P – О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 01.12.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 301 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 24250 от 29.08.2013 г., подадена от М. Д. Т., Т. Д. Т. и Д. Т. К., приподписана от адвокат Т. Б. от АК – [населено място], и насочена против решение № 1275 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 1061/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 10-ти състав, с което е потвърдено решение № 4071 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 173/2004 г. на Пловдивския районен съд, 5-ти гр.състав.
С определение № 114 от 18.03.2014 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която са изнесени на публична продан: а) оризище с площ 13,756 дка в м.”Б. Б.”, имот № 020013 по плана за земеразделяне на [населено място] (имот 66915.20.13 по КК); б) оризище с площ 10,601 дка в същата местност, имот № 020057 по ПЗ (имот с идентификатор 66915.20.57); в) нива с площ 15,601 дка в м.”Ч.” с № 024041 по ПЗ на [населено място] (имот с идентификатор 66915.24.41); г) овощна градина с площ 24,470 дка в м.”Х. м.” – имот № 028031 по ПЗ на [населено място] (имот с идентификатор 66915.28.31) и д) оризище с площ 3,397 дка – имот № 031005 по ПЗ на [населено място], м.”Ч.” (имот с идентификатор 66915.31.5) и е постановено общата стойност на петте имоти 55 492 лева се разпредели между всички съделители след извършване на проданта съобразно техните квоти. Касационното обжалване на въззивното решение в посочената част, с която имотите, притежавани от общия наследодател П. Ц. И., са изнесени на публична продан, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с решение № 634 от 04.10.2010 г. по гр.д.№ 1378/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса: Допустимо ли е делбата да се извърши по колена, когато в нея участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена?
В частта, с която на публична продан са изнесени останалите имоти (нива с площ 3,499 дка в м.”Х. м.” – имот № 028011 по ПЗ на [населено място] (имот с идентификатор 66915.28.11 по КК) и нива с площ 4,399 дка в същата местност – имот № 028012 по ПЗ (имот с идентификатор 66915.28.12 по КК) и е постановено общата стойност на двата имота се разпредели след проданта, както следва: общо 1/3 за М. Д. Т., Т. Д. Т. и Д. Т. К., 1/3 за И. Б. Ц. и 1/3 за П. Ц. П.) въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
В касационната жалба се поддържа, че наследствените имоти са изнесени на публична продан незаконосъобразно, като съдилищата не са взели предвид представения от съделителите проектоплан за делба на основата на оценката на земята, дадена от вещото лице Е. Д..
Ответниците по касация И. Б. Ц., И. П. Ц. и А. Б. Т. са депозирали отговор, в който са заели становище, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени въззивното решение.
Ответниците по касация Н. И. Ц., В. И. Ц., Р. Г. А., Р. А. Ц., А. И. Ц., И. Д. И., И. Д. П., И. В. Д., А. В. И., И. И. Ц., Т. А. И. и Г. И. П. не са депозирали отговор на касационната жалба, не са се явили и не са изпратили представител в публичното съдебно заседание.
В публичното съдебно заседание процесуалният представител на касаторката М. Д. Т. – съпругът й Г. Т. – е поддържал касационната жалба при изложените в нея съображения.
Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, настоящият състав на съда констатира, че същата е подадена от страни по делото, които не са обжалвали първоинстанционното решение. НАПРОТИВ, в депозирания от тях отговор на въззивната жалба М. Д. Т., Т. Д. Т. и Д. Т. К. са поддържали, че решението на районният съд е правилно и са заявили искане същото да бъде потвърдено. Видно от акта на окръжния съд, с него изцяло е потвърдено решението на районния съд, от чието произнасяне настоящите касатори са били удовлетворени, видно както от липсата на подадена въззивна жалба, така и от съдържанието на отговора им срещу въззивната жалба на И. Б. Ц., И. П. Ц. и А. Б. Т..
Предвид тези факти, настоящият състав на съда приема, че касационната жалба на М. Д. Т., Т. Д. Т. и Д. Т. К. е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество по следните съображения:
По правило жалбата е недопустима когато е подадена от лице, което няма правен интерес или не е легитимирано да обжалва акта на съда, или когато е просрочена.
В случая касаторите не са легитимирани да обжалват акта на въззивния съд, след като не са атакували пред него решението на първоинстанционния районен съд. По този начин се проявява принципа на инстанционната изчерпателност, приложен от ВКС при произнасянето по допустимостта на касационната жалба, подадена от Д. Т. К. в рамките на първата фаза по настоящото делбено производство и образувана в гр.д.№ 295/2006 г. по описа на ВКС, Първо г.о., което е приключило с Решение № 520 от 07.12.2006 г. Приложението на този принцип не позволява сезирането на касационната инстанция, без преди това съответната страна да е атакувала потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение (така: Определение № 421 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 1464/99 г., V г.о., докладчик съдията Т. Д.). Подобно процесуално поведение на страната я лишава от правен интерес от касационното обжалване. За наличието на правен интерес от обжалването съдът, включително касационният, е длъжен да следи не само към момента на подаване на съответната жалба, но и при разглеждане на делото и към момента на постановяване на съдебния акт. Изпълнението на посочените задължения на съда, като израз на служебното начало (чл.7, ал.1 ГПК) е свързано с необходимостта да се предприемат само допустими процесуални действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение. След като страната не е подала въззивна жалба и изрично е заявила съгласието си с даденото от първоинстанционния съд разрешение на спора, което впоследствие е възприето и от въззивния съд, то възраженията й срещу така постановения резултат се явяват преклудирани, съответно – по отношение на нея отсъства защитен от Закона интерес да сезира касационната инстанция с искане да преразгледа същото това разрешение.
Налага се извода за несъществуване на право на касационно обжалване в полза на М. Д. Т., Т. Д. Т. и Д. Т. К. поради липса на активна процесуалноправна легитимация на тези лица, съответно липса на правен интерес за тях да искат постановяване на касационно решение по спора.
По изложените съображения и на основание чл.7, ал.1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на съда от 13.10.2014 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 24250 от 29.08.2013 г., подадена от М. Д. Т., Т. Д. Т. и Д. Т. К., приподписана от адвокат Т. Б. от АК – [населено място], в частта й, по която с определение № 114 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 301/2014 г. по описа на ВКС, Второ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1275 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 1061/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 10-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по гр.д.№ 301/2014 г. по описа на ВКС, Второ г.о. в частта, с която с определение № 114 от 18.03.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 1275 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 1061/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 10-ти състав.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
На основание чл.7, ал.2 ГПК да се връчат преписи от определението на касаторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: