Решение №131 от 18.3.2009 по гр. дело №1226/1226 на 5-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 131/2009
 
София, 18.03.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
при участието на секретаря НАТАША ПЕТКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1226/2008  година
 
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. В. Г. ,подадена чрез процесуалния му представител-адвокат И. К. П. против решение №670/16.11.2007г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №714/2006г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба В. В. Г. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касацонният съд установи следнокто:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си, въззивният съд е оставил в сила решение №208/18.06.2007г., постановено по гр.д. №257/2005г. по описа на П. районен съд,с което е отхвърлен иска на А. В. Г. срещу В. В. Г. ,с който се иска разваляне на сключения договор за дарение,материализиран в нот.акт №35,т.V,нот.дело №2030/1996г. на нотариус Г. Ш. ,отнасящ се до ? идеална част от описания в акта недвижим имот,като неоснователен и недоказан. Съдът е констатирал,че първоначалната ищца П. Г. ,починала в процеса на производството по делото и оставила за свои законни наследници А ответницата по първоначалния иск В. Г. ,е заявила претенция с правно основание член 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД,с която иска от съда да отмени направеното приживе от първоначалната ищца дарение на процесния имот на ответницата В,поради това че дарителката е изпаднала в нужда от издръжка,която надарената е отказала да даде. При анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че депозираните такива се отнасят само до здравословното състояние на първоначалната ищца,но и пред двете съдебни инстанции липсват каквито и да било доказателства,че дарителката е поискала от ответницата,в полза на която е направено дарението на процесния имот издръжка от която се нуждае и надарената да е отказала да дава такава,поради което така заявената ищцова претенция е неоснователна и недоказана.
В жалбата си,касаторът твърди,че съдът не е взел предвид показанията на свидетелката Е свидетеля Н,които установяват,че първоначалната ищца по делото е била изпаднала в трайна нужда от издръжка и не е получила такава от ответницата-нейна дъщеря В. Г. ,в чиято полза е направеното дарение на процесния имот,както и че не е взето предвид представеното пред въззивната инстанция експертно решение на ТЕЛК,което установява здравословното състояние на ищцата,поради което счита че са налице условията на член 227 ал.1 б.”в” от ЗЗД. Тези твърдения и оплаквания в тази връзка са неоснователни. Преди всичко,за да е налице горепосочената хипотеза,предвидена в цитираната разпоредба от ЗЗД, е необходимо от една страна да се установи по несъмнен начини,че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка,която не може да си осигури сам, и от друга страна,такава да е поискана от надарения и последния да е отказал да я даде,което би довело до основателност на заявения в тази връзка иск. Видно от данните по делото,включително и съдържанието на свидетелските показания,на които касаторът се позовава и приложеното експертно решение,които са били взети предвид от въззивния съд при анализа на доказателствата по делото,напълно недоказано е останало изискването, предвидено в разпоредбата на закона,предпоставящо основателност на заявената претенция,а именно това обстоятелство от нуждата от издръжка за дарителя,да е достигнало до знанието на надарения,в случая ответницата по иска,дъщеря на първоначалната ищца, и да са налице доказателства,че последната е отказала да даде така необходимата за дарителката издръжка. В тази връзка по делото не са ангажирани от ищцовата страна,която носи доказателствената тежест,никакви доказателства,поради което правилно съдът е приел ,че заявената ищцова претенция е останала напълно недоказана и неоснователна.
 
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение №670/16.11.2007г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д. №714/2006г. по описа на същия съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top