2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
С., 17,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 13 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 423 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. ф.-С. против решение № 187/19.01.2011 г. по гр.д. № 6735/2010 г. на СГС в частта, с която по същество касаторът е осъден да заплати на И. Т. М. сумите: 21 000 лв. неимуществени вреди ведно със законната лихва от ПТП-12.04.2003 г., 2 311.80 лв. имуществени вреди със законната лихва от датата на исковата молба, както и 1 516.61 лв. мораторна лихва върху имуществените вреди за периода от ПТП до исковата молба-14.04.2008 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърдят основания по чл.280,ал.1,т. 1 и 3 ГПК, поради следното: 1. В противоречие с чл.179,ал.1 ГПК съдът е приел, че протоколът за ПТП не представлява официален документ., 2. Обезщетението по чл.86,ал.1ЗЗД се дължи от дата на поканата, а не от датата на увреждането, за което се представят две решения на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1.Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на І т.о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.
Изложеното обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
2. Вторият въпрос е решен в противоречие с незадължителна практика на ВКС. С Р 364/28.06.2007 по т.д. 74/2007 г. на І т.о. е прието, че съгласно чл.84,ал.3 ЗЗД само длъжникът-деликвент се смята в забава и без покана, а по аргумент за противното ГФ в случая е поканен да заплати с исковата молба. Затова, началният момент на дължимата лихва за забава при изплащане на обезщетението по чл.88 ЗЗ-отм. е датата на предявяване на този иск.
Изложеното обуславя приложно поле по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество на основание чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на въззивно решение № 187/19.01.2011 г. по гр.д. № 6735/2010 г. на СГС в обжалваната част, с която по същество исковете са уважени.
Указва на касаторът в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 496.54 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: