О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13
София, 12.01.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4459 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени против решение от 28.05.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3174/2006 г
Ищецът Р. „М”, чрез адв. Е обжалва въззивния съдебен акт в частта по евентуалния установителен иск за собственост, основан на придобивна давност.
Ответникът С. община, Район „М” обжалва същото решение в частта, с която е уважен положителният установителен иск за собственост, основан на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./.
Двете жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, които не са се възползвали от правото на отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Представени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в процедура по чл. 288 ГПК намира следното:
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е признал за установено в отношенията между страните, че Р. „М” е собственик на спорния имот по силата на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./.
Отхвърлил е евентуално предявеният положителен установителен иск за собственост на кооперацията, основан на придобивна давност.
По жалбата на касатора – ищец Р. „М”:
Тя е в частта на въззивното решение, постановено по евентуално предявения установителен иск.
В изложението, приложено по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната обосновава с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба.
Поставеният процесуално-правен въпрос за правомощието на съда да разглежда евентуално предявен иск, когато е уважил предпочетения от ищеца обективно съединен иск, е принципен и от значение за правоприлагането, като в случая се явява съществен за резултата по обжалваното от страната въззивно решение. Разрешаването му е свързано с касационните оплаквания за недопустимост, развити по чл. 281 ГПК и според настоящия съдебен състав е от значение за точното прилагане на закона.
Ето защо касационната жалба на Р. „М” следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
По нея се дължи държавна такса в размер на 603,78 лв.
По жалбата на касатора – ответник С. община.
Тя е срещу решението, с което иска на кооперацията за признаване правото й на собственост, е уважен.
Съдът е изложил съображения за осъществен фактически състав на чл. 2, ал. 3 ЗОС /отм./ поради това, че инвеститор на строежа на сградата е Потребителна кооперация „9-ти септември”, с. П. ищецът Р. „М” не е неин универсален правоприемник, нито е образувана чрез отделяне или разделяне, а е новоучредена кооперация; правото на собственост върху сградата е прехвърлено ПК „9-ти септември” на новосъздадената Р. въз основа на решения от 1987 г., взети от техните общи събрания и приемо-предавателен протокол за дейността на обектите в кв. Горубляне, както и магазините в същата територия.
Поставените от С. община м. въпроси в изложението към касационната й жалба: право на собственост по чл. 2, ал. 3 ЗОС възниква ли освен за кооперацията – строител на сградата, но още и за неин частен правоприемник; с решения на общите събрания на две кооперации и приемо-предавателен протокол, транслира ли се вещно право на собственост, съответно права, даващи материално-правна легитимация на правоприемника да се ползва от чл. 2, ал. 3 ЗОС, са съществени за решението по спора.
Представените решения на първоинстанционни и въззивни съдилища не съдържат указания, че са влезли в сила, така, че въз основа на тях, съдът няма как да направи заключение, че има противоречива съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В същото време, поставените в изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона, поради което касационната жалба следва да бъде допуснато до разглеждане поради наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Дължимата държавна такса в размер на 603,78 лв. Имотът, ако е общинска собственост, има статут на частна такава.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до разглеждане касационната жалба на Р. „М”, чрез адв. Е против против решение от 28.05.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3174/2006 г
Указва на Р. „М”, в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 603,78 лв лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Допуска до разглеждане касационната жалба на С. община, Район „М” против решение от 28.05.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по въззивно гр.д. № 3174/2006 г
Указва на в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 603,78 лв лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След изтичане на горните срокове, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: