1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр.София, 02.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 271/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молби на Р. Г. К. и на В. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1856 от 24.08.2015 г. по в.гр.д.№ 4818/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 18.07.2014 г. по гр.д.№ 8553/ 2012 г. (поправено с решение от 29.10.2014 г.), в частта му, с която по иска на Н. Б. К. против Р. В. Д. и В. И. Д. е признато за установено, че сключеният на 29.01.2010 г. с нотариален акт № * т.* рег.№ ***, н.д.№ 3/ 2010 г. на нотариус рег.№ *** договор за покупко – продажба на недвижими имоти е нищожен като абсолютно симулативен и в частта, с която по иска на Н. Б. К. против Р. Г. К. е признато за установено, че ищцата е собственик на магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ 22 кв. и прилежащото му избено помещение, както и 5/ 240 ид.ч. от У. *-* в кв.387 по плана на [населено място], м.”Ц.”.
Молбата на Р. Г. К. е основана на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК с фактически твърдения, че са налице нови писмени доказателства (акт за смърт на адвокат Т. А., извлечение от регистър на българската адвокатура за адреса на кантората му, удостоверение от данъчна служба на район Т., СО за деклариране на придобиването на недвижим имот от Р. Д.), които опровергават изводите на съда за симулация и недобросъвестност на Р. К.. Молбата на В. Д. се основава на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК и е обоснована с твърдения, че в съществено нарушение на правилата на ГПК той и съпругата му не са призовавани в жилището, което е тяхна собственост и което са обитавали, а на друг адрес, в който не са живели. Освен това съпругата му Р. Д. е починала преди въззивното решение да влезе в сила, което молителят Д. също счита за основание, попадащо в хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК и налагащо отмяна на това решение.
Допълнително в хода по същество процесуалният представител на В. Д. излага доводи, че той и Р. Д. не е следвало да бъдат считани за редовно призовани, защото удостоверяването на длъжностното лице, че не се намират на адреса, е невярно (там са живеели родителите му, а съседите му винаги са получавали адресираните до него съобщения); защото длъжностното лице не е залепило уведомление по чл.47 ал.1 ГПК; защото съдът не е указал на ищцата да посочи адрес на ответниците, а тя е знаела къде действително живеят те. Освен това поддържа незаконосъобразно процедиране от страна на първоинстанционния съд (който върнал без основание жалбата на служебно назначения му представител) и от страна на въззивния съд (който връчил съобщение за решението си на служебния му представител в момент, в който той не е имал качеството „адвокат”, а на служебния представител на Р. Д. – след като се е отказал от защитата й).
Ответната страна Н. И. К. оспорва молбите. По отношение на молбата на Р. К. поддържа, че доказателства за смъртта на адвокат А. са събрани още в първоинстанционното производство, а декларирането на имота в данъчната служба не е обстоятелство, имащо отношение към симулативността на сделката от 29.01.2010 г. По отношение на молбата на В. Д. заявява, че същият и съпругата му са редовно призовани на декларирания от тях постоянен и настоящ адрес, който съдът от първа инстанция е издирил служебно. Те са надлежно представлявани по реда на чл.47 ГПК и не са обжалвали първоинстанционното решение, поради което то е влязло в сила преди смъртта на Р. Д..
Р. В. Д., която е била ответница в производството, по което е постановено обжалваното решение, е починала на 01.09.2016 г. Нейни правоприемници са В. Д. – преживял съпруг (молител в настоящето производство) и И. В. Д. – дъщеря, конституирана като страна по делото. И. Д., без да се присъединява към подадените молби, моли същите да бъдат уважени. Поддържа, че след смъртта на Р. Д. е следвало да бъде конституирана като страна на нейно място, а щом това не е сторено, постановеното срещу несъществуващ субект решение не е могло да породи правно действие и да я обвърже. Поддържа и доводите на Р. и В. Д., че не са били надлежно представлявани по делото, тъй като не са били призовани редовно при условията на чл.47 ал.1 ГПК и не е следвало да им се назначава представител. Поддържа и доводите, че родителите й са били лишени от възможност да обжалват въззивното решение, доколкото то е било връчено на служебно назначените им представители, макар същите да са се отказали от представителна власт.
Върховният касационен съд намира подадените молби за отмяна за допустими, но разгледани по същество, те са неоснователни.
Гр.д.№ 8553/ 2012 г. на Софийски градски съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. К. против Р. К., В. Д., Р. Д. и С. М., предявени са установителни искове за несъществуване на правоотношение и за собственост, както и осъдителен иск за предаване на владение. Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот (магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ 22 кв. и прилежащото му избено помещение, както и 5/ 240 ид.ч. от У. *-* в кв.387 по плана на [населено място], м.”Ц.”), който със симулативна продажба от 29.01.2010 г. е прехвърлила на ответницата Р. Д., по време на брака й с В. Д.. За разкриване на симулацията мнимата купувачка подписала обратно писмо. Впоследствие Д. и съпругът й прехвърлили имота на ответника Р. К., но той не бил добросъвестен и не е могъл да придобие права, които самите прехвърлители нямат. Р. К. учредил на ответника С. М. право на ползване върху процесния имот, но тази сделка също не поражда вещен ефект, защото К. не се явява собственик на имота. При тези твърдения ищцата е искала да се установи по отношение на ответниците Д. и К., че сделката от 29.01.2010 г. е нищожна като привидна, да се установи спрямо Р. К., че тя се явява собственик на продадения с тази сделка имот и да бъде осъден ответника М. да й предаде владението върху него.
На 27.08.2012 г. първоинстанционният съд е наредил на ответниците по делото да бъде връчен препис от исковата молба. До ответниците Р. и В. Д. съобщенията с преписите са изпратени на адрес [населено място], [улица], и са върнати в цялост от длъжностното лице по призоваването на 08.10.2012 г. с отбелязване, че адресът е посещаван многократно и по различно време, адресатите не са открити, оставени са съобщения в пощенската кутия, но не са се явили да получат съдебните книжа. На 17.10.2012 г. съдът е разпоредил изпращане на нови съобщения с указания до връчителя да събере сведения дали лицата живеят на адреса. На 12.11.2012 г. връчителят е върнал съобщенията с удостоверяване, че по сведения на И. К. лицата са напуснали адреса, жилището е продадено, нов адрес не е известен. На 27.11.2012 г. съдът е разпоредил за В. и Р. Д. да бъдат направени справки в Национална база данни „Население” относно декларираните от тях постоянен и настоящ адрес. Справките са направени на 29.11.2012 г и в тях е удостоверено, че лицата са заявили както за постоянен, така и за настоящ свой адрес този, на който са изпращани съобщенията – [населено място], [улица], ет.4, ап.10. На 30.11.2012 г. съдът е разпоредил съдебните книжа да се връчат на адреса по реда на чл.47 ал.1 ГПК. На 04.12.2012 г. длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление до ответниците на пощенската кутия на апартамента, а на 21.12.2012 г. е върнало съобщенията в цялост с отбелязване, че адресатите не са се явили да получат книжата. На 23.01.2013 г. съдът отново е наредил изпращане на съдебните книжа с указания до връчителя да търси лицата в рамките на един месец, трикратно, по различно време и да удостовери намерени ли са на адреса. В изпълнение на тези указания длъжностното лице е удостоверило, че е търсило В. и Р. Д. на 24.01.2013 г. в 11 часа, на 04.02.2013 г. в 18 часа и на 15.02.2013 г. в 19 часа, както и че още при първото посещение в пощенската кутия на апартамент 10 е оставено уведомление до адресатите къде могат да получат съдебните книжа. С определения от 21.03.2013 г. Софийски градски съд приел, че ответниците са редовно призовани при условията на чл.47 ал.5 ГПК, наредил съобщенията до тях да се приложат по делото като редовно връчени и служебно назначил на ответниците процесуален представител за сметка на ищцата. Съдът дал ход на делото след редовно призоваване на ответниците К. и М. и на служебно назначените представители на ответниците Д., събирал исканите от страните доказателства и постановил решение, с което уважил предявените искове, с изключение на осъдителния.
По въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, подадени от Р. К. и С. М., е образувано в.гр.д.№ 4818/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, който с решение № 1856 от 24.08.2015 г. потвърдил обжалвания акт. Съдът приел, че ищцата Н. К. е придобила собствеността върху процесния имот чрез продажба, замяна и конститутивно съдебно решение. На 29.01.2010 г. тя продала привидно този имот и идеална част от друг неин имот на Р. Д. по време на брака й с В. Д.. За установяване на привидността е съставено обратно писмо, подписано от страните по сделката, в което е поето и задължение собствеността да бъде върната на мнимия продавач или на посочено от него лице. Съдът посочил, че по отношение на В. Д., който не е участвал при създаването на обратното писмо, то има характер на начало на писмено доказателство и обосновава допустимост на свидетелски показания за разкриване на симулацията. Като анализирал показанията на свидетелите Т. и К. – Я., съдът стигнал до извод, че ищцовите твърдения са доказани, като сделката от 29.01.2010 г. е привидна, а при среща между ищцата и Р. К. в офис на адвокат Т. А. ответникът К. бил запознат с действителните отношения между страните. Затова той не можел да се счита добросъвестен и макар сделката да е извършена преди вписване на исковата молба за разкриване на симулацията, права по нея К. не може да придобие. Въззивното решение е влязло в сила на 03.04.2017 г., когато с определение № 385 по гр.д.№ 3971/ 2016 г. състав на ІV г.о. на ВКС не е допуснал касационното му обжалване по жалби на Р. К. и С. М..
При изложените от въззивния съд мотиви представените с молбата на Р. Г. К. писмени доказателства (акт за смърт на адвокат Т. А., извлечение от регистър на българската адвокатура за адреса на кантората му, удостоверение от данъчна служба на район Т., СО за деклариране на придобиването на процесния недвижим имот от Р. Д.) не са нови по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Отмяната на влезли в сила по посочената разпоредба има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като доказателства за смъртта на адвокат Т. А. са представени още в първоинстанционното производство и са приети от съда в първото съдебно заседание по делото (протоколно определение на Софийски градски съд от 05.02.2014 г., л.136). Документ, който е представен и приет по делото и който е взет предвид при постановяване на решението по него, не може да е „ново” доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
„Нови” доказателства не могат да са и извлечението от регистъра на българската адвокатура, и удостоверението за деклариране на собствеността върху имота от Р. Д. пред данъчната администрация. Те установяват обстоятелства, които са съществували към момента на приключване на устните състезания и които страната неизвинително не е посочила в подкрепа на доводите си и не се е снабдила с документи за тях. И. способ за отмяна на влезли в сила решения не е средство за преодоляване на небрежното бездействие на страните при воденето на делото. Извън изложеното, горепосочените обстоятелства нямат значение за решаващите изводи на инстанцията по същество. Декларирането на имота от Р. Д. е нейно задължение, чието неизпълнение е скрепено с административна санкция, поради което този факт няма отношение към извода на съда за привидност на сделката от 29.01.2010 г. Декларираният приживе от адвокат А. адрес, на който ще упражнява дейност като адвокат, също е без значение, защото тази декларация не обвързва по никакъв начин адвоката да не провежда срещи с граждани на място, различно от декларирания адрес за упражняване на дейността.
Неоснователни са и доводите на молителя В. Д.. Призоваването му, както и това на Р. Д. (като неин правоприемник В. Димитров може да се позовава на допуснати спрямо починалата страна процесуални нарушения), е извършено при спазване на изискванията по чл.47 ал.1 ГПК. Както молителят, така и съпругата му, са декларирали постоянен и настоящ адрес в [населено място], който не са обитавали към момента на връчването на препис от исковата молба. Когато ответникът – адресат на съобщението не може да бъде намерен на посочения от самия него адрес и са направени дължимите усилия той да бъде уведомен чрез залепване или пускане на съобщение, съдът е длъжен да осигури развитието на производството като му назначи представител за сметка на ищеца и разгледа спора. По този начин е процедирал първоинстанционният съд в настоящия случай и действията му са в съответствие, а не в нарушение на съдопроизводствените правила.
Неоснователни са доводите, че условията по чл.47 ал.1 ГПК не са изпълнени, защото посоченото от призовкаря, че не е намерено лице, което да получи съобщението, е невярно. Удостоверяването на длъжностното лице по призоваването е официално и не може да бъде опровергавано със свидетелски показания. Ако то е действително невярно, касае се за документно престъпление, което не може да бъде установявано инцидентно в производството по чл.303 и сл. ГПК. То може да бъде установено само с присъда или по реда на чл.124 ал.5 ГПК, в който случай може да бъде поискано от засегнатите лица отмяна на влязлото в сила решение, но вече на основание т.2 на ал.1 на чл.303 ГПК.
Неоснователни са и доводите, че призоваването на ответниците Д. не е било редовно, защото длъжностното лице не е залепило уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. Призовкарят изрично е удостоверил, че е залепил уведомление на пощенската кутия на апартамент 10, където според официалните данни е бил постоянният и настоящият адрес на ответниците Д. (уведомление от 04.12.2012 г. на л.68 от първоинстанционното дело). Това е констатирано от първоинстанционния съд в определението за прилагане на съобщенията по делото като редовно връчени, едва след което са назначени особени представители на ответниците.
Що се касае до доводите, че ищцата е знаела къде действително живеят ответниците, но не е уведомила съда за това, те нямат отношение към редовността на процесуалните действия на първоинстанционния съд. Ако ищцата е злоупотребила при упражняването на процесуалните си права, това е основание да бъде ангажирана нейната отговорност по чл.3 ГПК, но няма отношение към основанията за отмяна на влязло в сила решение.
Обстоятелството, че страна по делото е починала преди въззивното решение да влезе в сила, също не е основание то да бъде отменено. Смъртта на страната създава временна пречка за развитието на производството, но когато тя е настъпила след приключване на съдебното дирене, съдът е длъжен да постанови решение. В случая Р. Д. е починала не след приключване на съдебното дирене, а след постановяване на въззивното решение и фактът на смъртта й по никакъв начин не се отразява на неговата допустимост, а още по-малко може да е основание то да бъде отменено.
Доводите за незаконосъобразно процедиране от страна на първоинстанционния съд (изразяващи се във връщане без основание на въззивната жалба на представителя на В.Д.) и от страна на въззивния съд (състоящи се в порочно връчване на преписи от решението му на лица без представителни права по отношение на ответниците Д.), не могат да бъдат обсъждани. Същите не са посочени в молбата на В. Д. за отмяна на решението (чл.306 ал.1 ГПК), а възможността да бъдат надлежно заявени е преклудирана (чл.305 ал.1 т.5 ГПК), доколкото в молбата си той изрично е заявил, че е узнал за влязлото в сила решение на 04.07.2017 г.
Не могат да се обсъждат и доводите на И. Д. за нарушени лично нейни процесуални права (че не е конституирана като страна по делото), тъй като тя не е подала молба за отмяна и не явява молител в настоящето производство. Същата може да се ползва единствено от наведените от молителите основания за отмяна, а те не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби на Р. Г. К. и на В. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1856 от 24.08.2015 г. по в.гр.д.№ 4818/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 18.07.2014 г. по гр.д.№ 8553/ 2012 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: