Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
София, 11.06.014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 7755 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 83 от 13.02.2014г.. по касационна жалба на В. К. М., К. Т. В., В. И. С., О. К. С., С. К. С., Н. Р. З., Н. Р. С., А. А. К., Л. А. Д., Н. К. Д., Е. К. У. е допуснато касационно обжалване на решение № 317 от 08.07.2013г. по гр.д.№ 2/2013г. на Добрички окръжен съд, с което: 1/ е обезсилено решение № 103/01.11.2013г. по гр.д.№ 98/2011г. на РС-Генерал Тошево в частта, с която съдът се е произнесъл с диспозитив по възражение за придобвна давност, 2.отменил е решението на РС в частта, с която е допусната съдебна делба между касаторите и ответницата Ю. П. Р.-Г. на нива с площ 250,004 дка, в землището на [населено място] м. „К. път”, съставляваща имот № 021026 и вместо това иска за делба, предявен от касаторите е отхвърлен, 3/ потвърдено е решението в частта, с която иска за делба е отхвърлен по отношение на А. Р. Б. и 4/ присъдени са деловодни разноски на ответницата.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния – чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ, съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 17, ал.2 ГПК предвид приетото, че решението на ПК, издадено въз основа на влязло в сила решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е нищожно поради недопустимост на този иск и за необоснованост на извода, че между страните няма съсобственост.
Ответницата по касация възразява, че решение е съобразено със съдебната практика за недопустимост на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато ищците по този иск не са заявили пред ПК възстановяване на същите имоти. Счита, че в производството за съдебна делба съдът може да констатира недопустимост на решението на ОСЗГ, постановено въз основа на влязло в сила решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ поради недопустимост на този иск.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
Първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е „може ли в делбеното производство да се преценява действителността на решение на ОСЗГ, постановено на основание чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ след успешно проведен и частично уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по него”. С решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което е уважен този иск се установява със задължителна сила между страните по него съсобствения характер на недвижим имот, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ към момента на образуване на ТКЗС- чл. 298, ал.1 ГПК. Тъй като това е релевантния момент за възстановяване на собствеността съгласно чл. 10, ал.1 ЗСПЗЗ и защото съдебните решения са задължителни освен за страните и за всички административни органи в сраната, съгласно чл. 297 ГПК, въз основа на него ОСЗГ постановява решение на основание чл. 14, ал.7 /7а/ ЗСПЗЗ, с което определя титуляра на правото на собственост към настоящия момент. Това решение на административния орган има конститутивно действие. Решението на ОСЗ по чл. 14, ал.7 /или 7а/ ЗСПЗЗ, издадено въз основа на съдебно решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ легитимира посочените в него наследници като съсобственици на описания в него имот. В делбеното производство не може да се преценява отново дали възстановеният имот е сънаследствен. В този смисъл е Р № 726/10 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 1829/2009г. І гр.о. по чл.290 ГПК. Въззивното решение не е съобразено с тази практика.
Отделно от това, допустимостта на предявения иск и на съдебно решение може да се преценява само в рамките на инстанционния контрол, когато съдът следи служебно за това. По отношение на влезлите в сила съдебни решения, дори в извънредния способ по отмяна по чл. 303-307 ГПК не може да се преценява допустимостта им. Още по малко това е възможно в рамките на последващ исков процес, в който една от страните се позовава на влязло в сила съдебно решение. При последващ спор между същите страни, влязлото в сила решение е задължително за тях и за съда – чл. 297 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато и по въпроса: „може ли съдът да извършва косвен съдебен контрол на административен акт в гражданското производство, когато е извършен пряк съдебен контрол на същия акт и страната е участвала в административното производство”. С ТР № 5/2011г. на ОСГК се прие, че когато е извършен пряк съдебен контрол на решение на ПК е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол в исково производство между страните, участвали в административното производство. Това се отнася и за издадения въз основа на съдебното решение по такъв спор административен акт, тъй като административния орган в този случай действа при условията на обвързана компетентност. В съдебно производство по пряк съдебен контрол може да се прецени спазването на реда за издаване на административния акт въз основа на съебното решение. В исково производство обаче, е недопустимо на основание чл. 17, ал.2 ГПК да се проверява отново законосъобразността на издадения административен акт по искане на страна, която е участвала в административното производство.
По касационната жалба:
Предявен е иск за делба от касаторите против Ю. П. Р.-Г. и А. Р. Б. на земеделски имот – нива с площ 250,003 дка, находяща се в м. „К. път” в землището на [населено място], [община], съставляваща имот 021026 по КВС. Страните са наследници на Т. Р. Й., починала на 23.04.1957г.След смъртта си тя е оставила за свои наследници син П. Р. Й. и три дъщери Н., Й. и В. Ответницата е една от наследниците на сина на общата наследодателяка П. Р. Йорданов, починал на 11.11.1968г. Тя е наследник и на съпруга си Д. С. С., починал на 27.04.2008г.
С решение № 4216.06.1994г. по заявление на Ю. П. Р.-Г., на наследници на П. Р. Й. е възстановено правото на собственост върху нива от 250,003 дка. в м.”К. път” в землището на [населено място], съставляваща имот 021001. С н.а. № 161, т.№ VІІа/26.04.2001г. Ю. П. прехвърля на Д. С. С. 50 дка в ид.част от нивата от 250,003 дка., а с н.а. № 160,т.VІІа/26.04.2001г. прехвърля на А. Р. Б. останалата част – 200,003 дка в ид.ч. от цялата нива. Двамата преобретатели сключват договор за доброволна делба на 06.06.2002г., вписан под № 270,т.ІІІ/06.06.2002г., като Ал.Р. получава в дял нива от 200,003 дка, съставляваща нов имот 021020, а Д. С. – нива от 50 дка, съставляваща имот № 021021. Д. С. почива на 27.04.2008г. и Ю. Р. е единствен негов наследник.
С решение № 261/2001г. по гр.д.№ 64/2000г. на РС-Генерал Тошево, е уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на Ю. П. Р.-Г., че възстановения на наследници на П. Р. Й. имот № 21001 от 250,003 дка. към момента на образуване на ТКЗС е принадлежал на общата наследодателка Т. Р. Й.. С Р № 479/28.12.2001г. по гр.д.№ 486/2001г. Добричкият окръжен съд е потвърдил решението на РС в частта, с която искът е уважен до размер 221 дка, като за разликата над този размер до 250,003 дка – иска е отхвърлен. Това решение е потвърдено с решение № 282/26.02.2003г. по гр.д.№ 971/2002г. на ВКС V гр.о.
По заявление на Н. К. Д. е постановено решение № 42/28.03.1997г. с което е отказано възстановяване на земеделска земя от 96 дка на наследници на Т. Р. Й. с мотив, че заявените земи са възстановени по други преписка и защото над 400 дка не подлежат на възстановяване, а се дължи обезщетение, което е определено с решение № 42/07.02.2000г.
Иск за делба на имот 21001 е предявен по гр.д.№ 144/2005г. на РС-Генерал Тошево, но производството е прекратено поради това, че не е било издадено решение на ОСЗ въз основа на решението на съда по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, което не доказва съсобственост.
Иск за собственост на нива от 220,997 дка е предявен от наследници на Т. Р. Й. по гр.д. № 4/2007г. На РС-Генерал Тошево, но производството е прекратено поради отказ от иска.
По гр.д.№ 23/20009г. е предявен иск от наследници на Т. Р. Й. против ответницата по настоящото дело, с който са оспорили прехвърлителните сделки, като нищожни поради липса на предмет и последвалата доброволна делба и са поискали извършване на делба на двата имота, получени след делбата № 121020 и № 021021. Постановеното по тези искове решение е обезсилено с решение № 353/12.07.2010г. по гр.д.№ 438/2010г. на Добрички ОС, а производството е прекратено поради това че иска е преждевременно предявен преди това, че поземлената комисия следва да обособи отделни имоти за частта, за която е уважен иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и за частта, за която този иск е отхвърлен, като решението по този иск не доказва наличие на съсобственост.
С решение № 42/3 от 01.11.2010г. на ОСЗ е предоставен на наследници на П. Р.Й. и Т. Р Й. имот от 250,004 дка 021026. който е бил терен по чл. 19 ЗСПЗЗ. Жалбата на Ю. П. Р.-Г. против това решение е оставена без уважение с решение № 61 от 02.06.2011г. по адм.д. №233 / 2011г. на РС-Гинерал Тошево. Съдът е проследил историята на имота, приложена и по настоящото дело и въз основа на нея е приел, че имот № 021026 е образуван от имотите, получени при договора за доброволна делба 021020 и 021021, а те са образувани от имот 021001, предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че решението по този граждански иск е задължително и правилно изпълнено от ОСЗГ. Това решение е потвърдено в производство по чл. 208 и сл. АПК с решение № 1/13.02.2012г. по к.а.д. 0 558/2011г. Искът за делба по настоящото дело е за този имот.
Въззивната инстанция, за да отхвърли иска за делба е приела, че ищците не са заявявали за възстановяване нито по чл. 11, ал.1 , нито по чл. 11, ал.2 процесния имот като наследници на Т. Р. Й., поради което издаденото въз основа на съдебното решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ решение на ОСЗГ е нищожно, защото е постановено без да има искане. Прието е, че така се заобикаля закона, защото се възстановява собственост, чието възстановяване не е поискано в срок. Тъй като искът за делба е основан на това решение, е прието, че имота не е съсобствен между страните по делото и иска за делба е отхвърлен. Поради липса на съсобственост е отхвърлен и иска по чл. 76 ЗН.
Решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ и на чл. 297 и 298, ал.1 ГПК.
Съобразно дадените отговори на двата първи въпроса, по които, в нарушение на чл. 297 ГПК, възивният съд е преценявал допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 З. в настоящото делбено производство. Преценката за недопустимост на този иск, извършена в производството за съдебна делба освен, че е в противоречие на закона и задължителната съдебна практика, е и необоснован, тъй като не е отчетено, че по заявление, подадено от Н. К. Д. е постановено решение № 42/28.03.1997г. с което е отказано възстановяване на земеделска земя от 96 дка на наследници на Т. Р. Й. с мотив, че заявените земи са възстановени по други преписка и защото над 400 дка не подлежат на възстановяване, а се дължи обезщетение, което е определено с решение № 42/07.02.2000г.
Решението е постановено в противоречие с и ТР № 5/2011г. на ОСГК, защото ответницата по настоящия спор Ю. П. Р.-Г. е подала жалба против решението решение № 42/3 от 01.11.2010г. на ОСЗ, издадено на осн. чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ и тя е оставена без уважение с решение № 61 от 02.06.2011г. по адм.д. №233 / 2011г. на РС-Гинерал Тошево. Съдът е проследявайки историята на имота е установил, че имот № 021026 е образуван от имотите, получени при договора за доброволна делба 021020 и 021021, а те са образувани от имот 021001, предмет на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и е приел, че решението по този граждански иск е задължително и правилно изпълнено от ОСЗГ. Това решение е потвърдено в производство по чл. 208 и сл. АПК с решение № 1/13.02.2012г. по к.а.д. 0 558/2011г. В производството за делба на този имот по настоящото дело съдът не може да извършва косвен съдебен контрол на това решение обсъждайки отново същите доводи на ответницата, които тя е навела в административното производство.
Ответницата по жалбата се позовава на чл. 17, ал.2 ГПК и счита, че на основание този текст, делбения съд следва да преценява правата й. В този случай чл. 17, ал.2 ГПК е недопустим, тъй като ответницата Ю. Р. Г. е участвала, и дори инициирала административното производство по адм.д.№ 233/11г. на РС-Гинерал Тошево.
Неоснователен е и довода на ответницата, че поради отказ на иск за собственост на нива от 220,997 дка, предявен от наследници на Т. Р. Й. по гр.д. № 4/2007г. на РС-Генерал Тошево, иска за делба, предявен от тях е недопустим. Двата иска са различни по основание, а и отказ от иск за делба няма, по аргумент от чл. 34, ал.1 ЗС. Всеки от съсобствениците може да иска делба независимо от уговорки между съсобствениците. Всеки съсобственик има двойто качество на ищец и на ответник в делбата.
Не е формирана и сила на пресъдено нещо между страните по иск за делба по нито един от приключилите спорове. По гр.д.№ 23/20009г. на РС-Генерал Тошево е предявен иск от наследници на Т. Р. Й. против ответницата по настоящото дело, включително и за съдебна делба на двата имота, получени след делбата № 121020 и № 021021. Постановеното по тези искове решение е обезсилено с решение № 353/12.07.2010г. по гр.д.№ 438/2010г. на Добрички ОС, а производството е прекратено. Производството по иска за делба на имот 21001, предявен по гр.д.№ 144/2005г. на РС-Генерал Тошево е било прекратено поради това, че не е било издадено решение на ОСЗ въз основа на решението на съда по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения, въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила е неправилно и следва да се отмени. Доводите на ответницата по касационната жалба са неоснователни. Делото следва да се върне на възивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, тъй като тя не се е произнесла по квотите на страните.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 317 от 08.07.2013г. по гр.д.№ 2/2013г. на Добрички окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: