролиращата страна Прокуратура на Република България чрез прокурор Михов, взема становище за основателност на молбата. Счита, че въпреки „странното поведение на ищеца” е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неизчерпване на процедурата по чл.53 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.
Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да е осуетено участието на страната в производството.
В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата, обосноваващо наличието на поддържаното основание за отмяна, се сочат обстоятелствата, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.41, ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като в резултат на техническа грешка е посочил като свой адрес [населено място], [улица], ет.8, вместо ет.6, но в приложения договор за наем на жилището на същия адрес, бил записан верният ет.6, на който съдът не го призовал; че съдът не е положил необходимата и достатъчна грижа за изследване на точния му адрес; че простото ненамиране на адресата, без да е отразено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката в цялост като редовно връчена; че е нарушена и нормата на чл.53 ГПК, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че е чужденец и не е изпълнил задължението си служебно да издири регистриран в административните служби на Република България адрес, на който да го призове.
В процесния случай при извършената служебна проверка не се установява наличието на поддържаното от молителя основание по чл.303 т.5 пр.1 ГПК. Видно от данните по делото молителят е ищец в производството, както и ответник по предявен насрещен иск. С исковата си молба, подадена чрез адв.Н., ищецът е посочил за свой адрес – [населено място], [улица], и адрес за връчване на съдебни книжа – [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Н.. Към исковата си молба е приложил и копие от договор за наем, видно от който е наел имот, находящ се на посочения в исковата молба адрес. На 19.09.2017г. на ищеца чрез адв. Н. е връчен препис от насрещния иск. На 09.10.2017 г. адв. Н. е подала по делото молба, входирана на 10.10.2017г., че ищецът е оттеглил дадените й пълномощия. Приложила е и изрично оттегляне на пълномощното й от М. П., подписано от него, от дата 09.10.2017г. На 20.10.2017г. М. П. е депозирал по делото отговор на насрещния иск и е посочил своя адрес – [населено място], [улица], ет. 8. Този адрес е посочен от М.П. и върху пощенския плик, с който е изпратен неговият отговор. Приложил е към последния копие от договор за наем от 13.07.2016г. В същия договор за наем е посочено, че М. П. е с адрес [населено място],[жк], вх. 3, ап. 7, а наема недвижим имот, който е с адрес [населено място], [улица], ет. 6, за срок от една година. При тези данни съдът е изпратил призовка до ищеца на посочения от него адрес [населено място], [улица], ет. 8. Призовката е върната в цялост като видно от отбелязването на връчителя, страната е търсена на адреса неколкократно в интервал по-голям от един месец – на 08.12.2017г., на 29.12.2017г., на 11.01.2018г. и на 29.01.2018г., не е намерена на адреса, не е открито лице, което да получи съдебните книжа, живущите не дават достъп до входа в сградата, нито информация за адресата; няма инициали на адресата, а няма и етаж осми, тъй като сградата е с пет етажа и партер; оставено е съобщение до пощенските кутии и телефон за връзка, но без резултат. Съдът противно на твърденията на молителя е положил и достатъчна грижа за издирване на точния адрес на ищеца. Изискал е справка от националната база данни за населението, за постоянен и настоящ адрес на ищеца, от които е видно, че в системата М. П. няма посочен адрес в административните служби. Извършил е справка дали същият е напуснал страната, дали се намира в следствен арест или в затвор, затворническо общежитие на територията на Р. България. Съдът е изискал и справка от НАП относно наличието на трудови договори, като е изпратил съобщение за връчване на книжа на адресите на работодателите. Изпратени са и книжа на адреса в [населено място], на адреса в [населено място],[жк]. Всички опити на съда са били без резултат като видно от отбелязванията на връчителите, адресите са посещавани по три пъти в рамките на месец, но лицето не е открито. Поради това съдът е приложил нормата на чл.41 ал.2 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 41, ал.1 и 2 ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. Промяна на адреса е налице не само при промяна на адресната регистрация на лицето, но и при фактическото и постоянно отсъствие от адреса за продължителен период, чието времетраене в съдебната практика е установено за повече от месец.
При действието на ГПК, фикцията за връчване се прилага, без да е необходимо издирването на постоянния и настоящия адрес на физическото лице или адреса на управление на юридическото лице, т.е. книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо дали това е адресът по адресната й регистрация или съответния регистър. Връчване на друг адрес може да бъде извършено само ако страната, която отсъства, го е съобщила на съда в изпълнение на задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК, се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който само при сведение, че лицето е напуснало адреса, е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. Такава е процесната хипотеза.
Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на молителя, че нормата на чл.41, ал.2 ГПК не може да се приложи, тъй като в резултат на техническа грешка е посочил ет.8, вместо ет.6. На първо място договорът за наем е представен за удостоверяване на обстоятелства, които са релевантни за спора по същество на делото, а самият молител изрично е посочил сам адреса, на който да бъде призоваван. Същият е изписан и върху пощенския плик, с който е изпратен отговорът на насрещния иск, съдържащ и данните за адреса на подателя. На следващо място различието в номерацията на етажа се явява без особено значение предвид отразеното от връчителя, че сградата има само пет етажа и партер.
Не може да бъде споделен и доводът на молителя, че не е съобразена от съда нормата на чл.53 ГПК, според която връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби, както и, че съдът не е положил необходимата грижа за откриване на адреса му. Видно от данните по делото, посочени и по-горе в решението, съдът е положил изключително много усилия да установи местонахождението на ищеца и да му връчи съдебните книжа – изискал е справка от националната база данни за населението, за постоянен и настоящ адрес на ищеца, от която е видно, че в системата М. П. няма посочен адрес в административните служби; извършил е справка дали същият е напуснал страната, дали се намира в следствен арест или в затвор, затворническо общежитие на територията на Р. България; изискал е и справка от НАП относно наличието на трудови договори, като е изпратил съобщение за връчване на книжа на адресите на работодателите; изпратил е и книжа на адреса в [населено място], на адреса в [населено място],[жк], тоест на всички станали му известни от доказателствата по делото адреси.
Неоснователни са и доводите, че съдът е следвало да приложи и чл.47 ГПК , спазвайки процедурата, предписана с тази норма, тъй като същата урежда правила за призоваване на ответник, а в случая молителят е ищец.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в процесния случай молителят се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение като страна в процеса, която е инициирала производството. В хода на цялото производство, образувано по негова искова молба, ищецът е проявил пълно процесуално бездействие, като дори след получаване на препис от съдебното решение не е посочил на съда адрес, на който да му се връчват съдебни книжа. В продължение на повече от година след оттегляне на пълномощното на адвокат Н., което е станало непосредствено след предявяване на иска и получаване на първото съобщение от съда на 19.09.2017г. с препис от насрещната искова молба, до постановяване на решението и дори по-късно – до подаване на настоящата молба за отмяна, ищецът, сега молител, не е проявил никаква грижа за защита на интересите си, не е уведомил съда за промяна на адреса, на който да му се връчват книжа, и не е посочил нито лично, нито чрез нов процесуален представител точен адрес (без технически грешки), не е извършвал никакви справки по делото, дори след получаване на препис от решението не е посочил адрес, нито е упражнил процесуалното си право на въззивно обжалване. Тези действия сочат на недобросъвестно поведение на страната, представляващо злоупотреба с процесуални права, в нарушение на разпоредбата на чл. 3 от ГПК. Предвид това прилагането на нормата на чл.41, ал.2 ГПК не съставлява процесуално нарушение по смисъла на чл.303 т.5 ГПК, а е последица от собственото му процесуално бездействие – да посочи коректно своя адрес или друг адресат, на който да се връчват призовки и съобщения по делото, и няма нищо общо с хипотезата на чл. 303, т. 5 ГПК. Като ищец в процесса същият е имал възможността да ангажира по всяко време своята защита или чрез упълномощаване на адвокат или да упражнява правата си и да организира представителството си лично.
Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл.303 т.5 пр.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода разноски на молителя не се следват, но същият следва да заплати на ответника по молбата своевременно заявените и надлежно удостоверени такива за настоящото производство в размер 600лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. П. А., подадена чрез адв. И., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.1 от ГПК на влязлото в сила решение №2409 от 28.05.2018г. по гр.д. № 7236 по описа за 2017г. на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА М. А. П. А. да заплати на М. Г. П. сумата 600 лв., направени разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: