О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1324
гр. София , 01.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 451/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Ж. Г. С. и П. Г. М. са подали касационна жалба срещу решение № 679 от 21.11.2008 г. по гр.д. № 794 от 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 718 от 30.06. 2008 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е уважена претенцията на К. Н. Г. и В. И. Г. по чл.286 ГПК като касаторите са осъдени всеки един от тях да заплати направените подобрения в делбения имот в размер на 2 911, 33 лева . Решението в частта за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан не е обжалвано . Правят оплакване за постановяване на касираното решение по сметките при допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като навеждат отново доводи за неправилност и необоснованост на въззивният акт, който според тях не е съобразен с направеното от тях правопогасително възражение за изтекла погасителна давност по отношение извършените от К. Н. Г. и В. И. Г. подобрения в съсобствения имот.
Ответниците на К. Н. Г. и В. И. Г. не са взели становище по подадената касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационна проверка.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на К. Н. Г. и В. И. Г. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Пазарджишкия окръжен съд е извършил съдебна делба като е изнесъл на публична продан съсобствения между страните недвижим имот , представляващ дворно място –УПИ ХІІ-144 от кв.1 по плана на с. Ц., Пазарджишка област, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда при квоти 1/3 ид.ч. за К. Н. Г. и В. И. Г. и по 1/3 идеална част за всеки от касаторите Ж. Г. С. и П. Г. М.. Разгледал е и предявеният иск за подобрения като е осъдил всеки от касаторите да заплати частта от стойността , съответна на неговата квота от имота или по 2 911, 33 лева на ответниците на основание чл.72 , ал.2 ЗС. Не е зачетено направеното от касаторите правопогасително възражение за изтекла погасителна давност. Пазарджишкия окръжен съд е преценил , че вземането за подобренията направени през 1994- 1996 г. , което се претендира от ищците по реда на чл.72, ал.1 и ал.2 ЗС става изискуемо от момента , в който е влязло в сила конститутивното решение по предявеният иск по чл.30 ЗЗД. Вземането става изискуемо в момента от които владението се трансформира в държане или от момента в който то е смутено.
Изразеното становище от въззивният съд касаторите считат ,че е в противоречие с т.13 от от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г., Пленум на ВС относно началния момент от който започва да тече погасителната давност.
Решението от 14.05.2001 г. по гр.д. № 2* от 2000 г. с което е признат на основание чл.30 ЗЗД за унищожаем договора за покупко- продажба на делбения имот за 2/3 идеални части е влязло в сила на 14.10.2005 г. С това решение ищците са осъдени на основание чл.34 ЗН да възстановяват собствеността и да предадат владението на тези идеални части. Исковата молба за делба в която е заявена и претенция по сметки за извършените от ищците подобрения в имота е предявена на 22.12.2005 г. Касаторите позовавайки се на посоченото по-горе постановление намират, че вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. Този момент те свързват с предявяването на иска по чл.30 ЗЗД и направеното искане за реституция на даденото по унищожения договор , а именно връщане на владението на имота.
Решението следва да се допусне до касационна проверка по поставения материално – правен въпрос при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допускането до касационна проверка на въззивното решение има за цел да се уеднакви практиката на съдилищата и да се съобразят решенията с вече съществуващата практика по конкретни правни въпроси.
Касаторите дължат държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на по 58,22 лв. всеки, която следва да се внесе по сметка на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 679 от 21.11.2008 г. по гр.д. № 794 от 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационната жалба на Ж. Г. С. и П. Г. М., като ги задължава в едносемичен срок от съобщението да внесат държавна такса всеки един от тях по 58,22 лв. по сметка на ВКС и представят квитанцията по делото .
След внасянето на таксата делото да се докладва за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдията Арсова:
Считам, че решението е съобразено с т.13 от от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, поради което не следва да се допуска неговото касационно разглеждане в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
В конкретния случай с постановяване на решението от 14.05.2001 г. по гр.д. № 2* от 2000 г. на Ихтиманския районен съд по конститутивния иск по чл.30 ЗЗД и частичното унищожаването на договора за покупко- продажба на спорния имот от ищците, те от собственици на делбения имот са се превърнали в съсобственици. По силата на съсобствеността те са владелци за своята 1/3 идеална част от имота и държатели на 2/3 идеални части , за каквато част договора за продажба е бил унищожен . Именно с влизане в сила на решението, постановено по конститутивния иск започва да тече и погасителната давност за вземането за подобрения, а не с предявяването на исковата молба по чл.30 ЗЗД, тъй като за разлика от ревандикационният иск при предявяването на иска липсва съсобственост. Тя не се твърди и в обстоятелствената част на исковата молба, напротив основното твърдение в случая ,че собствеността е прехвърлена с унищожаем договор. Именно с влизането в сила на решението по този иск се преобразува правното положение на ответниците- касатори от собственици в държатели на 2/3 идеални части за каквито е унищожен договора за продажба и от този момент следва да се счете ,че е смутено владението върху имота за тези идеални части , който те са купили с унищожения договор. Това е момента на смущаване на владението за който се говори в т. 13 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г., Пленум на ВС, независимо от това , че едновременно с иска е била поискана и реституция на даденото по договора съгласно чл.34 ЗЗД. Реституцията е правна последица от унищожаването на договора и възниква само и когато с решението се уважи предявеният конститутивен иск.
Предявяването на иска за делба , с който е заявена и претенцията по сметки прекъсва погасителната давност и следователно въззивният съд правилно не е възприел направеното възражение и е уважил искането за присъждане на подобренията .