О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 09.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.11.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 538 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ян С. Н., гражданин на Н. против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 131 от 11.11.2013 год., по в.т.д.№ 299/2013 год., с което е потвърдено решение № 154 от 31.05.2013 год., по т.д.№ 347/2012 год. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу „М. Г. Р.” О., [населено място] евентуално съединени искове по чл.55, ал.1 , пр.2 и пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата общо от 365 633.00 евро, претендирана като дадена на отпаднало основание – платена цена по шест развалени предварителни договора за продажба на недвижими имоти и евентуално като дадена на неосъществено основание, заплатена авансово продажна цена по шест развалени с исковата молба предварителни договора за продажба на недвижими имоти, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1. „Разпореждането с правото на собственост върху имот, предмет на предварителен договор за покупко- продажба в полза на трето лице, води ли до невъзможност за изпълнение задължението на продавача и основание е ли е за разваляне на предварителния договор по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД?”; 2. ”Налице ли е встъпване в дълг, което да обвързва кредитора, относно задължението за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, предмет на предварителен договор за продажба, когато собствеността е само на единия длъжник –„встъпилото лице?”; 3.” Може ли трето на предварителния договор лице да изпълни задължението на продавача за прехвърляне право на собственост върху обещания имот?”; 4.” Може ли купувачът по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот да проведе надлежна защита по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице?” ; 5.” Налице ли е „форс мажор” при наличие на забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони?” и 6. „Изпада ли в забава страната по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, когато задължението за активно поведение/ покана за сключване на окончателен договор/ е на ответната страна и исковата молба покана ли е за изпълнение по чл.87, ал.1 ЗЗД, независимо от направеното изявление за разваляне по чл.87, ал.2 ЗЗД?”
Като израз на визираните противоречия по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на първите два въпроса са посочени: решение от 29. 03. 2013 год., по гр.д.№ 4078/2012 год. на СГС / невлязло в сила/, решение № 169 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 27/2010 год. на І т.о. на ВКС, решение № 354 от 25.02.2013 год., по гр.д.№ 3027/2012 год. на Софийски апелативен съд/ невлязло в сила/, решение № 57 от 17.07.2013 год., по т.д.№ 29/2012 год.І т.о. на ВКС, решение № 22 от 03.04.2013 год., по т. д. № 821/2011 год. на І т.о. на ВКС, решение № 1092/ 19.07.78 год., по гр.д.№ 848 /78 год. на І г.о. на ВС, както и 3 определения на ВКС.
По отношение на третия въпрос е цитирано решение № 537 от 08. 07. 2010 год., по гр.д.№ 349/2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС и определение № 569 от 15.10.2009 год., по т.д.№ 390/2009 год. на І т.о. на ВКС.
За относими към твърдяното противоречиво разрешаване на въпрос номер 4 в практиката на съдилищата и даденото от въззивния съд спрямо задължителната практика на ВКС негово разрешение се сочат: решение № 773 от 10.02.2011 год., по гр.д.№ 600/2009 год. на ІV г.о. на ВКС, решение № 205 от 30.12.2011 год., по т.д. № 654/2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1024 от 06.11.2008 год., по гр.д.№ 2740/2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС, както и определение № 586/ 01. 06.2010 год., по гр.д.№ 1651/2009 год. на ІV г.о. на ВКС. Като илюстрация на тези противоречия по отношение на въпрос № 5 , според жалбоподателя, са: невлезлите в сила решения на Пловдивския апелативен съд № 1388 от 26.11.2012 год., по т.д.№ 909/2012 год., от 20.01.2012 год., по гр.д.№ 1320/2010 год. и на СГС и от 09.10.2012 год., по гр.д.№ 13086/2010 год. а СГС, което последно, заедно с решение на Бургаския апелативен съд от 09.02.2012 год., по гр.д.№ 321/2011 год./ невлязло в сила/ и решение на ВКС № 178 от 12.11.2010 год., по т.д.№ 60/2010 год. на ІІ т.о. е прието, че касае и разрешаването на въпрос № 6,.
По отношение на всички формулирани въпроси е въведен и критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, който е аргументиран със съображения за липса на задължителна съдебна практика и необходимостта от такава.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на БОС за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, осъдителен иск по чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.87, ал.2, пр.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките на закона за връщане на дадената на ответника сума на отпаднало основание. Изложени са съображения, че развалянето на процесните шест предварителни договори за продажба, на осн. чл.87, ал.2 ЗЗД, не е произвело целеното от купувача правно действие, тъй като от изпълнението на задължението на продавача не е станало невъзможно поради прехвърляне на конкретните недвижими имоти от [фирма] на „М.” АД и на [фирма] – свързани лица по см. на § 1 от ДР на ТЗ, предвид сключените с дружеството прехвърлител валидни договори за встъпване в дълг с новите собственици, гарантиращи прехвърляне собственост на придобитите имоти на купувача, характера на дължимата по предварителната продажба престация и демонстрираното в нот. покана от 28.05.2012 год. общо желание на съдлъжниците за финализиране на отделните предварителни сделки.
Същевременно, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, доколкото забавата в строителството не е по вина на ответника, като изпълнител, а поради обективни причини, за отстраняването на които последният сам е съдействал, извършвайки и допълнителни непредвидени разходи, то ищецът не би могъл успешно да развали сключения помежду им предварителен договор при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД – чрез едностранно отправеното волеизявление, материализирано в нот.покана от 11.05.2012 год., позовавайки се на неточното му във времево отношение изпълнение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране въззивният съд се е позовал на правната характеристика на предварителната продажба, изключваща възприемането и за „фикс-сделка”. При наличие на валидно съществуваща облигационната връзка между страните решаващият състав на Бургаския апелативен съд е счел, че плащанията на ищеца не са извършени на отпаднало основание, поради което е отрекъл в случая да са налице и елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, за да се дължи от ответника връщане на дадените му в изпълнение на поетите от купувача задължения,авансови вноски от цената, възлизащи в общ размер на исковата сума. По съображения, че основанието за извършеното от ищеца плащане е осъществено – между страните са сключени валидно шест предварителни продажби,в изпълнение на задълженията по които ищецът е престирал сумите, чието връщане търси, въззивният съд е отхвърлил и евентуалния иск по чл.55, ал.1 , пр.2 ЗЗД.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с правото на купувача по предварителен договор за продажба да го развали при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД, когато: ответникът – продавач е в забава повече от две години, извършено е от него, като продавач, прехвърляне на собствеността на трето лице и дали забавата съставлява негово виновно поведение, ако е въведена обща забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, или се явява „форсмажорно” обстоятелство са релевантни за крайния правен резултат по делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Основателно по отношение на същите е и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид различно възприетото, спрямо обжалвания съдебен акт тяхно разрешение в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС, служебно известни на настоящия съдебен състав: № 29 от 13.04.2011 год., по т.д.№ 396/2010 год. на І т.о.,№ 203 от 30.01.2012 год., по т.д.№ 116/2011 год. на ІІ т.о., № 100/03.07.2012 год., по т.д.№ 307/2011 год. на ІІ т.о. и № 32/2009 год. на ІІ т.о..
От значение за крайния изход на делото са и формулираните от касатора правни въпроси от № 1 до № 4 , по отношение на които настоящият съдебен състав на ВКС,ТК счита, че съобразно аргументацията на жалбоподателя селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е приложимо.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 131 от 11.11.2013 год., по в.т.д.№ 299/2013 год..
УКАЗВА на касатора Ян С. Н., гражданин на Н. ,в едноседмичен срок, считано от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 14 302.32 лв./ четиринадесет хиляди триста и два лева и тридесет и две ст./, съгласно чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответен платежен документ.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: