Решение №130 от по гр. дело №1536/1536 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
 
София, 29. януари 2010 г.
 
 
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков
                                                ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова
                                                                        Марио Първанов
 
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1536 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 10.04.2009 г. по гр.д. № 3868/2007, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 02.04.2007 г. по гр.д. № 5657/2006, с което е отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожността на сделка като симулативна по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят Ю. Б. И., представляван от адв. П от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуаноправните въпроси за тежестта за доказване на привидността на сделката и за допустимостта на свидетелски показания при наличието на обратно писмо, както и за тежестта на доказване на извършеното плащане, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Н. Б. И., представляван от адв. Х от САК, я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че при липсата на обратно писмо симулацията не може да се доказва със свидетелски показания, а тежестта да докаже симулацията е на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оспорваната сделка не е симулирана, тъй като представената декларация от приобретателя не е обратно писмо. В нея приобретателят е заявил: “нямам никакви претенции към придобитото от сина ми Ю. движимо и недвижимо имущество”, без посочване на процесния апартамент. Свидетелските показания са недопустими, а в тежест на ищеца е да докаже твърдяната симулация.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като вторият правен въпрос обуславя крайното решение на съда. Той не разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена) нито е разрешен противоречиво в представеното решение на Върховния касационен съд. В него е прието, че основанието на договора се предполага, но предявеният иск не е за нищожност поради липса на основание, а поради привидност. Въпросът за допустимостта на свидетелски показания при наличието на обратно писмо обаче има значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд не е разграничил обратно писмо от начало на писмено доказателство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 10.04.2009 г. по гр.д. № 3868/2007.
Указва на касатора и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 176 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представянето на документа за внесена такса или изтичането на срока за това.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 

Scroll to Top