Р Е Ш Е Н И Е
№ 1314/2008 год.
гр.София, 10.03.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, I гражданско отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1765 по описа за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК/обн. ДВ, бр.59/2007г./ във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационни жалби на П. Б. К. и Д. И. А., двамата от гр. Б., срещу решението от 21.12.2007г. по гр.д. №770/2007г. на Благоевградски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 07.02.2007г. по гр.д. №1680/2006г. на Благоевградски районен съд, е уважен предявения от Г. В. Г. от гр. Б., срещу П. Б. К. и Д. И. А., иск с правно основание чл.135 от ГПК.
В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбите се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Г. В. Г. я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като съображенията си излага в писмена защита. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Въззивният съд след като е отменил решението на първоинстанционния съд е уважил предявения от е уважен предявения от Г. В. Г. срещу П. Б. К. и Д. И. А., иск с правно основание чл.135 от ГПК за прогласяване по отношение на Г. В. Г. недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. №175/2004г. между П. Б. К. и Д. И. А., до размер на 1/2ид.част от разпоредения от П. К. апартамент в гр. Б..
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че са установени предпоставките на чл.135 от ЗЗД.
Решението е неправилно.
Установено е, че на 08.02.2000г. Г. В. Г. и П. Б. К. са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който са договорили К. да продаде на Г. 1/2д.ч. от апартамент в гр. Б., ведно с мазе, при цена 10 000щ.д., платима на две вноски: първоначална вноска от 4000щ.д. и остатъка от 6000щ.д. – не по-късно от 18.01.2001г., след която дата ще се изповяда сделката по нотариален ред. Заплащането на авансовата сума е установено с разписка, материализирана върху втората страница на листа, на чиято първа страница е материализиран предварителния договор, а с разписка от 27.10.2002г. – на още 1500 щ.д. от цената. През м.юли 2000г. Г. е установил фактическата власт върху имота. На 05.10.2004г. П. К. продава целия апартамент на Д. И. А. с договор, материализиран в н.а. №175/2004г.
Ищецът претендира, че е активно легитимиран по предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, като титуляр на непарично вземане като купувач по предварителния договор, евентуално като титуляр на парично вземане за заплатените суми от цената по предварителния договор. Ответникът К. е поддържал възражение за погасяване по давност както на непаричното, така и на непаричното вземане на ищеца.
Правилни и в съответствие със съдебната практика /Тълкулателни решения №55/1962г. и №6/1971г. на ОСГК на ВКС/ са изводите на въззивния съд за недоказана легитимацията на ищеца като купувач по предварителния договор. Възникването на правото по чл.135 от ЗЗД се предоставя при наличието на вземане, което не е прекратено или погасено по давност. Непаричното вземане на ищеца да иска обявяване на сключения предварителен договор за окончателен е погасено по давност с изтичане на общия петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД, считано от установяване на владението от купувача върху обещания му апартамент през м.юли 2000г.. Към 06.12.2006г. – датата на предявяване на иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен, ищецът не притежава релевираното непарично вземане, поради което правилно е прието с обжалваното решение, че не е доказал легитимацията си по предявения отменителен иск като кредитор на предпочитаното фактическо основание – като купувач по предварителния договор.
Поради недоказаната легитимация на ищеца като кредитор с непаричното вземане, правилно е разгледано евентуалното фактическо основание, на което претендира, че е легитимиран по иска – като кредитор с парично вземане за връщане на платената част от цената на обещаното жилище, като дадено при отпаднало основание поради развалянето по право на предварителния договор с продажбата на обещания апартамент в полза на ответницата. Правилно е прието от въззивния съд, че след като правото на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД на купувача по предварителния договор е погасено по давност, за него се поражда правото да иска връщане на даденото по предварителния договор – сумата 5500щ.д., с която е извършено частично плащане на уговорената в предварителния договор цена на жилището, което вземане го легитимира по предявения отменителен иск. Съответни на доказателствата и на материалния закон – чл.87, ал.1 и чл.89 от ЗЗД, са изводите на въззивния съд, че предварителният договор е обвързвал валидно страните по него до 05.10.2004г., когато апартаментът е разпореден от продавача по предварителния договор, към който момент е настъпила изискуемостта на вземането за платената част от цената, тъй като към този момент е настъпила фактическата невъзможност да се иск обявяването на предварителния договор, която невъзможност е настъпила преди продавача да отправи волеизявление към купувача по предварителния договор поради неизпълнение. за неоснователност на възражението на ответника за погасяване на паричното вземане на ищеца по давност. Правилни са и изводите на съда, че с иска по чл.135 от ЗЗД могат да се атакуват освен действия на кредитора, когато вземането предшества по време увреждащото действие, но и действия, които са извършени преди пораждане на вземането на увредения кредитор, щом тези действия са били предназначени за увреждането му. Неправилно обаче въззивният съд е разрешил въпроса за добросъвестността на приобретателката на имота – ответницата А, без да се обоснове коя от двете хипотези /чл.135, ал.1 или ал.3 от ЗЗД/ приема, че е налице в разглеждания случай и оглед на това да изложи съображения за това в установяването на добросъвестността на приобретателката на имота в тежест на коя от страните е. Презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД няма сила за случаите по ал.3 на чл.135 от ЗЗД. Оборимата презумпция за знание за увреждането по чл.135, ал.2 от ЗЗД се прилага за случаите на ал.1 на чл.135 от ЗЗД, ако третото лице е съпруг, низходящ, брат или сестра на длъжника. Във всички други случаи обаче знанието не се предполага и кредиторът трябва да го докаже. Като е приел, че по отношение добросъвестността на приобретателката намира приложение презумпцията за знание с оглед фактическото съжителство на съпружески начала, в което се намират прехвърлителят и приобретателката, въззивният съд е допуснал нарушение и на доказателственото правило на чл.135, ал.2 от ЗЗД. Законните оборими презимпции представляват въведени от закона отклонения от изводите за доказателствената тежест, следващи от материалноправните нарми и изградените върху тях претенции на спорещите страни. Фактите, презюмирани по силата на законни оборими презумпции, съдът е длъжен да третира като ненуждаещи се от доказване. Поради това не може да се разширява кръга на лицата, по отношение на които се презюмира знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се отмени и делото се върне за ново разгледане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да изложи при спазване на доказателствените правила ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 21.12.2007г. по гр.д. №770/2007г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: