О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1307
София, 22.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 963/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. Г. против въззивно решение на СГС, ІІ „Б” отделение от 8.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1624/2012 г., с което е потвърдено решение на СРС, ІІ ГО, 75 състав от 15.12.2011 г. по гр. д. № 18241/2011 г. в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за сумата над 2 989.20 лв. и в частта, с която в полза на [фирма], София са присъдени разноски по делото в размер на 38 лв. Отменено е решението в останалата част, като е постановено друго решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на К. П. Целчев от [фирма], извършено със заповед № 24/24.03.2011 г., К. П. Д. е възстановен на длъжността „колектор” в отдел „Събиране на вземания” и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 989.20 лв. за периода 24.03.2011 г.-24.09.2011 г., ведно със законна лихва от 2.05.2011 г. до изплащането и разноски в размер на 932.96 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на чл. 329, ал. 1 КТ, а именно: при задължителност на подбора правото на работодателя да прецени какъв е обсегът на същия допустимо ли е да бъде обект на съдебен контрол и допустимо ли е съдът да разширява този обсег. Счита се, че по посочения правен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1/, а именно: Р. № 1888/13.11.2002 г. по гр. д. № 2236/2001 г., ІІІ г. о.; ТР № 3/16.11.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. Формулиран е втори материалноправен въпрос в аспект на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: критерият „квалификация” самостоятелно ли се преценява или в кумулативно единство с нивото на изпълнение на трудовите задължения. Според касатора изводът на съда, а именно-как следва да се преценява квалификацията и нивото на изпълнение на работа от служителя при извършване на подбор е в противоречие с трайната практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ съгласно Р. № 179/20.02.2003 г. по гр. д. № 2834/2001 г., ІІІ г. о.; Р. № 12/24.01.2012 г. по гр. д. № 1819/2010 г., ІV г. о.; Р. № 14/10.02.2010 г. по гр. д. № 4322/2008 г., ІІІ г. о. Твърди се, че въззивният съд като е приел, че ответникът не е доказал разлика в трудовите функции на служителите на длъжност „колектор на филд” и тези на длъжност „колектор телефонно събиране”, неправилно се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на чл. 329, ал. 1 КТ /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно: допустимо ли е работодателят да доказва правилността на извършения подбор с всички доказателствени средства, в конкретния случай с гласни доказателства. Произнасянето на съда по този въпрос е в противоречие с трайна практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, а именно: Р. № 14/10.02.2010 г. по гр. д. № 4322/2008 г., ІІІ г. о.; ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. Твърди се, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно: чия е доказателствената тежест за установяване на вредата /оставане без работа по трудово правоотношение/, с какви доказателства се установява това и как следва да се цени годността на последните, както и в противоречие с трайна практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, а именно: Р. № 1189/19.06.2002 г. по гр. д. № 1521/2001 г., ІІІ г. о.; Р. № 818/24.07.2003 г. по гр. д. № 5/2002 г. ІІІ г. о.; Р. № 517/8.07.2010 г. по гр. д. № 335/2009 г., ІV г. о.; Р. І 66/1.02.2010 г. по гр. д. № 5401/2008 г., І г. о. В случая, за част от претендирания период-м.07. и м. 08.2011 г. сам ищецът сочи доказателства, че е работил по втори трудов договор, а за м.09.2011 г.-изобщо няма ангажирани доказателства, поради което, уважавайки претенцията за обезщетение, съдът е постановил неправилно решение. Съдебните решения, на които касаторът се е позовал са приложени към в копия към изложението.
За ответника по касация К. П. Д. е подаден писмен отговор от процесуалния му представител адвокат А. А.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че е налице намаляване обема на работата на дружеството-работодател, което е засегнало заеманата от ищеца длъжност и е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Въззивният съд е признал уволнението за незаконно, поради нарушаване от страна на работодателя разпоредбата на чл. 329 КТ. Подборът е извършен само между 7 служители, а не между всички, заемащи длъжността „колектор” /25 бр. съгласно щатно разписание от 23.03.2011 г., като ответникът не е доказал, че е налице такава разлика в трудовите функции на колекторите, която да води до съществуването на две различни длъжности /”колектор на филд” и „колектор телефонно събиране”/. В нарушение на чл. 329 КТ работодателят не е съобразил първия критерий-квалификацията на служителите. От свидетелски показания е прието за установено, че основният и единствен мотив К. Д. да бъде уволнен е наличието му на основен трудов договор с друг работодател. По иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ съдът е приел от представена по делото справка от НАП, ТД-София, че за процесния период ищецът не е работил по друг допълнителен трудов договор и му се следва обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Налице e основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правен въпрос относно обсега на извършвания от работодателя подбор при идентична по наименование длъжност, но при вътрешно функционално разпределение на изпълняващите я служители с оглед спецификата на трудовите им функции, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 1888/13.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2236/2001 г., ІІІ г. о. и Р. № 179/20.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2001 г., ІІІ г. о.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, постановено на 8.05.2012 г. по гр. д. № 1624/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. Г..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата120.00 лв., в противен случай жалбата ще се върне, след което делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: