Р Е Ш Е Н И Е
131
гр. София, 11.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 66/2018 г.
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. М., Д. А. К., К. С. Я., М. С. Я., К. К. К., М. Г. К., С. Г. К., [населено място], Ц. М. Г., [населено място], Л. А. П., [населено място], И. К. П., [населено място], В. К. П., [населено място], Е. С. Б., Ф. С. Б., С. С. Б., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат С. М. Б., срещу въззивно решение № 3351/19.06.2017 г. по гр. д. № 98/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е обезсилено решение № 8853 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1355/2015 г. на Районен съд – Благоевград.
С определение № 424/31.07.2018 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ред. до изм. ДВ, бр. 86/2017 г./ по правния въпрос: какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт. Касационното обжалване е допуснато с оглед касационната проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение, че по предявен срещу единия съпруг установителен иск за собственост на недвижим имот – съпружеска имуществена общност, съпрузите са задължителни необходими другари, с приетото в ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК, ВКС.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – М. Я. К., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Й. С., оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:
С въззивното решение е обезсилено като недопустимо решение № 8853 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1355/2015 г. на Районен съд – Благоевград, в частта, в която е признато за установено по отношение на М. Я. К., че касаторите са собственици на 19/24 идеални части от поземлен имот с идентификационен № 04279.125.44, находящ се в [населено място], местност „Ц.“, по КК одобрена със заповед № РД -18 – 32/10.05.2006 г., с трайно предназначение – земеделска земя, с номер по предходен план 125044, с площ по скица от 3 012 кв. м., на основание наследствено правоприемство и реституция въз основа на решение на ПК № 3Г/02.02.1999 г. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място]; и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 81/2015 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, в частта, с която М. К. е признат за собственик на 19/24 идеални части от имота. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по исковата молба, касаеща спора по чл. 124, ал. 1 ГПК относно 19/24 идеални части от процесния имот и по иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, с участието на необходимия другар – съпругата на ответника – Д. К..
Въззивният съд е приел, че страните са наследници на Г. Б. К., починал на 20.01.1975 г. След успешно проведена земеделска реституция са придобили процесния имот чрез наследствено правоприемство, в посочения от закона обем права, съобразно правилата на чл. 5 ЗН – чл. 10 ЗН, а именно – 19/24 идеални части за ищците, 1/12 идеална част за ответника /като наследник на Я. К., син на общия наследодател Г. К./, съответно 1/8 идеална част от имота за неучастващите по делото П. П. и Д. П. /наследници на В. П. – син на М. П., дъщеря на Г. К./. С нотариален акт № 81 от 29.05.2015 г. ответникът е признат за собственик по давностно владение и наследство на целия процесен имот. С оглед оплакванията във въззивната жалба е прието, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК има за предмет недвижим имот, придобит от ответника в съпружеска имуществена общност по време на брака му с Д. М. К., сключен на 19.11.1978 г., която не е била конституирана като страна в процеса. Позовавайки се на практика на ВКС е изложил съображения, че по иск за собственост съпрузите са задължителни необходими другари /вкл. когато са ответници по иска/. Задължителното другарство е частен случай на необходимото другарство, при който участието на всички другари в процеса /в случая съвместното участие на съпрузите/ е условие за неговата допустимост, както и за допустимостта на постановеното съдебно решение. Последното обвързва и неучаствувалия в производството съпруг с оглед установеното придобивно основание. По отношение на съпрузите К. е налице пасивно задължително необходимо другарство, поради което и позовавайки се на т. 6, ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, въззивният съд е обезсилил като недопустимо постановеното без участието на съпругата първоинстанционно решение и е върнал делото за ново разглеждане при конституиране като страна – ответник по иска на неучаствалия задължителен другар.
С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:
С ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК, ВКС е обобщена съдебната практика по въпроса за другарството на съпрузите по дела за собственост относно имоти – съпружеска имуществена общност. Прието е, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими /по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата/, но не са задължителни другари. Законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация – липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове, естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите, независимо дали участват като активна или като пасивна страна, като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост. Предявяването на искове за собственост, респективно отговарянето по тях, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление /в този смисъл и последващата практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК – № 123/18.12.2017 г. по гр. д. № 594/2017 г., ІІ г. о., № 149/22.12.2017 г. по гр. д. № 1539/2015 г., ІІ г. о., № 131/10.01.2018 г. по гр. д.№ 3538/2016 г., ІІ г. о./. Всеки от съпрузите има право сам да извършва процесуални действия относно общото право, насочени към неговата защита. Защитата срещу неблагоприятното му засягане в резултат на процесуалните действия на единия съпруг по дело за собственост и силата на пресъдено нещо, от която ще бъде обвързан неучаствалият по делото съпруг, е обезпечена чрез възможността последният да иска отмяна на основание чл. 304 ГПК.
По основателността на касационната жалба.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд относно наличието на задължително необходимо другарство по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу единия съпруг относно права върху имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност с оглед наведеното придобивно основание и недопустимостта на първоинстанционния съдебен акт, са в противоречие с разрешенията на посоченото ТР № 3/2016 г., ОСГК, ВКС. Задължителното необходимо другарство е уредено като изключение – в изрично предвидените в закона случаи, и когато естеството на спора налага това, защото с решението се постига правна промяна, която засяга правата на всички другари. В случая не е налице необходимост от конституирането и участието като ответник по иска на Д. К. – съпруга на ответника М. К., тъй като съпрузите са необходими, но не са задължителни другари по установителния иск за собственост и съвместното им участие не е условие за допустимост на процеса и на постановения съдебен акт, в който смисъл е задължителната съдебна практика. Противното би довело до недопустимо ограничаване на правото на иск на основание, което законът не предвижда.
Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по въззивната жалба и по съществото на спора. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293, ал. 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 3351 от 19.06.2017 г. по гр. д. № 98/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е обезсилено решение № 8853 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1355/2015 г. на Районен съд – Благоевград.
Връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: