2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
София, 07.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 486/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Окръжен съд – Велико Търново, като въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото по чл. 294 ГПК, е постановил решение от 15. 06. 2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г., с което е осъдил Я. С. от [населено място] да заплати на К. П. и С. П. сумата 8 088 лв., представляваща разлика над сумата 690 лв. до размер на сумата 8 778 лв., като обезщетение за ползване на недвижим имот в [населено място]. Със същото решение окръжният съд е потвърдил решението на Павликенския районен съд по гр. д. № 167/2008 г. в частта, с която е отхвърлен искът на П. за заплащане на обезщетение за ползване на имота за разликата над крайната сума 8 778 лв. до размер на сумата 12 600 лв.. С последващо решение от 21. 12. 2011 г. Окръжен съд – Велико Търново е отхвърлил молбите на С. и К. П. за поправка на явна фактическа грешка в решението от 15. 06. 2011 г. и за допълване на същото решение.
Касационна жалба вх. № 7921/01. 08. 2011 г. срещу въззивното решение от 15. 06. 2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г., в частта за отхвърляне на иска, е подадена от С. П. и К. П., двамата от [населено място], с искане да бъде отменено като неправилно и се присъди сумата 3822 лв. дължимо обезщетение за ползване на имота от ответника Я. С.. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, решения и определение на състави на ВКС. Подадена е и втора касационна жалба вх. № 1704/21. 02. 2012 г. от ищците срещу решението от 21. 12. 2011 г. с искане да се допусне поправка на явна фактическа грешка – неточно изчисляване на дните в периода от 20. 08. 2005 г. до 31. 12. 2005 г. като четири месеца и 11 дни, вместо правилното изчисление от 4 месеца и 12 дни и да се допълни първоначалното решение от 15. 06. 2011 г., като се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението. Към тази жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, Тълкувателно решение № 1 от 04. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение и определения на състави на ВКС.
Ответникът Я. С. не е взел становище по жалбите.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането за допускане на касация на въззивното решение от 15. 06. 2011 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 3822 лв. /разликата между присъдената сума 8778 и 12600 лв. претендираната сума по исковата молба/, е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, се че по въпроса за определяне цената на дължимото обзщетение за пропусната полза, което наемодателят има право да получи от наемателя, продължил да ползва наетия имот след прекратяване на наемния договор, е налице противоречива съдебна практика. Посочени са съдебни актове, в които са изразени становища на състави на касационния съд, че обезщетението следва да се съобрази с договорения наем, не може да бъде по-малко от наема или се равнява на средния пазарен наем. Искането е неоснователно, тъй-като по въпроса за базата за определяне на обезщетението в посочената хипотеза, е налице задължителна съдебна практика –решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение от 17. 06. 2001 г. по гр. д. 1332/2010 г. , ІІІ г. о., решение от 22. 11. 2010 г. по гр. д. № 219/2010 г. , ІV г. о., с които е прието, че обезщетението се определя в размер на средния пазарен наем. Същото следва и от постановеното по настоящото дело първо решение на касационния съд – решение по чл. 290 ГПК от 19. 10. 2010 г. по гр. д. № 1838/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е постановено допускането и приемането на техническа експертиза относно размера на средния пазарен наем като еквивалент на дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Въззивният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция като е определил размера на обезщетението съобразно заключението на техническата експертиза, изпълнена от вещото лице М. Л.. Възраженията на жалбоподателите не се отнасят до неправилно разрешаване на правния въпрос за принципа или базата за определяне на обезщетението, а изразяват несъгласието им с практическите подходи, използвани от вещото лице при определяне на пазарния наем – използването като аналози на други обекти, които са с различно търговско предназначение, с друга площ, местонахождение и пр.. Тези въпроси са преценени от решаващия въззивен съд и в мотивите на обжалваното решение са отразени изводите му за обективност и достоверност на експертното заключение. Тези преценки представляват доказателствени изводи на съда и тяхната обоснованост може да се проверява по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК при вече допусната касация, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Необосновано е искането за допускане на касационно обжалване на решението от 21. 12. 2011 г. в частта за отхвърляне на искането за поправка на явна фактическа грешка, допусната в решението от 15. 06. 2001 г.. Жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, но не излагат конкретни доводи и не представят данни за съдебни актове, по които има противоречиво разрешаване на конкретния въпрос. Отхвърлянето на искането, окръжният съд е мотивирал с извода, че очевидна фактическа грешка е налице, когато има разминаване между изводите и констатациите, направени в мотивите на решението и отразяването им в диспозитива на решението, каквото разминаване в случая не е налице – в мотивите на решението е прието, че периодът от 20. 08. до 31. 12. 2005 г. е четири месеца и 11 дни и за него се дължи обезщетение 1 088.71 лв. и точно тази сума е включена в крайната сума 8 088, присъдена с въззивното решение. Това принципно становище е съобразено със закона и не е свързано с развитието на правото – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Основателно е искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване на решението от 21. 12. 2011 г. в частта за отхвърляне на искането за допълване на решението от 15. 06. 2011 г. относно неприсъждане на лихва върху сумата на обезщетението 8 088 лв., считано от датата на завеждане на иска на 29. 05. 2008 г.. Въззивният съд е приел, че не може да се произнася извън рамките на отменителното решение на ВКС, с което е постановено на въззивния съд да се произнесе по иска за заплащане на обезщетение над сумата 690 лв. до размер на сумата 12 600 лв., но не е постановено да се произнесе по лихвата. В случая, въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълк. Решение № 1/04. 01. 2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК. В т. 15 от решението е посочено, че произнасянето на въззивния съд по иск, който е обусловен от главния иск, зависи от решението по главния иск. Когато обусловеният иск е предявен с исковата молба и е станал част от спорния предмет още в първата инстанция, въззивният съд дължи произнасяне по него, без да необходим акт на изрично повторно сезиране с този иск. В случая, с решението от 19. 10. 2010 г. по гр. д. № 1838/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. е постановена отмяна на първото въззивно решение в конкретно посочената част за отхвърляне на главния иск, защото отмененото решение съдържа диспозитив само относно главния иск. Съдът не е съобразил факта, че възобновяване на висящността по главния иск автоматически води до висящност на спора по акцесорното искане за лихви.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15. 06. 2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г. на Окръжен съд – Велико Търново в ЧАСТТА за отхвърляне на иска за сумата 3822 лв. и на решението от 21. 12. 2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г. В ЧАСТТА за отхвърляне на искането за поправка на очевидна фактическа грешка, по жалбите на С. и К. П..
ДОПУСКА касационно обжалване на решението 21. 12. 2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г. на Окръжен съд – Велико Търново В ЧАСТТА за отхвърляне на искането за допълване на решението от 15. 06. 2011 г. по същото дело относно непроизнасяне на окръжния съд за лихвите върху присъдената сума 8 088 лв.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: