О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1328
гр. София , 02.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1162/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
О. “. е подала касационна жалба срещу решение № 81 от 7.02.2008 г. по гр.д. № 776 от 2007 г. на Кюстендилския окръжен съд с което е оставено в сила решение от 1.11.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Кюстендилския районен съд и е отхвърлен първоначалния иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ като са уважени насрещните искове по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД, предявени от областният у. като представител на държавата. В касационната жалба се подържа, че решението и по първоначалния и по насрещните искове е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон в конкретност с чл.5, ал.1 ЗВСВОНИ и § 45 от ЗИД от ПЗР на Закона за общинската собственост.
В представеното изложение се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като счита , че решението следва да се допусне до касационна проверка по въпроса относно вида на собствеността на жилището, представляващо обезщетение , което след отмяната на отчуждаването от момента на постановяване на отмяната и по силата на чл.5 , ал.1 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони , променя собствеността си. Спора е между общината и държавата, действаща ч. м. на регионалното развитие и благоустройство, представляван от О. управител. В изложението се позовават на противоречие в съдебната практика по посочения въпрос , но представят само решения на Върховния административен съд . Наведените обаче аргументи са относими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответника Д. , ч. Министъра на регионалното развитие и благоустройство , представляван от О. у. не е взел становище по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на О. “К” СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.3 ГПК.
Кюстендилския окръжен съд е отхвърлил предявеният от община “. против държавата, ч. Министъра на регионалното развитие и благоустройство , представлявана от О. у. положителен установителен иск за апартамент № 26, бл. ППП-33, вх. “а” , ет.7 ,бул. “Ц”, гр. К. заедно с прилежащите складови помещения и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж защото е намерил, че по силата на извършената отмяна на отчуждаването , поискано от З. Ц. Н. с решение № 232 от 8.07.1997 г. по адм. д. № 232 от 1996 г. на Кюстендилския окръжен съд и на основание чл.5, ал.1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. бл. закони предоставеното й имотно обезщетение- процесния апартамент е станал държавна собственост. Посочено е ,че към момента на реституцията е действала първата редакция на този текст , която предвижда ,че собствеността върху имота , с влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването автоматично се трансформира от частна в държавна собственост. При тези разсъждения и след като е изяснил ,че общината осъществява фактическата власт върху апартамента / отдава го под наем и събира наемите от него/ е уважил предявеният в обективно съединение насрещен иск за ревандикация и за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД като е присъдил обезщетение в размер на 3 226 лева.
Представените решения са произнесени от Върховния административен съд и касаят обжалване на индивидуални административни актове , поради което не формират практика по въпроса за собствеността на жилището , което отчужденият собственик е получил в обезщетение и което следва да върне при неговата отмяна.
Действително в редакцията на текста на чл.5 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. бл. закони, обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г. и изменено с Д.в. бр. 96 от 5.11.1999 г. е било предвидено , че собствеността върху жилищата, които са били предоставени в обезщетение срещу отчужден имот на гражданите при отмяна на отчуждаването става държавна по силата на решението за отмяна. Този текст е бил изменен през 1999 г. и обнародван в посоченият по-горе Държавен вестник като вече е предвидено собствеността да се трансформира в общинска. Наред с това, касаторът се позова на член 13, ал. 2 от ЗНА, във връзка с промяната на закона настъпила по силата на приетото с параграф 45 от ПЗР на ЗИД изменение на ЗОС, която разпоредба от Закона за нормативните актове гласи“актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона съобразно обсега на отменяването”.
Настоящия състав намира, че решението следва да се допусне до касационно разглеждане по въпроса за характера на собствеността на жилищата, които са били предоставени в обезщетение след отмяна на отчуждаването при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл. 84 т.3 ГПК общините по исковете за защита на вещни права – в случая частна общинска собственост дължат държавна такса , поради което и при липса на представена данъчна оценка на имота, съдът определя дължимата пропорционална такса в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 81 от 7.02.2008 г. по гр.д. № 776 от 2007 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационната жалба на община “..
Указва на община “. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 100 лева.
Делото да се насрочи в открито съдебно заседание след представянето на служебната бележка за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение: на съдията Арсова
Решението не следва да се допуска до касационна проверка ,тъй като съответства на трайната практика , формирана от ВКС от една страна и от друга при неговото касационно разглеждане не би се постигнал ефекта на точното прилагане на закона и развитие на съдебната практика поради следното:
Следва да се сподели тезата на Кюстендилския окръжен съд , че трансформирането на собствеността става по силата на законовата разпоредба на чл.5, ал.1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. бл. закони, съобразно редакцията й към момента на постановяването на отмяната на отчуждаването и нейното разширително тълкуване е недопустимо . Отмяната на отчуждаването е извършено при редакцията от 1992 г. на текста на чл.5, ал.1 от с.з., която предвижда собствеността на жилището , което е било предоставено в отчуждение , при отмяна на отчуждаването автоматично да се трансформира в държавна собственост. В полза на това разсъждение е и алинея 3 към този текст , която от своя страна разпорежда, че ползването на тези жилищни обекти ще се извършва целево от общината, посочвайки, че станалите държавна собственост жилища се предоставят на общинските съвети по местонахождението на имотите за настаняване на социално слаби граждани, крайнонуждаещи се от жилища граждани и граждани, които ще освободят жилища на лица, чиято собственост се възстановява. Тази разпоредба на закона е била променена с обнародването й в Д. В. брой 96/1999 г., близо две години след постановеното от Кюстендилския окръжетн съд решение, по силата на което процесния имот е преминал в патримониума на държавата. Промяната в горната разпоредба на закона от 1999 г. предвижда – при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища да стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Тази разпоредба няма обратно действие и не преурежда настъпилите вече промени, в резултат на отмяна на отчуждаването на тези жилища до момента на влизане в сила на тази промяна в закона. Отделно от това неотносимо към настоящия случай е позоваването на разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗНА защото през 1999 г., с посочения ЗИД на ЗОС – параграф 45, е изменена материална норма от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони именно в член 5 от същия. Изменението на текста от 1999 г., обн. В Д.в. бр.96 от 1999 г. няма обратно действие и не се отразява на вече възникналото право на собственост в полза на държавата.