2
решение по гр.д.№ 4406 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр.София, 19.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4406 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Ш. и С. М. Ш. срещу решение № 80 от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 61 от 2016 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 161 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 211 от 2014 г. на Тутраканския районен съд за отхвърляне на предявения от Б. Х. Ш. и С. М. Ш. против З. Ю. С., Н. З. С., С. Х. Ш. и Ю. А. Ш. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху реална част от УПИ VIII-580,583 в кв.47 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 324 от 22.08.1990 г. на ОбНС-Т., с площ на частта от 495 кв.м., защрихована с червено и обозначена с точки 1, 2, 3 и 4 на скица, изготвена от инж.Д. Д., находяща се на лист 10 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението.
В жалбата се твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор от 19.09.2016 г. ответникът по касационната жалба С. Х. Щ. /С. Х. Ш./ оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Силистренския окръжен съд да не бъде допускано.
Останалите ответници З. Ю. С., Н. З. С. и Ю. А. Ш. не вземат становище по жалбата.
С определение № 232 от 18.04.2017 г. настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о. е допуснал касационното обжалване на решението по съмнение за неговата допустимост предвид твърденията на касаторите, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и служебно е изменил предмета на спора.
По допустимостта на съдебното решение ВКС счита следното: Съгласно чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице / или по искане на прокурора в определението то закона случаи/, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Предвид на това, когато съдът се произнесе извън заявеният предмет на делото и обем на търсена защита /тоест по непредявен иск/, неговото решение е недопустимо.
В настоящия случай в петитума на исковата молба ищците са отправили искане съдът да приеме за установено по отношение на посочените ответници, че ищците са собственици на основание давностно владение на 495/1325 кв.м. от УПИ VIII-580,583 в кв.47 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 324 от 22.08.1990 г. на ОбНС-Т.. Вместо това, съдът се е произнесъл за правото на собственост върху реална част с площ от 495 кв.м. от УПИ VIII-580,583 в кв.47 по регулационния план на [населено място], защрихована с червено и обозначена с точки 1, 2, 3 и 4 на скица, изготвена от инж.Д. Д., находяща се на лист 10 от делото. Предвид на това, че ищците не са изменяли, нито уточнявали иска си с петитум, различен от този по исковата молба, а и съдът не е допускал такова изменение или уточнение на иска, произнасянето на въззивния съд относно правото на собственост върху реална част, вместо върху претендираната от ищците идеална част от имота, представлява произнасяне по непредявен иск и като такова е недопустимо. По същия начин се е произнесъл и първоинстанционния съд, поради което и неговото решение е недопустимо.
Предвид на изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.последно ГПК решенията на Тутраканския районен съд и на Силистренския окръжен съд следва да бъдат обезсилени като недопустими, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото, в случай че съдът намери неяснота или противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба относно това какво се претендира от ищците- установяване на правото на собственост върху реална или върху идеална част от УПИ VIII-580,583 в кв.47 по регулационния план на [населено място] от 1990 г., исковата молба следва да бъде оставена без движение, а на ищците да бъде даден срок да отстранят тази нередовност.
В случай, че се претендира придобиването по давност на реална част от УПИ, съдът следва да се произнесе допустимо ли е било това с оглед ограниченията в чл.59 ЗТСУ /отм./ и чл.200, ал.2 ЗУТ, като установи със заключение на съдебно-техническа експертиза дали останалата част от УПИ VIII-580,583 отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ за минималните лице и площ на самостоятелните урегулирани поземлени имоти. При постановяване на решение за реална част от този УПИ, за точната индивидуализация на реалната част съдът следва да препрати към скица на вещо лице, която следва се счита неразделна част от решението и като такава- да бъде приподписана от съда.
В случай, че се претендира придобиване по давност на идеална част от УПИ, съдът следва да се обоснове дали владението върху реална част може да доведе до придобиване на идеална част от имота, като съобрази разпоредбите на закона /чл.59 и чл.181, ал.1 и ал.3 ЗТСУ/отм./ и ЗУТ/ и задължителната съдебна практика по този въпрос /например решение № 520 от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 1285 от 2008 г. на ВКС, първо г.о./.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 80 от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 61 от 2016 г. на Силистренския окръжен съд и потвърденото с него решение № 161 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 211 от 2014 г. на Тутраканския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Тутраканския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.