1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 130/2018 г.
СОФИЯ, 28.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3424/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на въззивно решение № 1807 от 30.03.2017 г. по гр.д. № 987/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград по следните процесуални въпроси: Представлява ли съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, и с който са дадени неправилни указания на съда за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта за доказването им; Има ли задължение въззивният съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да поправи опороченото действие, като изготви доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване; Има ли правомощия въззивният съд да събере доказателства и свидетелски показания, посочени с въззивната жалба, за установяване на нови обстоятелства, които не са били известни на жалбоподателя до приключване на производството пред първата инстанция, и които са свързани с оборване на твърдяни от ищцовата страна правопораждащи факти, като е констатирано разрешаването им в противоречие с т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателката А. П. И. поддържа, че извършеният от първата инстанция доклад по чл. 146 ГПК не съдържа всички реквизити относно подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест между страните, поради което при наведено изрично оплакване в този смисъл въззивният съд е следвало да извърши действията по чл. 146 ГПК, като укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не представят доказателства и даде възможност и указания за допускане и събиране на нови доказателства. Вместо това въззивният съд е отказал да уважи направените с въззивната жалба доказателствени искания поради настъпила преклузия по чл. 266, ал.1 ГПК, като е приел, че за жалбоподателката е съществувала възможност да узнае твърдяните от нея обстоятелства и да ангажира доказателства за тях.
Ответниците по касация М. Г. Я., С. К. К., Р. К. К., Т. Г. А., Е. Б. К., Б. С. Ч. и В. С. Ч. чрез своя процесуален представител адв. В. Х. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2189 от 18.10.2016 г. по гр.д. № 399/2015 г. на Районен съд- Сандански в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на А. П. И., че М. Г. Я., С. К. К., Р. К. К., Т. Г. А., Б. С. Ч. и В. С. Ч. са собственици на поземлен имот с проектен идентификатор ……, м. ”С. п.”, представляващ част от поземлен имот с идентификатор ………. по КК и КР на „Пр.з.”- [населено място], с проектна площ 2 168 кв.м, при описани в решението граници, и А. П. И. е осъдена да им предаде владението върху него.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с решение на ОСЗГ- С. № 01/А от 20.06.2014 г. на наследниците на Г. К. К. е възстановено правото на собственост върху нива с площ 3.058 дка в м.” С. п.” в землището на [населено място], част от която с площ 2 138 кв.м попада в границите на имот с идентификатор ………. по кадастралната карта. Приел е, че имот с идентификатор ……………1, целият с площ от 3413 кв.м, е бил дарен на ответницата А. П. И. от нейната майка В. Б., за което е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № …, т.ІІ, дело № 201/2014 г. От своя страна дарителката е придобила правото на собственост на основание договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № …, т.І., дело № 748/2008 г. Продавачите по този договор – Г. С. и С. С. са се легитимирали като собственици с договор за покупко – продажба, сключен със през 2008 г. във формата на нотариален акт, с който са закупили имота от [фирма]- [населено място], което дружеството с констативен нотариален акт за собственост, съставен през 2008 г., е било признато за собственик на имота на основание приватизационен договор и включване на имота в активите му. Въз основа на така установените по делото факти съдът е направил извод, че ищците са придобили правото на собственост върху спорния имот на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от Г. К.. Намерил е за неоснователно възражението на ответницата, че е придобила правото на собственост върху имота на деривативно основание, тъй като приел, че не е доказала първоначалният праводател по веригата от сделки- [фирма] да е придобил правото на собственост на основание § 17а ЗППДОбП/ отм./, тъй като изобщо не е ангажирала доказателства в тази насока. Заявеното с въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение във връзка с извършването на доклад по чл. 146 ГПК, е преценено като неоснователно по съображения, че в първото по делото заседание пълномощникът на ответницата е направил изявление, че дружеството е придобило правото на собственост на основание придобивна давност, макар представеният нотариален акт да сочи на придобиване по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, поради което и първоинстанционният съд не е имал задължение да указва на страната, че не сочи доказателства за осъществяване на този придобивен способ.
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от т.решение № 1/2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, С въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото. В случай, че въззивната жалба или отговора съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла на чл. 146 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Съгласно чл. 146, ал.1 ГПК докладът по делото съдържа обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника; кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; как се разпределя доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти. Разпоредбата на чл. 145, ал.2 ГПК задължава първоинстанционния съд когато твърденията на някоя от страните са неясни или противоречиви, да й даде указания да ги изясни или да отстрани противоречията в тях.
При постановяване на обжалваното въззивно решение съдът е процедирал в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС. Необоснован и в противоречие с процесуалния закон е изводът му, че в случая извършеният от първата инстанция доклад по делото има предписаното в чл. 146, ал.1 ГПК съдържание. Внимателният прочит на доклада сочи, че на ответницата не са давани указания във връзка с доказване на правопораждащия правото на собственост на дружеството- продавач фактически състав по чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Напротив, с доклада първоинстанционният съд е вменил в тежест на ищците доказването на „факта на снабдяване на С.- С- АД с констативен нотариален акт за имота през 2005 г.” Освен че е неясно, това указание е и неправилно, защото по иск за собственост ищецът няма задължение да доказва дали и на какво основание ответникът или негов праводател е придобил права. Неправилен е изводът на въззивния съд, че грешното твърдение за правопораждащите факти, на които ответницата основава правоизключващото си възражение, не може да се отстранява чрез даване на указания по разпределение на доказателствената тежест, защото в случая на ответницата изобщо не са давани указания за доказване, че дружеството е станало собственик на имота, включително и на погрешно въведеното основание. Изявлението на пълномощнища на ответницата, че дружеството е придобило правото на собственост на основание придобивна давност, при представен с отговора на исковата молба констативен нотариален акт, сочещ осъществяването на друг придобивен способ, не освобождава съда от задължението да констатира по реда на чл. 145 ГПК противоречието и да даде указания на страната за отстраняването му.
При липсата на надлежен доклад не настъпва преклузията на закона и направено доказателствено искане за пръв път във въззивната жалба е допустимо на основание чл. 266, ал.3 ГПК. Затова като е отказал събиране на поисканите с въззивната жалба доказателства, относими към решаване на делото, при въведено изрично и обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява основание по чл. 281, т.3 ГПК за касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде указания на страните за попълването на делото с доказателства, които са пропуснали да представят, поради непълнота и неточност на доклада по чл. 146, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1807 от 30.03.2017 г. .гр.д. № 987/2016 г. на Окръжен съд- Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: