ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1322
гр. София, 30.11.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1199 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. П. Л., С. Й. Й., З. Й. Д., П. Й. В. и Й. Й. Д. срещу решение № 489 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 1846/08 г. на Окръжен съд гр. В. в частта, в която е допусната съдебна делба на УПИ ХХІV-484 и УПИ ІІ-484 и в частта, в която е отменен констативен нот. акт № 55/04 г. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация А. Й. П. и Л. Й. Л. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 2* от 20.06.2008 г. по гр. д. № 4653/07 г. на Районен съд гр. В.. П. е ново решение, с което е допуснал съдебна делба на празно дворно място с площ 1 750 кв. м. съставляващо УПИ ХХІV-484 в кв. 58 по плана на с. А. между А, Л. Л. , Й. Л. , С. Й. , З. Д. , П. В. и Й. Д. при квоти от по 1/3 ид. ч. за първите двама и по 1/15 ид. ч. за останалите съделители. Допуснал е съдебна делба на дворно място с площ 2 450 кв. м. съставляващо УПИ ІІ-484 в кв. 58 по плана на с. А. без построената в него жилищна сграда, между А, Л. Л. и С. Й. , при квоти от по 1/3 ид. ч. за всеки един. Отменил е на основание чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ частично нот. акт № 55 от 01.11.2004 г. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която исковете на А. П. и Л. Л. срещу С. Й. за делба на навес изграден в УПИ ІІ-484 е отхвърлен.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае допустимостта на гласни доказателства по чл. 133 ГПК /отм./ за доказване закупуването на процесния имот. Формулиран е и материалноправен въпрос за това, кога презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика. За да допусне делбата на двата парцела въззивният съд е приел, че страните са наследници на Й. К. , починал на 05.06.1950 г. и на съпругата му С. , починала на 05.06.2002 г. С гласни доказателства било установено, че наследодателите на страните купили процесния имот от П. Я. през 1948 – 1949 г. Ищците А. и Л. са деца, а ответниците са наследници на техния брат Й починал на 21.04.2004 г. Ответниците се снабдили с констативен нот. акт № 55 от 01.11.2004 г. за собственост въз основа на давностно владение върху двата парцела, представляващи един имот, заедно с построената в УПИ ІІ-484 двуетажна жилищна сграда. На 17.12.2004 г. ответниците продали УПИ ІІ-484 на съсобственика си С. Й. След смъртта на Й. К. през 1950 г. съпругата му останала да живее в имота. Синовете Л. и Й. Й. живеели в имота със семействата си, като в последствие Л. се изнесъл, а Й. останал в имота. През 1970 – 1971 г. Йордан съборил старата къща и построил нова, в която майката С. имала своя стая. Двора и градината обработвал Й. , С. също работела. През 1998 г. Йордан декларирал имота и заплащал данъци за него. При тези факти съдът приел че след смъртта на Й. К. наследниците му придобили съсобственост от имота при квоти от по ? ид. ч., като продължили владението на баща си. След смъртта на майката нейната част била наследена от трите и деца. Ответниците според съда не са придобили имота по давност след 1971 г., тъй като не са отблъснали владението на другите наследници. Йордан Й. бил държател на частите на брат и сестра си, а не владеел за себе си.
Касаторите посочват противоречива съдебна практика само по формулирания материалноправен въпрос. Обобщено, в решения № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/95 г. на ВС I ГО, № 414 от 13.06.2002 г. по гр. д. № 18/2002 г. на ВКС I ГО и решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/2003 г. на ВКС IV ГО е прието, че придобивната давност е оригинерен способ за придобиване правото на собственост, който по действие и последици е равнозначен на останалите придобивни способи. Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според чл. 69 от ЗС се предполага че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Въпросът за намерението на един от съсобствениците да промени владението от името на всички във владение само за себе си може да се изяви чрез пряко отричане на съсобствеността или недопускане на останалите съсобственици до имота. Записването на имота пред финансовите органи само на свое име също сочи за това намерение, но съчетано с останалите доказателства. Владението е законно, когато е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и е с намерение да се държи вещта като своя собствена. В решение № 1* от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4482/2007 г. ВКС II ГО е приел, че и когато имотът е придобит след смъртта на общия наследодател и не е имал сънаследствен характер, и в тази хипотеза намира приложение правилото на чл. 69 ЗС, според което се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Т. е. в решенията е прието, че тежестта на доказване не е на владелеца, а другите наследници. Тъй като спорния въпрос за тежестта на доказване на оборимата презумпция по чл. 69 ЗС следва да се прецени с оглед нормата на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на посоченото основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 489 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 1846/08 г. на Окръжен съд гр. В..
УКАЗВА на Й. П. Л., С. Й. Й., З. Й. Д., П. Й. В. и Й. Й. Д. в едноседмичен срок да внесат 40 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: