6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1311
С., 17.12 . 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4406 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. В. от АК-С. и от Столична община, чрез пълномощника си гл. юриск. А. Г., против въззивно решение № 466 от 10.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3849 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е отменено решение от 11.03.2013 г., постановено по гр.д. № 4573/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І-2 с-в, и е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, част от договор за замяна, сключен на 18.03.2003 г. между Столична община и [фирма], с който СО е прехвърлила на [фирма] собствеността на 3049 кв.м. от парцел ІІ-общ., отреден за паркинг и съпътстващи дейности от кв. 2а, м. „Н. О.” и съседни жилищни територии с площ от 3 278 кв.м., заключен между точки Ш. от скица на в.л. Ц. – приложение 5, по предявения иск от Е. П. Г. срещу Столична община и [фирма], с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В жалбите се поддържат оплаквания и подробни съображения за недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на предявения иск, респ. неговата неправилност – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси от касаторите – ответници са – налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза, за който твърди, че е постановен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата като се позовават и представят – решение № 188 от 15.04.2013 г. на Софийския окръжен съд по в.гр.д. № 927/2012 г., влязло в сила, както и решение № 496 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1011/2009 г., І г.о., решение № 17 от 01.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 244/2012 г., ІІ г.о., решение № 15 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 340/2010 г., І г.о., решение № 89 от 05.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 750/2010 г., І г.о., постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК и ТР № 1 по гр.д. № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. По втория правен въпрос – следва ли въззивният съд да съобрази всички доводи на страните и разгледа всички приети доказателства, касаторите твърдят, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата като се позовават и представят съдебна практика – ППВС № 1 от 13.07.1953 г., ППВС № 7 от 27.12.1965 г., ППВС № 1 от 10.11.1985 г., т. 19, ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000 г.,ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., решение № 93 от 06.07.2010 г. на ВКС по т.д. № 808/2009 г., І т.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 221 от 15.04.2002 г. на ВКС по гр.д. № 667/2001 г., І г.о., решение № 189 от 14.07.2005 г. на ВКС по гр.д. № 2219/2003 г., ІV г.о., постановени по стария процесуален ред. Относно въпросите – има ли ищец правен интерес съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК да предяви иск за прогласяване нищожност на договор по чл. 26 ЗЗД, с който общината се е разпоредила с недвижим имот, при положение, че ищецът не се легитимира като собственик на имота или като носител на друго право по отношение на него, а твърди единствено, че ще има право да иска възстановяване на имота по съответния административен ред, спорът не е за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и този спор не възпрепятства ищецът евентуално да заяви претенциите си за възстановяване на имота по административен ред, дори искът да бъде уважен и процесният договор за замяна бъде прогласен за нищожен в съответната му част, това няма да даде право на ищеца да претендира възстановяване на земята по административен ред, т.е. ищецът не може да получи защита, която да му даде основание дори да претендира право на възстановяване на собствеността върху имота и решението на административния съд, с което евентуално се уважава искане на ищеца за възстановяване на имота, съгласно установената практика на съдилищата, ще има конститутивен правен ефект и ищецът ще има интерес евентуално да води ревандикационен иск, както и следва ли да се приеме, че трето лице, което не е страна по сделка има правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нейната нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3, или ал. 2, пр. 1 ЗЗД при положение, че ищецът няма да може да черпи права от решението, с което евентуално искът му ще бъде уважен, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения правен въпрос, касаещ действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане, касаторите твърдят, че приетото от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС и се позовават и представят решение № 153 от 31.08.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1690/2009 г., І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационните жалби Е. П. Г. от [населено място], не изразява становище по тях в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
К. жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с цена над 5000 лв. и са подадени в срока по чл. 283 ГПК, поради което същите са редовни и допустими.
За да постанови обжалваното решение, с което е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, част от договор за замяна, сключен на 18.03.2003 г. между Столична община и [фирма], с който СО е прехвърлила на [фирма] собствеността на 3049 кв.м. от процесния имот, по предявения иск от Е. П. Г. срещу Столична община и [фирма], въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск за нищожност на договора, предявен от трето на сделката лице, е допустим, доколкото ответното дружество се легитимира като собственик на имота, чието възстановяване по ЗСПЗЗ ищцата претендира, като в тази насока ангажираните от нея доказателства – съдебните решения по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и документа, удостоверяващ спиране на реституционното производство, поради наличие на спор за материално право, обосновават и установяват правния интерес на ищцата като трето на договора лице от водене на установителния иск за нищожност на процесния договор. По същество съдът е приел, че процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като към момента на сключване на оспорения договор за замяна е било в сила решение на В. от 17.08.1990 г., съгласно което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, а процесният имот представлява недвижим имот на колективно земеделско стопанство по см. на т. 1 от това решение на В. и по отношение на него е важал мораториумът за извършване на разпоредителни действия. Установяването на забрана за извършване на разпоредителни действия от страна на притежаващия правото на собственост върху тази вещ, както и на забраната то да бъде придобивано и притежавано от друг субект през времето на действие на мораториума, съставляват временно изключване на съответната вещ от гражданския оборот. В тази връзка съдът е приел, че когато една вещ, предмет на облигационното отношение, към момента на постигане на съгласие за сключване на договора, е извадена от гражданския оборот, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, поради което е уважил предявения иск на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос от процесуално естество, поставен в изложенията за допускане на касационното обжалване, а именно – налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза, който въпрос в по-разширен вариант и по същество е сочен и като основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и по материалноправния въпрос относно действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане, които правни въпроси са обусловили изхода на делото и са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – посочените по-горе решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, поради което по тях касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставеният правен въпрос от процесуално естество – следва ли въззивният съд да съобрази всички доводи на страните и разгледа всички приети доказателства се отнася до приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК така, както е формулиран не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което по него касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед на горното, на касаторите [фирма] [населено място] и Столична община следва да се укаже да внесат дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на сумата от по 320, 90 лв. всеки един от тях, като в противен случай производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 466 от 10.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3849 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в.
УКАЗВА на касаторите [фирма] [населено място] и Столична община, в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесат по сметката на ВКС и да представят в деловодството на съда или да изпратят по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на по 320,90 лв., всеки един от тях, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: