Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр.София, 23 март 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1871/2011 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК .
Образувано е на основание КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ от прокурор при Софийска апелативна прокуратура и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от повереника на частните обвинители и граждански ищци В. П., К. П. и С. П., двамата, действащи лично и със съгласието на майка им – В. П., и ДОПЪЛНЕНИЯ към протеста и жалбата, срещу въззивна присъда № 9/ 23.03.2011 год., постановена по внохд №467/2010г. на Софийския апелативен съд.
Атакуваната въззивна присъда е постановена, след като делото е било разгледано за трети пореден път от Софийския апелативен съд в хронология на процесуалното развитие на делото в съдебната фаза, както следва :
С присъда от 01.10.2007 г. по нохд№ 2485/2003 год., на СГС, н.о, 9 състав, подс. А. А. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.115 НК, че на 09.07.2002 г. в гр.София, в землището на ж.к.Дружба, по пътя за кариера „Нови силози“, умишлено е умъртвил Г. П. и вр. с чл.54 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, като е бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1,т. 9 НК.Със същата присъда е осъден да заплати на гражданските ищци В. П., К. и С. П., сумите от по 50 000 лв. за всеки един от тях, обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Исковете на В. П. и К., и С. Прокопови, действащи лично и със съгласието на В. П., са отхвърлени за разликата до предявените размери от по 100 000 лева. Присъдени са съдебни разноски в размер на 1710 лв. за държ.бюджет, държавна такса върху уважените граждански искове от 6000 лв. и 2000 лв. разноски в полза на гражданските ищци и частни обвинители.
По въззивна жалба от защитника на поде. Д. е образувано ВНОХД № 212/2008 г. на САС, 4 състав, по което с въззивно решение от 21.07.2008 г., САС е намалил наложеното на подс. Д. наказание лишаване от свобода от 15 години на лишаване от свобода от 12 години и е потвърдил присъдата в останалата й осъдителна и оправдателна част.
По касационна жалба от защитата на подс. Д. срещу решението по ВНОХД № 212/2008 г. по описа на САС, е образувано нд № 458/08г. на ВКС, II н.о., по което с решение от 03.03.2009 г. е отменено решението на САС, поради допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
С въззивно решение от 10.07.2009 г. по ВНОХД № 241/09 г. на САС, 3 състав е намалено наложеното на подс. Д. наказание на 10 години лишаване от свобода , а в останалата част присъдата е потвърдена.
По касационна жалба от защитата на подс. Д. срещу решението по ВНОХД № 241/09 г. на САС е образувано нд№515/10 на ВКС, ІІ н.о., по което с решение от 13.07.2010 г. е отменено решение от 10.07.2009 г. по ВНОХД № 241/09 г. на САС поради допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствата и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание .
По внохд №467/2010г. на Софийския апелативен съд с въззивна присъда № 9/ 23.03.2011 год. е отменена първоинстанционната присъда от 01.10.2007 г. по нохд №2485/03 г. на Софийския градски съд в осъдителните й – наказателна и гражданска части и вместо нея е постановена нова присъда, с която подс. А. А. Д. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 115 НК и са отхвърлени гражданските искове, а в останалата й – оправдателна част, присъдата е потвърдена.
В КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ НА САП И ДОПЪЛНЕНИЕ към него, и устно в съдебно заседание, прокурорът от ВКП поддържа протеста за допуснати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК: нарушения на материалния и процесуален закон във въззивната присъда. С оправдателна присъда Софийският апелативен съд не е приложил закон, който е трябвало да бъде приложен. От посочените от прокуратурата доказателства по несъмнен начин се установява извършването на престъплението и авторството му от подсъдимия Д. . С неправилната проверка и оценка на доказателствените източници е ограничено правото на прокуратурата да докаже в рамките на състезателния процес авторството на извършеното престъпление. САС не е съобразил задължителните указания в отменителните решения на ВКС относно дължимия от съдилищата по фактите обективен ,всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. За да постанови оправдателна присъда съдът е възприел изцяло и безкритично като достоверни обясненията на подсъдимия относно изграденото в тях алиби за пребиваването му на друго място във времето на деянието. Съдът е подходил избирателно към доказателствата, като е тълкувал превратно гласните доказателства – показанията на свидетелите В. , А., А., А., В., Б., които опровергават обясненията на подсъдимия, че е бил в офиса на фирмата по време на деянието. Дадена е вяра на свидетелите Н., Й. и Н., че са видели подсъдимия в интервала от 10.00 – 10.30 ч. в офиса на фирмата, чиито показания се опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели, от разпечатките от телефонните разговори и местата, където са проведени, от иззетите следи от почва върху обувките му и тези до трупа на жертвата, от капсулната микрочастица от изстрел, открита в иззетите ацетонови обтривки от ръцете на подсъдимия и пр. В протеста се твърди, че неоснователно е дадена вяра на показанията на свид.Н., които са опровергани от справките № 1139/2005г. и 1731/2005г. изходящи от Института ”Пирогов”, че не е имало преглед на лице, претърпяло ПТП във времето, за което твърди че го е завел на инкриминираната дата. Превратно е тълкувано съдържанието на приобщените от досъдебната фаза на процеса показания на свидетелите В. и А.. Неоснователно не е дадена вяра на данните от протокола за разпознаване на подсъдимия от свид.В., поради приетото че свидетелят не можел да депозира убедителни и сигурни показания. Неоснователно са игнорирани и показанията на свид. А., който е заявил, че е видял в района на убийството лек автомобил „Ауди“, с който се е движил подсъдимият в деня на деянието, както и е описал неговия водач с индивидуалните белези на личността на подсъдимия. Заявил е, че е видял как човекът от тази кола е тръгнал към кариерата по посока мястото на убийството. Съдът не е възприел и показанията му, че когато А. си е тръгвал от мястото към 11,30 – 12 .00 часа, колата „Ауди” е била още в близост до кариерата. Невярно са интерпретирани заключенията на картографската експертиза и данните от телефонните разпечатки от М-тел , които опровергават обясненията на подсъдимия и на тримата свидетели, негови колеги за мястото на пребиваването му в интервала между 10.00 и 11.00 ч. – времето на убийството. Пренебрегнати са данните от телефонните разпечатки на разговори на подсъдимия и на пострадалия за времето от 10.01 ч. до 10.48 ч. , от които се изяснява, че подсъдимият се е намирал в районите, обслужвани от клетъчни антени „Лифт”, „Дружба”, „Бусманци”, „Горубляне”, а не се е намирал на „С. гара”, където е офисът на фирмата, както сочат тримата свидетели –негови колеги. Неоснователно не е даден кредит на експертизата , изследвала състава на следите от почва върху подметките на обувките, а е дадена вяра на житейски неправдоподобната версия на подсъдимия, че „дни” преди деянието е заварявал легена на автомобила на свидетеля М., който е извозвал баластра от същото място. Кредитирана е житейски неправдоподобната версия за случайното попадане на откритата от експерта М. по СФХЕ капсулна частица от изстрел по ръцете на подсъдимия, въпреки че обяснението на подсъдимия за механизма на случайното й попадане не е потвърден от доказателствата. Свидетелят П. не установява такъв факт. Неоснователно е прието, че е опорочена процедурата по изземването на ацетоновите обтривки от подсъдимия, когато в НПКе действал друг ред за изземването им, който е спазен . Не са анализирани доказателствата за наличието на личен мотив на подсъдимия за извършване на престъплението.
В съдебните прения, след проведеното от ВКС частично съдебно следствие , съгласно правомощията на ВКС по чл.354, ал.5, предл.второ НПК, освен гореизложеното, прокурорът от ВКП поддържа протеста, иска отмяна на въззивната присъда и осъждане на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Счита, че авторството на деянието и от изводите в заключението на разширената тройна СФХЕ , според което резултатите от двете единични СФХЕ експертизи не са противоречиви, а в тях са използвани различни методи за търсене на следи от изстрел. Представителят на ВКП счита, че следва да се кредитира одорологичната експертиза за мирисовата следа от стъпката до трупа, според която следата е оставена от подсъдимия. Заключението на такава експертиза е годен доказателствен източник. Мирисовите следи са иззети по предвидения в закона ред. В резултат на използвания одорологически метод е установено, че следата е оставена от подсъдимия. Изброените косвени доказателства са свързани с основните факти и са от такова естество, че обсъдени във връзка с всички останали доказателства по делото, съставляват заедно с тях едно цяло, което дава основание да се направи единствено възможният извод, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е осъден от СГС.
Прокурорът от ВКП моли ВКС да реши делото с отмяна на постановената присъда като постанови нова присъда, в която да приеме различна от приетата от САС фактическа обстановка и да признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 НК и да го оправдае по първоначалното обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК, тъй като не е имало протест. Да наложи наказание от 10 години лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, както и присъждане на обезщетения за причинените на наследниците на пострадалия неимуществени вреди от престъплението в уважените от Софийския градски съд размери .
Относно жалбата на частните обвинители и граждански ищци прокурорът от ВКП заявява , че жалбата е основателна и следва да се уважи.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА срещу въззивната присъда частните обвинители и граждански ищци В. П., К. П. и С. П., двамата, действащи лично и със съгласието на майка им – В. П., поддържат същите оплаквания – за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Доводите в жалбата, развити в подкрепя на посочените основания, се поддържат и в съдебно заседание от частната обвинителка и гр.ищца В. П. и от адвокат П. – процесуален представител и за тримата частни обвинители и граждански ищци.
Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на САС, с доводи, че всички доказателства сочат за авторството на подсъдимия А. Д. в извършване на инкриминираното деяние. Недопустимо са пренебрегнати от съдебния състав на САС събраните доказателства, както следва: следите от капсулна микрочастица, иззети от ръцете на подсъдимия, мирисовите следи, извършеното разпознаване на Д. от свид.В. и показанията на свидетелите В. и А., отразили възприятията си за присъствието на подсъдимия на мястото на деянието по индивидуални признаци на личността на подсъдимия, характерни само за него. Игнорирана е трасологичната експертиза за следата от стъпка в почвата до трупа на убития , както и установения състав на почвата, иззета от обувките на подсъдимия , отговарящ на почвата където е извършено прострелването, разговорите по мобилния телефон на Д., регистрирани от района на местопрестъплението, а не от района на „С. гара.
В съдебните прения, проведени съгласно чл.354, ал.5, изр. второ НПК, повереникът поддържа, че приетото в мотивите на новата присъда на въззивния съд не кореспондира с доказателствата по делото. При решаването на делото ВКС следва да кредитира допълнителната експертиза, установяваща, че микрочастицата от изстрел се открива само с ДОКСИ метода, а не по метода на изследване барутни следи. Тези данни, съпоставени с данните от картографската експертиза, разпечатките от М-тел, експертизата за почвения състав на обувките на подсъдимия, който отговаря в 95% на почвения състав на местопрестъплението, ведно с изводите за произхода на мирисовите следи, установяват присъствието на подсъдимия на местопрестъплението по време на прострелването. Свидетелите, които сочат, че са видяли подсъдимия в офиса на фирмата на “С. гара” и регистрираните телефонни разговори на подсъдимия, които са от района на клетки в кварталите Дружба, „”Гара Искър”, „Бусманци” по време на деянието, изключват верността на обясненията на подсъдимия, че не е бил на това място. Свидетелят В. установява абсолютно точно външния вид на мъжа, видян от него, без никакви разминавания с белезите на подсъдимия. Показанията на свидетеля А. описват присъствието на подсъдимия на мястото на деянието и на автомобила, с който се е движил, времето на престоя му в близост до кариерата и времето когато си е тръгнал от там.
Повереникът моли за отмяна на присъдата, като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуален закон и за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен със всички законни последици от това. Становището по протеста е – да бъде уважен.
Защитата на подсъдимия А. Д. – адвокат Й.В. намира атакуваната присъда за правилна и оспорва основателността на протеста и жалбата срещу присъдата на САС .
В писмено възражение изготвено по реда на чл.351, ал.3 НПК и в съдебните заседания по изслушване на протеста и жалбата, както и при проведените съдебни прения, иска оставяне в сила новата въззивна присъда. В подкрепа на доводите си изтъква следното : не са ограничени правата на обвинението да докаже тезата си; повторно събраните доказателства от САС опровергават тезата на обвинението, тъй като категорично е установено от част от свидетелите, че по време на деянието подсъдимият е бил на работното си място в “С. гара”, а не в района на произшествието “Нови силози”; микрокапсулната частица от изстрел не е от произведен от подсъдимия изстрел, а от пистолет , който е държал без да стреля с него; нито една от експертизите не установява данни за съпричастност на подсъдимия към деянието. В пледоарията си на съдебните прения адвокат В. поддържа, че събраните доказателства от всички инстанции и тези от Върховният касационен съд не доказват авторството на деянието по несъмнен начин. Дори да се приеме наличие на капсулна частица, то тя не може да се свърже с мирисовите следи, със следата от стъпка, с почвата по обувките на подсъдимия, с картографската експертиза, с липсата на намерено оръжие на престъплението, с показанията на свидетелите и с липсата на мотив за деянието. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства и е отговорила на всички възражения на страните, поради което присъдата на САС следва да бъде оставена в сила. Според защитата, новоназначената от ВКС тройна СФХЕ не допринася с нищо за изясняване на фактическата обстановка, дори още по -категорично води до извода, че доказателствата остават косвени и неединни. Прави възражения по допустимостта и достоверността на всички посочени от обвинението доказателствени средства , както следва : в том 1 на л. 115 от досъдебното производство има постановление за назначаване само на една експертиза, с която е възложено на НИКК да извърши физико-химическа експертиза, която да установи, дали по предоставените за изследване обтривки се съдържат барутни или други взривни вещества; на л. 116 от същия том се намира писмо от НИКК, с което са изпратени не една, а две експертизи – на В. и на М., поради което втората експертиза не е назначена и се явява недопустима.; с определение от 2 февруари 2011 год. Софийският апелативен съд е поискал от НИКК да отговори използва ли се ДОКСИ методът и колко често, но отговор не е даден; в съдебно заседание на 23 март 2011 година в.л.М. е заявил, че той извършва експертизите по неговия метод, и че други специалисти от НИКК не работят по неговия метод, но този метод е непроверен по научен път; експертизата на в.л.М.в е за установяване на следи от изстрел, каквато задача не е поставяна на това вещо лице; не е ясно защо се получават две експертизи, без никой да е назначавал втората; експертът В. е изследвала обтривките на Б. И. и на А. Д., които са изпратени в два бели плика от следователя; не е ясно как са се движели пробите; М. е изследвал обтривките само на А. Д. и в неговата експертиза не е описано как ги получава и защо изследва само тях, както и от къде знае, че те са негови; М. е заявил, че микрочастицата е от изстрел, но не може да каже, че Д. е стрелял , тъй като частицата може да е преминала и по друг начин в него; дори да се приеме, че експертизата е редовно назначена, тя не е категорична; стреляно е сутринта към 10.30 – 10.45 ч., а натривките са взети вечерта, поне 9-10 часа след инцидента; М. е заявил, че не е изключено при пипане на оръжие, а не при стреляне, да се оставят такива частици; по изследваната блуза на подсъдимия не е намерена следа от изстрел. Защитата оспорва въобще попадането на частицата от изстрел. Оспорва се начина на изземването на гилзите от местопрестъплението. Оспорва се както валидното изземване на мирисовите следи, така и изводите въз основа на изследването им, тъй като поемните лица или не са присъствали по време на целия оглед, или са били твърде далеч и не са могли да виждат какво се извършва. Свидетелят Б. около един час и половина не е бил на огледа. Видял е как полицаите ровят за гилзи и са извадени от земята три или четири гилзи, а не шест, които са взели с тях. Свидетелят М. не е бил там през цялото време. Когато е отишъл, вече е имало полицаи. Защитата твърди, че и двете поемни лица са подписали протокола след приключване на огледа и иска това доказателствено средство да бъде изключено от годните доказателства, поради което и иззетите веществени доказателства – гилзите и останалите следи, да се изключат като веществени доказателства. Според адвокат Вандова натривките от ръцете на подсъдимия са взети в нарушение на правото му на защита и също са негодни да подкрепят обвинителната теза, защото : няма час, в който се изземват; няма данни колко обтривки се вземат, на коя част от тялото или поне от коя ръка – лява или дясна; в т. 1 на л.18 е записано, че обтривките се вземат от оперативен работник в присъствието на служителки на СДВР ; действащият тогава НПК – чл. 119 и чл. 132 НПК е изисквал изрично писмено съгласие на лицето, а при липса на такова – разрешение на съд, които нарушения са констатирани от Софийския апелативен съд; не е разяснено правото на подсъдимия да откаже изземване на сравнителен материал, поради което протоколът за изземване е всъщност негоден ; на плика, съдържащ обтривките – т. 1, л.123 има и подписи, неизвестно от кои лица, освен от поемните служители на СДВР, а с молив, неизвестно от кого е отразено, че те са иззети вечерта – пише обтривка от лява и дясна ръка, каквото отразяване няма в самия протокол. Микроследата не може да свърже подсъдимия с деянието, защото свидетелите Н. и Й., са съобщили, че са го видели в офиса. Не е вярно, че свидетелите А. и В. са разпознали подсъдимия. Те са казали, че подсъдимият прилича на извършителя, но не могат да твърдят със сигурност. В. е казал, че лицето е било с непривични за това място дрехи, а А. твърди, че лицето е било с анцунг на нещо като ресни. Подсъдимият е бил с червен анцунг и червена тениска и няма данни по делото да се е преобличал. Данните по делото са от М-ТЕЛ една година след извършване на деянието, поради което не могат да се ценят със сигурност, защото клетките се променят, а една станция, ако е претоварена, тя прехвърля работата на друга. От разпечатката на разговорите на подсъдимия е видно, че няма провеждани разговори около 20 минути към момента на извършване на деянието, поради което за този период не може да се установи къде се е намирал подсъдимият. Следата от стъпка не може да бъде индивидуализирана. Във всички случаи няма доказателства къде се е намирал подсъдимият, както не е изяснено от къде знае на кой обект се е намирал пострадалият. Няма доказателства, че той е проявявал такава ревност, която да доведе до този резултат, тъй като съпругата му е имала и предишни връзки, за които той е знаел, но никой не е убил.
Защитата моли да се оставят без уважение касационния протест и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци и да бъде оставена в сила оправдателната присъдата, тъй като авторството на деянието не е установено по несъмнен и категоричен начин.
В ЛИЧНА ЗАЩИТА подсъдимият се солидаризира с доводите на защитата и моли оставяне в сила оправдателната присъда.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Д. иска оставяне в сила оправдателната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПО РЕДА НА чл. 353 и сл. НПК ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ДЕЙСТВАЙКИ В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНАТА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА, КАКТО И ПО РЕДА НА чл. 354, ал. 5, изр. второ НПК, УПРАЖНИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ ОТНОСНО ПРАВИЛНОСТТА НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННАТА ПРИСЪДА И ПРИЕ СЛЕДНОТО:
КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДЕЛОТО Е ТРЕТО ПО РЕД.
І. При касационната проверка на атакуваната нова въззивна присъда ВКС разгледа едновременно оплакванията в ПРОТЕСТА и в ЖАЛБАТА поради изложените в тях еднакви основания, доводи и искания.
Протестът и жалбата са ОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:
ВКС установи допуснати съществени процесуални нарушения при проверката, оценката и анализа на доказателствените източници. Не са кредитирани допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства. Проверката им за достоверност не се основава на цялостен анализ на доказателствените източници. Съдържанието на част от доказателствата е преиначено- интерпретирано е съдържание, което те нямат. Даден е приоритет на доказателствените източници, подкрепящи само защитната теза на подсъдимия, без те да бъдат внимателно проверени с всички останали доказателства. Дадена е пълна вяра на обясненията на подсъдимия Д., без те да бъдат щателно проверени и съпоставени с останалите доказателствени източници, които ги опровергават и независимо от двойствената природа на това доказателствено средство, което освен източник на доказателствените факти е и средство за защита. САС е игнорирал доказателствата и доказателствените средства, посочени от обвинението, които опровегават тезата на защитата. По този начин е нарушено задължението на съда ,предвидено в чл.107, ал.3 и ал.5 НПК да подложи на проверка и оценка както доказателствата , които оневиняват подсъдимия, така и доказателствата които го разобличават, а всички събрани доказателства да подлежат от него на внимателна проверка. Съжденията в мотивите на въззивната присъда, че обвинението се основава само на косвени доказателства, които „не са в неразривна логическа връзка и не водят до единствено възможния извод за авторството на деянието от подсъдимия”, не отговарят на характера на доказателствените източници, сред които има и преки и първични доказателства, а не само косвени и производни доказателства, макар доминиращото присъствие на косвени доказателствени източници . Като цяло, фактическите констатации са формирани при игнориране на правилата по чл. 13 и чл. 14 НПК.
Наказателната доктрина и практиката на ВКС е последователна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига по безспорен начин да е установена тяхната неразривна фактическа и логическа връзка и основа на тази връзка да не е възможен друг извод, освен единственият – за извършеното деяние и неговото авторство.
ВКС отчита , че съставът на САС по ВНОХД № 467/2010 г. е положил усилия за попълване на делото с нови доказателствени факти както и относно извършената проверка за достоверността им. Процесуалните действия на съда са били стремеж да отговори на указанията в отменителното решение №68/13.07.2010 г. по н. д. № 515/2009 г., II н. о., на ВКС за попълване на делото с доказателства, както и за повторна проверка и оценка на доказателствата, да се отговори на доводите на защитата във връзка с оспорване допустимостта и достоверността на посочените от обвинението доказателствени източници, за проверка и оценка на доказателствата , които оневиняват подсъдимия. Насоката на САС е била да се даде отговор относно достоверността на показанията на свидетеля В. и А. .Извършена е детайлна проверка на доказателствените източници във връзка с възраженията на защитата, имащи значение за проверката на алибито на подсъдимия. Акцентите в обсъждането на доказателствата са относно оневиняващите подсъдимия доказателствени източници като показанията на свидетелите Н., Й., Н., които са в подкрепа на обясненията на Д. за местонахождението му по време на деянието в офиса на фирмата, а не в района на деянието. Отхвърлено е изцяло значението на картографската експертиза ,трасологичната и експертизата на почвените проби от обувките на подсъдимия . Прието е категорично, че тя не изяснява и не свързва в необходимата категоричност и точност времето на провеждане на разговорите и местоположението на съответните ги обслужващи клетки на мобилния оператор, респ. тяхното позициониране на конкретни адреси към момента на деянието. Съставът на САС е приел, че изследвания механизъм на получаване на следите върху обувките на подсъдимия, описан от него и от трактовката на показанията на свид.М. с категоричност изключва изводите на експертизата на почва, които да свързват факта на наличието им по обувките на Д., с факта на пребиваването му на мястото и по времето на деянието. Предвид данните за последния реализиран разговор на пострадалия П. със свид. Д. в 10. 16 ч. с продължение от 414 секунди и последващо включване на гласовата поща – в 10. 44 ч. и данните за разговорите на подсъдимия по същото време, съдът е приел, че не можело с категоричност да се изясни от местоположението на кои клетки те са обслужени, съответно не можело да се приеме, че по време на провеждането им той е бил на мястото на деянието.
В тази връзка са извършени допълнителни разпити на експертите М. , К. А.- изготвил картографската експертиза. Назначена е и приета нова одорологическа експертиза с вещо лице Т. К., със задача – да изясни принципни въпроси относно изземването на мирисови следи, механизма на оставянето им, поведението на обученото за целта куче за разпознаването на миризми. В хода на съдебното следствие пред САС за първи път в съдебната фаза на процеса са прочетени и приобщени по реда на чл. 281 , ал. 4 , и по ал. 5 , вр. с ал. 1,т. 1 и т. 1 НПК (съгл. редакцията в ДВ,бр.32 от 2010 год.) показанията на свидетелите Д. В. и Б. А., дадени в досъдебната фаза. При новото съдебно следствие по внохд№467/2009 г., съставът на САС е преразпитал свидетелите Б., Н., А., А. и А. и съответно е приобщил, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал. 1,т. 1 и т. 2 НПК , съответно по чл. 281 , ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, и по чл. 281, ал. 5 , вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, показанията им, дадени пред СГС по нохд № 2485/2003 год. на СГС, и показанията им от досъдебното производство.
По този начин САС е получил широка възможност за проверка и оценка на тяхната достоверност – да ги съпоставя както помежду им, така и с останалите доказателствени средства. Дългият период от почти девет години от времето, изминало от дадените от свидетелите първоначални показания и заявеното от тях, че не си спомнят или проявеното колебание относно точното възпроизвеждане на фактите, за които са дали показания в досъдебната фаза, е възприето от състава на САС като неубедителност и недостоверност на показанията им, без да обсъди факторите които са допринесли за липсата на спомен или за неточна, или неясна интерпретация на миналите им възприятия на инкриминираните факти. Въпреки заявеното пред състава на САС, че поддържат или не оспорват верността на казаното от тях в досъдебната фаза показания – например позицията на свидетелите Б., Н., А., А. и А. относно местонахождението на подсъдимия в деня на деянието, както и показанията на свидетелите В. и А. относно идентификацията на лицето, което са видяли в района на кариерата “Новите силози” с описанието на външния вид на подсъдимия, съдът не е кредитирал показанията им като неубедителни и недостоверни. Не е съпоставил тези показания със заключенията на съдебните експертизи на веществени доказателства, с писмените доказателства ( разпечатки от М-тел на разговорите на подсъдимия на инкриминираната дата, писма от института „Пирогов” и пр.) които биха променили констатациите му относно местопребиваването на подсъдимия по време на деянието. Този подход в оценъчна дейност е довел до непълно и необективно установяване на истината и до формиране на вътрешно убеждение в нарушение на принципни положения по чл. 13 и чл. 14 НПК.
Повторно събраните показания на свидетелите Н., Й. и Н., които потвърждават алибито на подсъдимия, съгласно обясненията му , не са проверени за достоверност, въпреки че в коренно различен смисъл са показанията на свидетелите Б., А., А., които опровергават твърдението на Д. и на горепосочените трима свидетели, че той е бил в офиса на фирмата за времето , когато е извършено деянието. Съдът е оценил като достоверна и съответна на обективната истина доказателствената трактовка , развита в тезата на защитата, според която, на инкриминираната дата подс.Д. не е пребивавал на мястото на деянието и не е съпричастен към прострелването на пострадалия П.. При формирането на тези констатации не е дадена вяра на показанията на свидетелите Б., А., А. дадени на съдебното следствие пред САС по внохд№ 467/10 г., както и на приобщените им по реда на чл.281 ал.1,т.1 и т.2 и вр. с ал.5 НПК показания от досъдебната фаза и от съдебното следствие пред СГС свидетелите.Във всички стадии на процеса тези свидетели неизменно твърдят, че подсъдимият на инкриминираната дата 09.07.02 год. не е бил в офиса на фирмата в интервала от 10.00 – 11.30 ч., в който смисъл са обясненията му и заявеното от Н., Й. и Н.. При внимателен прочит на тези показания САС е следвало да достигне до друг фактически извод, а именно, че времето на отсъствието на Д. от офиса на инкриминираната дата е убедително очертано от свидетелите , които освен че са напълно незаинтересовани от изхода на делото, свързват паметта на тези данни със служебни задачи на процесния ден . Тази особеност на посочените гласни доказателствени средства не трябваше да убегне от вниманието на САС , който е приел посочените гласни доказателствени средства за недостоверни, без в мотивите си да обясни защо вкупом не ги кредитира, а е дал вяра само на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Н., Й. и Н.- негови колеги, единият от които е роднина на подсъдимия. Напълно произволно е даден кредит и на показанията на свид.Н., че във времето около 10.00 – 10.30 ч., както твърди Н., е придружил пострадал свой познат от ПТП до “Пирогов”, въпреки, че показанията му са в противоречие със съдържимото в официалните документи – справки № 1139/2005г. и 1731/2005г от института “Пирогов”, че във времето около 10.00 – 10.30 ч. не е документиран пациент, претърпял ПТП, който да е посещавал кабинетите по травматология, неврохирургия, хирургия, токсикология и вътрешни болести. Свидетелят е съобщил този факт, за да свърже виждането на подсъдимия Д. в около 10.00 часа в офиса на фирмата . Вместо критично да оцени тези показания с останалите доказателствени източници, САС ги е кредитирал с аргумента, че Н. „не е казал, че е ходил на свиждане на лежащо болен в Пирогов, а че е отишъл за някакъв човек, пострадал от ПТП, който е бил на преглед и той го е извозил обратно.” Но ако това беше вярно, прегледът щеше да бъде отразен в журналите на няколкото кабинета на това здравно заведение. При тези данни съдът е следвало да оцени показания съгласно действителния им смисъл и да ги сравни с останалите доказателства.
Въпреки изолираността и опровергаването им от останалите източници на доказателствени факти, даденото доверие на свидетелите Н. и Й. също не почива на цялостен анализ на доказателствените източници. Свид. Й. е заявил, че „е видял подс. Д. в около 10,20