ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1312
София, 14 октомври 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 425 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Старозагорския окръжен съд от 12.01.2011 г. по гр.д. № 538/2010, с което е отменено частично решението на Старозагорския районен съд от 24.08.2010 г. по гр.д. № 3700/2009, като са уважени предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е П. на РБ, която го протестира в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост и за причинната връзка между неоснователното обвинение и вредата от сключеното и изпълнено споразумение за обезщетение между неоснователно обвинения и пострадалия от неизвършеното или извършеното от другиго престъпление, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. П. И., представляван от адв. А. Ж. от САК я оспорва, като счита не повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за претърпените страдания от неоснователното обвинение на ищеца се дължи обезщетение в размер на 10.000 лева, както и сумата 6.000 лева по споразумението, което неоснователно обвиненият се е видял принуден да сключи с пострадалия, за да облекчи положението си във връзка с провеждащото се наказателно преследване.
Касационното обжалване следва не да бъде допуснато по иска за обезщетение на неимуществените вреди, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания. Касационното обжалване по иска за обезщетение на имуществените вреди обаче следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 12.01.2011 г. по гр.д. № 538/2010 в частта по иска за обезщетение на имуществените вреди.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.