5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 507/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр.София, 04.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 507/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Й. от гр.В.Т. и Б. Г. Б. от [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат К.С. от АК-Велико Т. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 38/05.03.2012 год., постановено по в.гр.дело № 690/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Районен съд-Велико Търново № 301/23.03.2011 год. по гр.дело № 1383/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.141 във вр. с чл.140 и чл.138 ЗЗД и са осъдени ответниците-касатори в качеството им на поръчители по договор за заем от 20.08.2008 год. да заплатят солидарно на ищеца-заемодател сумата 5 908.43 евро-неиздължен остатък от главницата на получения от Н. С. С. заем, обезпечен с поръчителството на двамата ответници, ведно със законната лихва, сумата 332 лева – мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода на забавата и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и без да изложи подробна мотивировка е потвърдил осъдителното решение, позовавайки се на мотивите на първоинстанционния съд.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, като не конкретизират кое от основанията за допускане на касационно обжалване поддържат. Повторени са оплакванията за необоснованост и допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката на събраните доказателства и липсата на мотивировка по съществото на спора от страна на въззивния съд, който се е позовал на мотивите изложени в първоинстанционното решение. Не са изложени доводи, нито са представени данни за наличието на противоречива съдебна практика или за противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС и по отношение на поставения от касаторите материалноправен въпрос относно: „валидността и съотносимостта на безкаузалната сделка по запис на заповед, която се поглъща при деклариране от кредитора на каузалността на сделка с договор за заем имащ конкретни страни и условия за плащане и самостоятелно обезпечение”.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което ответниците-касатори в качеството им на поръчители по предоставен от ищеца паричен заем на Н. С. С. са осъдени солидарно да заплатят на заемодателя [фирма] сумата 5 908.43 евро, представляваща неизплатена част от главницата ведно със законната лихва, както и обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 332,04 лева за периода за забавата, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. С оставеното в сила първоинстанционно решение е отхвърлено като неоснователно направеното от ответниците възражение за нищожност поради липса на форма на договора за поръчителство както и възражението за евентуалното му унищожаване поради заблуда и измамно поведение на страните по договора за заем. Преценявайки в цялост събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за безспорно установено, че на 20.08.2008 год. между ищеца и лицето Н. С. е сключен договор за заем в размер на левовата равностойност на сумата 6 000 евро за срок от 36 месеца, за обезпечаването на който заемателят е издал запис на заповед от 22.08.2008 год., авалиран от ответниците. Безспорно е също, че задължението по отпуснатия кредит е обезпечено и с поръчителство, като четиримата поръчители /двама от които са ответниците/, подписвайки инкорпорираната в договора за заем клауза за поръчителство са поели задължение да отговарят солидарно със заемополучателя за изплащане на сумата при същите условия. Въз основа на заявените от ищеца фактически основания и петитум решаващият съд е квалифицирал предявения иск по чл.141 във вр. с чл.138 и чл.140 ЗЗД; приел е, че е налице валиден договор за поръчителство, сключен от ответниците в предвидената от закона форма, който обезпечава действително задължение по договор за заем и с оглед конкретните данни по делото е направил решаващия извод, че поръчителите отговарят солидарно за неизпълнението на задължението на заемополучателя към неговия кредитор-заемодател.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационно обжалване, поставеният материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от страна на въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
В случая, с оглед данните по делото, поставеният от касаторите материалноправен въпрос относно валидността и съотносимостта на безкаузалната сделка по запис на заповед, обезпечаваща договор за заем и твърдението, че едно каузално задължение не може да се обезпечава с безкаузална сделка е ирелевантен, тъй като не се явява обуславящ за изхода на спора. Предмет на делото е претенция на кредитора свързана с отговорност на поръчителите по договора за паричен заем, а не пряк менителничен иск по издадения от заемополучателя запис на заповед, обезпечаващ същия заем. В тази връзка, разрешавайки спорните правоотношения съдът не е приравнил последиците на поръчителството към авала, а процесният запис на заповед е приет само като допълнително доказателство за съществуване на вземането на заемодателя, а не като основание за възникване на задълженията на ответниците по договора за поръчителство. Без значение за изхода на настоящото дело е и цитираното решение по арб.дело № 121/2009 год. на АС при Б., с което предявените установителни искове на [фирма] срещу ответниците Б. Б. и К. Й. са отхвърлени като недопустими поради липса на арбитражна клауза в договора за поръчителство.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на поставения от касаторите процесуалноправен въпрос относно липсата на мотивировка в обжалваното решение. Действително, съгласно т.19 от ТР № 1/04.01.2001 год. по гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС мотивите на въззивното решение следва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност и задължение на въззивния съд е да направи собствени изводи по съществото на спора. Цитираното тълкувателно решение е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 год. и по принцип не е изгубило своето значение доколкото при прилагането му следва да бъде съобразено с новата процесуална уредба предвидена в сега действуващия ГПК от 2007 год. В тази връзка следва да се отчете новата специфична разпоредба на чл.272 ГПК , предоставяща на въззивния съд процесуалната възможност когато потвърди първоинстанционното решение да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи. Именно тази законова възможност е използувана при постановяване на обжалваното решение, като освен препращането към някои от мотивите на първоинстанционното решение окръжният съд е изложил и собствени мотиви, обосноваващи извода за отговорността на поръчителите по процесния договор за заем. Обстоятелството, че част от тези мотиви съвпадат с мотивите на първоинстанционния съдебен акт не означава липса на мотиви, както поддържат касаторите, тъй като законът изрично допуска възможност в определени случаи при осъществяване на правораздавателната си дейност въззивната инстанция да се ползува от обосновката на първоинстанционното решение. В този смисъл са р. по гр.дело № 1438/2009 год. на ВКС, ГК-ІІІ г.о.; р. по гр.дело № 1246/2009 год. на ВКС, ГК-ІV г.о.; р. по гр.дело № 556/2010 год. на ВКС, ГК-ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, на които обжалваното решение не противоречи.
Що се отнася до останалите оплаквания за необоснованост и извършената от съда суверенна преценка на събрания по делото доказателствен материал, същите касаят правилността на обжалваното решение и в този смисъл представляват касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт, която е извън обсега на проверка по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 38/05.03.2012 год., постановено по в.гр.дело № 690/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: