Р Е Ш Е Н И Е
Nо 1305
София, 30.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на осми декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3406/ 2008 година , и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”б” ГПК.
Е. И. К. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение от 17.01.2008 година , постановено по гр.д. Nо 3842/2005 година на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 13. 07. 2005 година по гр.д. Nо 1590/1999 година на Софийския районен съд , в частта по сметките досежно уважения срещу него иск по чл. 31 ал.2 ЗС. Поддържа се , че обжалваното решение , в частта по сметките, е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и материалния закон , отменителни основания по см. на чл. 218б б. в” ГПК /отм./.
В срока по чл. 218г ГПК /отм./не е постъпило писмено възражение от ответника по касация Х. А.
По подадената касационна жалба , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК/отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Е. К. на решението по сметки , е оставил в сила решението на първата инстанция в частта , с която същият , като съсобственик единствено ползващ общата вещ, е осъден на основание чл. 31 ал.2 ЗС да заплати на Х. А. , другия съсобственик на имота, обезщетение за времето 20.10.1999 година до 20.10.2004 година в размер на 10 875.40 лв., ведно със законната лихва, приемайки , че са налице основанията на закона.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно.
Страните са бивши съпрузи,които по време на брака си –през 1990 година са придобили жилище – апартамент в гр. С., жк. Л., в жилищен блок на 7 етаж , с площ от 107.65 кв.м. Жилището се състои от дневна , кухня трапезария, две стаи, баня с тоалетна , отделна тоалетна с мокро помещение , килер, антре и тераси. Жилището се намира в квартал на града с изградена инфраструктура , отлични комуникации, зелени междублокови пространства.
Бракът между страните е прекратен през 1995 година , като по силата на Решение Nо 255/05.06.1995 година СГС е пререшил въпроса за семейното жилище, като е разпределил между бившите съпрузи правото на ползване на жилището и на бившата съпруга Х е предоставил правото за ползва две от стаите и съвместно ползване на сервизните помещения.
С нотариална покана от 10.03.1999 година Х. А. е уведомила бившия си съпруг и съсобственик, че желае да и бъде заплащано обезщетение за ползата от която е лишена , тъй като жилището се ползва само от Е. К.
С разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС е установено , че когато общата вещ се ползува от някой от съсобствениците, последният дължи обезщетение на останалите съсобственици ,за ползата от която те са лишени, от деня на писмено поискване. За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение т.е. от този момент започва да тече и срока на погасителната давност.
Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забраната/ чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл.т. на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право- правото на съсобственика да ползува своята част от имота. Ето защо, ако ползуващият общата вещ съсобственик , след отправената му писмена покана, отговори, че предоставя ползуването на общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува, и последният откаже това предложение, то би отпаднало задължението да се плати обезщетение.
За да уважи иска на Х. А. , решаващият съд е приел, че възраженията на ответника са ирелевантни или неоснователни, освен възражението , че за времето от 10.03.1999 година до 20.10.1999 година претенцията е погасена по давност.
Фактическите и правни изводи на въззивния съд са необосновани.
Неправилно съдът е приел, че постановеното решение Nо 255 от 05.06.1995 година на СГС е без значение по спора по чл. 31 ал.2 ЗС. Ако приемем за безспорно, че това решение не може да определи начина на защита на правата от страна на съсобственика, то това решение не би могло да бъде без значение за правилното решаване на въпроса – а и в тази насока ответникът е релвирал своето възражения ,дали като съсобственик Е. К. е надхвърлил обема на неговите права в съсобствеността при ползване на общата вещ. Правната същност на решението , с което е разрешен въпроса за семейното жилище, е разпределение на правото на ползване на една съсобствена вещ. При разпределено право на ползване на съсобствената вещ, обезщетение може да се търси само ако съсобственикът , който не упражнява фактическа власт на имота/ а безспорно е могъл да реализира по принудителен ред правото си на ползване / е лишен от ползването на неговата част или на неговите помещение. По делото липсват мотиви на решаващия съд в тази насока, въпреки възражението на ответника и ангажираните от него доказателства в тази насока.
Основателно е и възражението , релвирано с касационната жалба, че при определяне размера на дължимото обезщетение , доколкото би се установило по безспорен начин лишаване на съсобственика от признатата му от закона полза на съсобствената вещ в обема на притежаваните права в съсобствеността, че наемната цена следва да се определя като дължим наем на жилищен имот, който ще се ползва при съжителство на две домакинства и общо ползване на сервизните помещение.
Констатираните пороци на обжалваното решение, налагат неговата отмяна и връщане за ново разглеждане от въззивния съд , при което разглеждане съдът следва да съобрази дадените указания по приложение на закона , да обсъди всички доводи и възражения на страните
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение от 17.01.2008 година , постановено по гр.д. Nо 3842/2005 година на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 13. 07. 2005 година по гр.д. Nо 1590/1999 година на Софийския районен съд , в частта по сметките досежно уважения иск по чл. 31 ал.2 ЗС
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд , за ново разглеждане от друг състав, при условията на § 2 ал.2 на ПЗР на ГПК / 2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :