РЕШЕНИЕ
№ 131
София, 12. юли 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 131 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 354/19.09.2017 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 678/2016, с което е потвърдено решение № 434/17.06.2016 на Великотърновския районен съд по гр. д. № 3799/2015, с което е уважен предявеният иск за заплащане на сумата 22.050 лв. командировъчни пари за периода 14.09.2011 – 07.07.2014 г. на основание чл. 215 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на правния въпрос за доказването на получаването на командировъчни пари с доказателства, извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ.
По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато обаче в нареждането за банков превод или разписката не е посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в документа за плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане (т.е. съществуването на повече негови вземания) и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД.
Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане също са нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане.
Нарочно съставен документ, удостоверяващ плащане е и отчетът, когато той включва вземания на работника от работодателя, плащанията на които се приспадат от получени от работника авансови суми. Обичайно в практика е преди командировката работникът да получи авансово суми, предназначени за покриването на различни разходи, в т.ч. пътни и дневни и средства за нощувки. За получения аванс, работникът представя отчет, който удостоверява разходваните суми за съответните нужди и доказва, каква част от получената авансово сума подлежи на връщане. Сумите за командировъчни разходи, които не са включени в подлежащата на връщане сума, са получени от работника. Те му се дължат на правно основание и затова не подлежат на връщане.
Във връзка с доказването на плащането се поставят още въпросите, когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, изисква ли това съставянето на нарочен документ за удостоверяване на съответните обстоятелства и изключена ли е възможността същите обстоятелства да се доказват с други доказателствени средства?
Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ. Доказването с нарочен документ е улеснено, тъй като от предполагаемото намерение на неговия автор и предполагаемите обстоятелствата, при които е съставен нарочният документ може да се направи обоснован извод, че съдържащото се в него изявление за знание съответства на обективната действителност, т.е. е вярно. Разбира се, винаги може да се доказва, че действителното намерение на автора на документа и обстоятелствата, при които той е съставен са различни, т.е. че съдържащото се в него изявление за знание не съответства на обективната действителност, т.е. е невярно. При случайния документ намерението на автора да удостовери истинни обстоятелства не се предполага, такова намерение трябва да бъде изведено от съдържанието на документа или от обстоятелствата при които е издаден (напр. едно писмо на син до родителите му, че „са му върнати всички заеми, които той необмислено е дал на приятели” няма значението на разписки, издадени на всеки от неговите длъжници).
Законодателят може да ограничи възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели. Такова ограничение може да бъде уредено по два равностойни начина – чрез забраната съответните обстоятелства да бъдат доказвани чрез разпит на свидетели или чрез уреждането на писмена форма за доказване. Ограничението на свидетелските показания обаче никога не е абсолютно, те стават допустими, ако документ е съставен, но той е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В този случай със свидетели се доказва съществуването на документа към определен момент, неговото най-общо или по-точно съдържание, както и обстоятелствата, които са били удостоверени в него.
Ограничаването на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма за доказване на определени обстоятелства не изключват допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание (първото може да бъде установявано с всички доказателствени средства, а второто в съдебния протокол), веществените доказателства, огледа и освидетелстването, заключенията на вещи лица.
Писмената форма за валидност се отнася за волеизявленията, поради което свързаните с нея правни въпроси не се обсъждат.
Изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. То не изключва възможността плащането да бъде доказано с всички, допустими по ГПК доказателствени средства. Още по-малко това изброяването може да бъде отнесено към други задължения към работника, в т.ч. за изплащане на командировъчни разходи.
Счетоводните документи са предназначени да удостоверят приходите и разходите на лицето, което води счетоводство. Тяхното съставяне, несъставяне или погрешно съставяне е без значение за доказателствената им сила в гражданските правоотношения с трети лица. Несъставянето или погрешното съставяне на счетоводен документ може да има за единствена последица невъзможността на лицето, което води счетоводство да докаже обстоятелства, които са удостоверени единствено от него. Обстоятелствата, които са удостоверени с подписа на трети лица имат материална доказателствена сила срещу тях, независимо от това дали някоя от страните е съставила, не е съставила или е съставила погрешно счетоводен документ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор като “Шофьор”, като със заповед № 75/04.07.2015 е прекратено трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. Съгласно заключението на вещото лице и представените от ответника писмени доказателства, е прието за установено, че са начислени от ответника съгласно НСКШСЧМАПТП като дължими за периода 14.09.2012 г. – 07.07.2015 г. на ищеца командировъчни пари 15.507 евро или 30.329,06 лева (които според заключението на вещото лице в счетоводството на дружеството тези командировъчни пари са отчетени като изплатени). Първоинстанционният съд е приел, че от приложените по делото от ответника отчети, подписани от ищеца е установено, че изчислените в тях суми за командировъчни са били изплатени на ищеца срещу положения от него подпис на „получил”, според въззивния съд обаче такива отчети никога не са представяни от ответното дружество, а само са отразени в справките към заключението на вещото лице (изготвени от него), като първоинстанционният съд не е възприел пряко съдържанието на тези окачествени от него като писмени доказателства по делото, а е предоставил на вещото лице правото да прецени тяхното качество и доказателствена сила, което с оглед принципа на непосредственост при съдебното дирене е недопустимо. Въззивният съд е приел, че само съдът може да събира доказателства и да прави заключения за тяхното качество и материална доказателствена сила, като не може да делегира тези свои функции в процеса на вещите лица. В случая въпросните отчети не могат да имат материална доказателствена сила за удостоверяване на извършено плащане на отразените в тях суми (макар да са възприети като неразделна част от вписванията в счетоводните книги на ответното дружество), тъй като не може да се направи извод (нито в заключението на вещото лице нито от страна на съда) за редовност на тези записвания. Прието е, че те не могат да удостоверят изплащането на командировъчните пари, представляващи част от трудовото възнаграждение на ищеца, предвид ограничителната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ. В случая освен, че въпросните отчети, описани в справките на вещото лице, липсват по делото, те не са нарочни документи удостоверяващи плащането, но дори да се разглеждат като случаен документ, обективно не са събрани като писмени доказателства по реда на ГПК. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че те не удостоверяват плащане от страна на работодателя, а само сочат на една вероятност работодателят да е предавал пари на работника авансово, включвайки и командировъчните пари. Предвид изложеното при липса на доказателства за заплащането на претендираната сума на ищеца, въззвиният съд е приел като недоказано възражението на ответното дружество, че начислените командировъчни суми са изплатени на ищеца (недопустимо е съдът да установява опосредено съдържанието на отчетите по описание на вещото лице, които ответникът твърди, че са платежен документ, нито да възприема неговата преценка за удостоверителното качество на този вид документ, поради което изобщо не могат да се правят изводи дали имат характера на разписка, съответно на разходен ордер) и е уважил предявения иск.
Правилно въззивният съд е приел, че предявените искове са за изплащане на разходи за командировка, но в нарушение на материалния закон е приел, че те са част от трудовото възнаграждение на работника. Не съществуват ограничения за доказване на получаването на трудово възнаграждение или на други вземания на работника с определен вид документ. Годно доказателствено средство за получаването на всякакви плащания в трудовите правоотношения е всеки нарочно съставен за целта документ, а ако той е изгубен или унищожен не по вина на работодателя – с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Също правилно съдът е приел, че по делото няма спор за размера на командировъчните разходи, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че няма доказателства за погасяване на задължението. Съдът събира доказателствата с участието на страните, но той може също да делегира събирането на доказателства на вещо лице – чл. 206, ал. 2 ГПК.
Когато допуска счетоводна или техническа експертиза, съдът е длъжен да посочи материалите, които се предоставят на вещото лице – кои документи и кои вещи или лица трябва да бъдат прегледани. Ако към материалите за експертизата са включени документи, чертежи или други вещи, които не са представени като доказателства по делото, съдът задължава страната или третото лице, в държане на които са тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях. Освен при освидетелстване на лица, съдът предоставя възможност и на страните да присъстват при огледа на документите и вещите от вещото лице. Прегледаните материали може да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда (документи в нотариална кантора или регулационни и др. благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината). По искане на някои от страните обаче представянето на документи може да бъде изискано от съда, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на документите не бъде оспорена, представянето им пред съда не е задължително.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че заключението на нещото лице съдържа като приложение само справки. Всички подписани от ищеца отчети са представени от ответника в оригинал и са приложени към заключението на вещото лице, но не са приети като доказателтва от районния съд. Ако въззивният съд е преценил, че има нужда сам да прегледа отчетите, е бил длъжен и без изрично искане от ответника да ги приеме като доказателства по делото.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да приеме представените отчети като доказателства по делото, като осигури възможност на ищеца да оспори истинността им.
При този изход на делото разноски не се дължат. Те следва да бъдат определени според изхода по съществото на правния спор.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 354/19.09.2017 на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 678/2016.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд, който да приеме представените отчети като писмени доказателства по делото и осигури възможност на ищеца да оспори тяхната истинност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.