3
РЕШЕНИЕ
№ 13
София, 07.03.2016 година
В ИМЕТО Н А НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
При секретяря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5472/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 138 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 3835/2014 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV-то г. о.
Молителят твърди, че са налице новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаване на спора, и като представя писмени доказателства, иска отмяна на влязлото в сила решение.
С определение № 330 от 09.11.2015 г. по чл. 307, ал. 1 ГПК молбата е допусната за разглеждане в открито заседание.
Ответникът К. П. К. оспорва молбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С влязлото в сила решение, в производство по чл. 290 ГПК, е отменено решение от 12.02.2014 г. по гр. д. № 7768/2013 г. на Софийския градски съд и молителят е осъден да заплати на К. К. сумата 6 944 лева на основание чл. 252, ал. 1 ЗМВР от 2006 г. /отм./ и чл. 106, ал. 3, изр. 1-во ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2012 г. до окончателното й изплащане.
По делото е изяснено, че в течение на целия период ищецът, сега ответник по молбата за отмяна, без прекъсване е заемал по трудово, а след това и по служебно правоотношение, различни длъжности в системата на гражданската защита, като вследствие на административни реформи формированията са преминавали в различни министерства и ведомства на държавната администрация. Конкретно е установено, че от 01.04.2001 г. до 28.12.2009 г. е заемал длъжности в Държавна агенция “Гражданска защита” към Министерския съвет, Главна дирекция “Национална служба Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Министерството на извънредните ситуации. След закриване на последното е преминал на държавна служба в МВР, впоследствие – в Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР до 26.12.2011 г., когато правоотношението му е прекратено. Прието е, че с оглед прослужените години като държавен служител за целия период от 01.04.2001 г. до 26.12.2011 г., ищецът има право на еднократно парично обезщетение по чл. 252, ал. 1 ЗМВР от 2006 г. /отм./ и чл. 106, ал. 3, изр. 1-во ЗДСл в размер на 10 брутни месечни възнаграждения, а не само на изплатеното му обезщетение в размер на две брутни заплати. Претенцията е основателна за 8 брутни заплати, равняваща се на сумата 6944 лева, която същият би получил, ако не бяха настъпили по силата на закона и по независещи от волята на страните по служебното правоотношение правоприемства по чл. 87а от ЗДСл.
За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.
С молбата за отмяна в разглеждания случай са представени 7 броя писмени доказателства: трудов договор № 529 от 21.04.2000 г. с четири допълнителни споразумения към същия: № 212-68 от 17.04.2001 г., № ЛС 04-939 от 24.06.2003 г., № ЛС 04-30 от 31.03.2006 г. и № ЧР-ЗН-878 от 28.08.2006 г., предизвестие рег. № 21-К-75 от 29.10.2009 г. за прекратяване на трудовия договор и заповед № ЧР-01-2024 от 14.12.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на К. П. К. на длъжност “водолаз, главен специалист той и ръководител на група” в отдел „Аварийно-спасителни дейности” на ТД “Гражданска защита” област М., към Главна дирекция “Национална служба Гражданска защита” на Министерството на извънредните ситуации, считано от 28.12.2009 г.
Прегледът на данните по делото сочи, че същите документи са били представени още в първоинстанционното производство. Приложени са на л.л. 29-36 и л.л. 39-41 по гр. д. № 39718/2012 г. на Софийски районен съд и са съобразени при постановяване на влязлото в сила решение. След като са включени в доказателствения и фактически материал по делото и взети предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор, те не са нови по смисъла на закона, поради което и не се установява наличие на поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като новооткрито обстоятелство молителят сочи това, че преди да постъпи на работа в системата на МВР, ищецът по делото е работил по трудово правоотношение по КТ. Счита, че то е от съществено значение за решаване на делото, защото според установената практика на ВКС по идентични дела, размерът на допълващото обезщетение се присъжда в зависимост от вида на правоотношението, по което служителят е работил преди постъпването си в МВР – ако в този предходен период правоотношението е било трудово, обезщетението е в размера по чл. 222, ал. 3 КТ, а не по чл. 106, ал. 3, изр. 1-во ЗДСл. Тезата на молителя е, че след като от 01.04.2001 г. до 28.12.2009 г. ищецът е работил по трудово правоотношение по КТ, а от 28.12.2009 г. до 26.12.2011 г. – по служебно правоотношение по Закона за МВР, но не и по ЗДСл, то е налице новооткрито обстоятелство по приложението на Закона за държавния служител, което налага отмяна на влязлото в сила решение.
От изложеното следва, че молителят не се позовава и не представя нови обстоятелства или нови писмени доказателства, а иска отмяна с цел придаване на друга правна квалификация на предявената претенция и пререшаване на въпроса за дължимостта на паричното обезщетение, което с влязлото в сила решение е присъдено на основание чл. 252, ал. 1 ЗМВР от 2006 г. /отм./ и чл. 106, ал. 3, изр. 1-во ЗДСл. Постигането на такъв правен резултат в производство по молба за отмяна на влязло в сила решение е допустимо, само ако е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 ГПК основания. В случая молителят не се позовава и представя такива.
Молбата за отмяна е неоснователна и ще бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 138 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 3835/2014 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІV-то г. о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: