Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
София, 20.12.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 4650/2017г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. и А. М. В., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Г. Г., срещу въззивно решение № 160 от 12.06.2017 г. по в. гр. д. № 216/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
С определение № 366 от 27.06.2018г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК /ред.до изм. ДВ, бр.86/2017г./, по въпроса за приложимостта и обхвата на чл. 50 ЗС, както и основателността на иска по чл. 109 ЗС в хипотеза на осъществяване на такова поведение от ответника, с което се поражда опасност от нарушение правото на собственост и се създава трайно смущаващо въздействие за ползването на съседен имот. Касационното обжалване е допуснато за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 50 ЗС за това дали промяната, извършена в съседно жилище в сграда-ЕС, засягаща начина на отваряне на външната входна врата, ограничава правото на собственост на съседите, създава пречки за използване на собствените им имоти, по – големи от обикновените, с практиката на ВКС.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. Й. Х., чрез процесуалния си представител адвокат Б. Б., оспорва същата и счита, че въззивното решение е правилно.
ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 12/2017 г. по гр. д. № 3396/2016 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен предявеният от М. С. Г. и А. М. В. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на А. Й. Х. да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в монтиране на метална входна врата на собственото си жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] и идентификатор 55871.505.491.1.16 по КККР на [населено място], с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището им с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] и идентификатор 55871.505.491.1.15 по КККР на [населено място], както и да възстанови предишното положение.
Въззивният съд е приел, че страните са собственици на съседни апартаменти в жилищна сграда в режим на етажна собственост /ищците са съсобственици на апартамент № 15, а ответницата – на апартамент № 16/. Според заключението на съдебно – техническата експертиза и проекта, въз основа на който е изградена жилищната сграда, входните врати на всички самостоятелни обекти са били предвидени като дървени табли с широчина 90 см. и височина 200 см., монтирани на дървени каси с отваряне в посока вътрешната част на жилището. Поставената от ответницата през 2015 г. нова метална врата, с дебелина 3,5 см., е монтирана на външната страна на касата и се отваря в посока общите части на сградата, но не е разширяван съществуващият зидарски отвор и не е нарушавана целостта на носещата стена. С поставянето й ответницата е усвоила 0,135 кв. м. от общите части от сградата, което е в границите на допустимото, а звънецът на ап. 15, собственост на ищците се намира на мястото си по проект – отляво, непосредствено до касата на входната врата на ап. 16, и е действащ /при демонтажа на дървената каса е извъртян/. Въззивният съд е изложил съображения, че единствената промяна във фактическото положение, следваща от действието на ответницата е усвояването на общи части от сградата с площ от 0,135 кв. м., което нарушава забраната на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗУЕС, но това нарушение е незначително и не е достатъчно за уважаване на негаторния иск. Законовите правила защитават различни интереси и не всички целят защита правото на собственост. За преценка основателността на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи какво е отклонението от правилата и как то се отразява на собствениците – ищци по делото. В случая монтираната метална врата не ограничава възможността на ищците да ползват собствения си жилищен обект по предназначение. Създадената от ответницата промяна в собствения й имот е в рамките на допустимия според чл. 50 ЗС обем и не налага намеса в правната й сфера чрез уважаване на негаторния иск /включително и поради усвояването на незначителна част от общите части на сградата/. Не се установява и наличието на инцидент с ищцата Г. при осъществяване достъпа до собственото й жилище, дължащ се на механизма на монтиране и посоката на отваряне на входната врата на съседния апартамент. Намираща се в отворено положение, монтираната врата може би създава временно затруднение за спокойното отваряне на входната врата на жилището на ищците, но това е преодолимо, чрез заобикаляне, като евентуалното затруднение отпада при затваряне на входната врата на жилището на ответницата. Създаденото препятстване на ищците необезпокоявано да ползват собствения си имот, да имат достъп до него, и да могат спокойно да преминават през общите части на жилищната сграда /усвоени в нарушение на ЗУЕС от ответницата/, не надхвърля законните ограничения на собствеността, установени в чл. 50 и сл. ЗС. Не следва да се обсъжда представеното решение на Общото събрание на собствениците на етажната собственост от 29.02.2016 г., тъй като то не се ползва с изпълнителна сила, доколкото липсват доказателства за обявяването му по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и за изтичане на срока по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС. Ищците не твърдят да е нарушено правото им на ползване на усвоените общи части, а претендират ограничаване възможността да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сградата.
С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема, че по реда на чл.291 ГПК следва да се даде преценка на съответствието на изводите на въззивния съд на практиката на ВКС /решение № 625/03.12.2010 г. по гр. д. № 1426/2009 г. по описа на ВКС, I г. о./. Според приетото в нея провеждането на иск по чл.109 ЗС е допустимо и при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта. Собственикът на един имот може да иска премахване на създадено в съседния имот състояние с оглед защита на правото на собственост при всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение, които ограничават, смущават и пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта според предназначението и, или пък създават опасност от такива.Основание за защита чрез иска се поражда при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, ограничаващи упражняването на правото на собстевност на потърсилия правна защита. Негаторният иск е предоставен на собственика или носителя на ограничено вещно право за защита за всеки конкретен случай срещу всички неоснователни, преки или косвени, бъдещи или съществуващи, въздействия и посегателства, които му пречат да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието да ползва собствения си имот. В този смисъл следва да се приеме, че когато промяната, извършена в съседно жилище в сграда-етажна собственост- начин на отваряне на външната входна врата, ограничаващ правото на собственост на съседа и създаващ пречки за използване на собствения му имот,представлява пречка по – големи от обикновените, по смисъла на чл.50 ЗС за използването на съседния имот.
По основателността на касационната жалба. От доказателствата по делото, вкл. заключението на техническата експертиза е установено, че по проекта, въз основа на който е изградена жилищната сграда, входните врати на всички самостоятелни обекти са предвидени като дървени табли с широчина 90 см. и височина 200 см., монтирани на дървени каси с отваряне в посока вътрешната част на жилището, а поставената от ответницата нова метална врата, с дебелина 3,5 см., е монтирана на външната страна на касата и се отваря в посока общите части на сградата, като са усвоени 0,135 кв. м. от общите части на сградата в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗУЕС. Поради проектното перпендикулярно разположение на входните врати на двата съседни апартамента – непосредствено една до друга, при отваряне на входната врата на ап.16 /на ответника/, съществува реална опасност да бъде ударен стоящ човек пред другата врата /ап.15 на ищците/. При тези данни е необоснован изводът на въззивния съд, че монтираната в случая от ответницата метална врата не ограничава възможността на ищците да ползват собствения си жилищен имот. Създадената промяна в имота на ответницата не е в рамките на допустимия според чл. 50 ЗС обем. След като е установено, че намиращата се в отворено положение входна врата на ап.16, създава затруднение за спокойно отваряне на входната врата на ап.15 и за достъпа до това жилище, то не е необходимо да е установен инцидент с ищците, за да се приеме, че са създадени пречки по-големи от обикновените за използване на жилището от тях. Като е приел, че в отворено положение вратата на ответницата създава временно затруднение и препятствие за спокойното отваряне на входната врата на жилището на ищците и преминаване през общите части –стълбищна площадка, което обаче е преодолимо чрез заобикаляне, поради което не надхвърля ограниченията, установени в чл. 50 ЗС, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. При дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване и така установените по делото факти и обстоятелства, следва да се приеме, че в противоречие с практиката на ВКС е разбирането на въззивния съд, че не е налице неоснователно действие, което да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Ето защо и искът с правно основание чл.109 ЗС е основателен. Изложеното налага касиране на въззивното решение в тази част и постановяване на друго по реда на чл.293,ал.2 ГПК , с което се уважи предявеният иск.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция в полза на ищците следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции в размер на 1990 лева, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 160 от 12.06.2017 г. по в. гр. д. № 216/2017 г. по описа на Окръжен съд – Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А. Й. Х., [населено място], по иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен срещу нея от М. С. Г.,гр.П., и А. М. В., [населено място], да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в монтиране на метална входна врата на собственото си жилище, представляващо апартамент, с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] и идентификатор 55871.505.491.1.16 по КККР на [населено място], с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилището им с административен адрес : [населено място], [улица], [жилищен адрес] и идентификатор 55871.505.491.1.15 по КККР, да възстанови предишното положение на отваряне на входната врата на своето жилище, както и да заплати на М. С. Г.,гр.П., и А. М. В.,гр.П., разноски за производството във всички инстанции в размер на 1990 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: