Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
София, 02.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1352 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Д. от [населено място] срещу решение №1962 от 3.12.2013г., постановено по в.гр.д. № 2619/2013г. на Пловдивския окръжен съд. С решението е потвърдено решение на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 16356/2012г. на ХVІІ гр.с., с което е обявен за недействителен спрямо [фирма] договор за покупко-продажба по нот.акт № 30/9.06.2010г., нот.дело № 26/2010г. на нотариус Т. Б. –Д., с който Р. И. Д. и Ц. Р. Д. са продали на Й. Р. Д. УПИ ХІІ -1816 кв.20 по плана на [населено място], с площ от 1002 кв.м., ведно с построените в него сгради.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост, и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора – отхвърляне на иска като неоснователен.
Касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора в открито съдебно заседание на 24.09.2015г. Представена е писмена защита. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът [фирма] представя писмени бележки.
Ответниците по касация Й. Р. Д. и Ц. Р. Д. не се явяват в открито съдебно заседание на 24.09.2015г. и не представят становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос: Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, а допълнителния критерий е ТР № 5 от 29.12.2014г. по т.дело № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът е сезиран с иск по чл.135 ЗЗД, уважен от първоинстанционния съд. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът Р. Д., заедно с И. Д. и Е. Д. са солидарни длъжници по договор за потребителски кредит „Спринт” 020-601732/3.05.2010г., с който на дружеството [фирма] е отпуснат кредит в размер на 46 500 лв. Ищецът [фирма] се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по изп. дело №875/2010г. срещу [фирма] и Р. Д., И. Д. и Е. Д. за връщане на непогасената част от потребителския кредит. За установено е прието също прехвърлянето на недвижим имот чрез покупко – продажба от солидарно задълженото лице Р. Д. и неговата съпруга Ц. Д. на сина им Й. Д.. Съдът е приел също, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, доколкото задължението по издадения изпълнителен лист не е погасено от солидарно задължените лица и всяко разпореждане с имущество на длъжника уврежда интереса на кредитора. Придобиването на качеството кредитор не се обуславя от момента на изискуемост на вземането, а от датата на подписване на договора за кредит. Правното основание на иска е чл.135, ал.1 ЗЗД, тъй като към момента на разпоредителната сделка в полза на отв. Й. Д. / син на длъжника/ вземането на кредитора е съществувало. След преценка на показанията на свидетели, съдът е счел за необорена законовата презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание на купувача за увреждането. Знанието на продавача по договора за покупко – продажба Р. Д. съдът е извел от обстоятелството, че е страна по договора за потребителски кредит от 3.05.2010г. и с извършената разпоредителна сделка намалява имуществото си, от което кредиторът не би могъл да се удовлетвори. За да уважи отменителния иск и по отношение на съпругата / която не е длъжник по договора за кредит/ , въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, в която се прима, че СИО е бездялова и неделима и разпореждането с имот в режим на съпружеска имуществена общност е увреждащата сделка, предмет на отмяната, а не идеална част от нея. С оглед на тази съдебна практика / решение 612 по гр.д. № 1764/2009г. на ІІІ г.о на ВКС/ съдът е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за обявяване за недействителна разпоредителната сделка на двамата съпрузи, а не само за частта на длъжника.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване:
С ТР № 5 от 29.12.2014г. по т.дело № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречивата съдебна практика на състави на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност? Съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в т.1 на тълкувателното решение, за личен дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ? ид.част от имота, т.е. за личен на единия от съпрузите дълг искът на кредитора по чл.135 ЗЗД може да бъде уважен само за частта от предмета на сделката, собственост на съпруга – длъжник. Материалноправната легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. Ищецът по П. иск няма материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг-ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. От това следва действителността на извършеното от съпруга – недлъжник разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Поради това П. иск не може да бъде уважен срещу съпруга – ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. С отчуждаването на вещта, съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането.
По съществото на касационната жалба:
Интересът от провеждането на иска по чл.135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. За да е успешен отменителният иск, необходимо е при възмездност на действието, третото лице, с което длъжникът е договарял, също да знае за увреждането. Презумпция за знание е установена само по отношение на ограничен кръг трети лица – съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника/ чл.135, ал.2 ЗЗД/. Презумцията е оборима, като третото лице трябва да докаже, че не е знаело за увреждането.
В обжалваното решение правилно въззивният съд е приел, че вземането на ищеца е възникнало преди извършване на разпоредителната сделка – продажба на недв. имот на 9.06.2010г. с нот.акт № 30 нот.дело №26/2010г., поправен с нот.акт № 32, нот.дело №28/2010г. С оглед на това съдът е дал вярната правна квалификация на спорното право по чл.135, ал.1 ЗЗД. Ищецът е кредитор на солидарните длъжници от момента на сключването на договора за кредит на 3.05.2010г. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Прехвърлителната сделка на касатора, извършена един месец след сключения договор за кредит и след падежа на първата вноска/ за която няма спор, че не е платена/, е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. В този смисъл решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС по чл.290 ГПК/ решение № 45 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г., III г. о., ГК, решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК и др./ Ето защо неоснователен е доводът на касатора, че правното основание на иска е чл.135, ал.3 ЗЗД.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Без значение за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен/ решение № 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК, решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV и др./ В този смисъл е неоснователно оплакването за противоречие на решението с материалния закон, за това, че вземането на ищеца по иска по чл.135 ЗЗД е обезпечено с учреден в негова полза особен залог.
Неоснователно е оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалното правило на чл.236, ал.2 ГПК и за необоснованост на обжалваното решение
По отношение на определен кръг лица законодателят е въвел в ал.2 на чл.135 ЗЗД оборимата презумция за знание, че сделката уврежда интересите на кредитора на длъжника. Презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД е приложима и към процесната сделка, предвид родството между длъжника Р. Д. и приобритателя, негов син. В случая след преценка на доказателствата по делото правилно въззивният съд е приел, че законовата презумцията за знание на купувача на недв. имот не е оборена. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. В тази своя дейност съдът е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да решава на кои свидетели да се довери. Окръжният съд е изложил конкретни съображения защо не дава вяра на показанията на свидетелите И. Д. / също солидарен длъжник по договора за кредит/ и З. Т., сестра на ответника Р. Д., поради което неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е зачел доказателствената сила на свидетелските показания.
В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в прогласяване за относително недействителна на сделката изцяло, в това число и за собствената на ответницата Д. нейната ? и.д. ч., а не само за собствената на ответника длъжник ? ид.ч.
По това оплакване, настоящия състав на ВКС, ТК съобрази следното:
При така дадения отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд, че конститутивният иск по чл.135 ЗЗД трябва да бъде уважен за цялата сделка, т.е. и за ? ид.ч. от недв. имот, предмет на продажбата, с която се е разпоредила съпругата на длъжника Ц. Д.. За поетото във връзка с търговска дейност задължение от единия съпруг , другият не отговаря за него, какъвто е случая. / ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС/. С оглед на приетото в т.1 на ТР №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, увреждащата кредитора сделка за имот притежаван в съпружеска имуществена общност се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ? ид.ч., с която се е разпоредил съпруга – длъжник. В случая подадената от касатора касационна жалба ще ползва и необходимия / задължителен / другар на основание чл.216, ал.2 ГПК, какъвто се явява купувача по сделката. Касационната жалба на Р. Д., с която се иска отмяна на обжалваното решение, с което сделката е обявена за недействителна за ? ид.ч., представляваща частта на съпругата Ц. Д., ще следва да се уважи.
Като е приел, че ищецът е кредитор и знание на ответниците Р. Д. и Й. Д. за увреждащата сделка, Пловдивският окръжен съд е постановил правилно решение като е обявил за недействителна по отношение на ищеца продажбата на недв. имот с нот.акт №30, нот.дело № 26/2010г., поправен с нот.акт № 32, нот.дело №28/2010г. на нотариус Т. Б. – Д., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 639, с район на действие Районен съд, [населено място] за 1/2 ид.ч. от предмета на сделката, представляваща частта на Р. Д.. В тази част решението ще следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касация [фирма] не се присъждат разноски, тъй като не е направено искане по чл.80 ГПК.
На касатора ще следва да се присъдят документираните от него разноски за уважената част отхвърляната част от иска за сумата от 1209лв.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1962 от 3.12.2013г., постановено по гр.дело №2619/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 16356/2012г. на ХVІІ гр.с., с което е обявен за недействителен спрямо [фирма] договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт №30/9.06.2010г., нот.дело №26/2010г. на нотариус Т. Б. –Д., с който Ц. Р. Д. е продала на Й. Р. Д. ? ид.ч. от УПИ ХІІ -1816 кв.20 по плана на [населено място], с площ от 1002 кв.м.,заедно с построените в него сгради, съобразно нот.акт №32/15.06.2010г., за поправка на нот.акт № 30/9.06.2010г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът на П. Б. България” АД срещу Р. И. Д., ЕГН [ЕГН], Ц. Р. Д. , ЕГН [ЕГН] и Й. Р. Д. , ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] за обявяване за относително недействителен договор за покупко-продажба, извършен с нот.акт №30/9.06.2010г., нот.дело №26/2010г. на нотариус Т. Б. –Д., с който Ц. Р. Д. е продала на Й. Р. Д. ? ид.ч. от УПИ ХІІ -1816 кв.20 по плана на [населено място], с площ от 1002 кв.м.,заедно с построените в него сгради, съобразно нот.акт №32/15.06.2010г., за поправка на нот.акт № 30/9.06.2010г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1962 от 3.12.2013г., постановено по в.гр.д. № 2619/2013г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. №16356/2012г. на ХVІІ гр.с., с което е обявен за недействителен спрямо [фирма] договор за покупко-продажба по нот.акт № 30/9.06.2010г. нот.дело №26/2010г. на нотариус Т. Б. –Д., с който Р. И. Д. е продал на Й. Р. Д. ? ид.ч. от УПИ ХІІ -1816 кв.20 по плана на [населено място], с площ от 1002 кв.м., ведно с построените в него сгради, съобразно нот.акт №32/15.06.2010г., за поправка на нот.акт № 30/9.06.2010г.
ОСЪЖДА П. Б. България” АД да заплати на Р. И. Д. разноски 1209лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по т д. № 1352 / 2014г. по описа на ВКС, I ТО, на съдия Костадинка Недкова
Касационната жалба на Р. Д. е недопустима в частта, в която се обжалва въззивното решение по отношение на иска на кредитор му с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за ? ид.ч. от имота на съпругата му – недлъжник, поради липса на правен интерес от жалба на същия в тази част, тъй като се осъществява защита в полза на чужда правна сфера – тази на неговата съпруга, Ц. Д., като решението в тази част не произвежда последици за жалбоподателя.
Не може да бъде споделено становището, че между двамата съпрузи – продавачи на имота, е налице необходимо другарство. По иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, необходимо другарство е налице от една страна, между съпруга, Р. Д., и купувача на имота за ? ид.ч. на първия, а от друга страна, между съпругата и купувача – за нейната ? ид.ч., но не и между двамата съпрузи, като след отчуждаването на имота вещта вече не е под режим на съпружеска имуществена общност, нито такава възниква при уважаване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ето защо, касационното решение в частта, с която след частична отмяна на въззивното решение се отхвърля иска на кредитора срещу Р. Д., Ц. Д. и Й. Д. за обявяване за относително недействителен договора за покупко – продажба на недвижимия имот, с който Ц. Д. е продала на Й. Д. ? ид.ч. от имота, заедно със сградите в него, е недопустимо, като касационната жалба в тази част е следвало да се остави без разглеждане.
ПОДПИС: