Р Е Ш Е Н И Е
№133
София, 01.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 3537 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5142 от 1.06.2017 г. на Р. Б. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 274 от 22.06.2015 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 5098/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 148/20.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 934/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. срещу [община], ревандикационен иск за недвижим имот № 946, в кв.56 по ПУП на [населено място], целият с площ от 36210 кв.м. и построените в него сгради: 1.масивна двуетажна вила застроена на площ от 131 кв.м.; 2.масивна триетажна сграда, застроена на площ от 392 кв.м.; 3.едноетажна сграда (гараж), застроена на площ от 82 кв.м.; 4.едноетажна масивна сграда (склад-рампа) застроена на площ от 129 кв.м.; 5. едноетажна сграда (работилница), застроена на площ от 35 кв.м.; 6. обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв.м.; 7.водоем на един етаж с площ от 20 кв.м..
Молителят се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна [община] в писмен отговор, подаден по реда и в срока на чл.306, ал.3 ГПК, изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност.
Е. Б. Ш. и М. Б. В. не са изразили становище в настоящото производство.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, трето лице-помагач на ответната по иска страна [община], не е изразила становище в настоящото производство.
С определение № 159 от 26.09.2017 г. по настоящото дело в производство по чл.307 ГПК е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима.
С влязлото в сила решение касационният съд е приел, че процесният имот не е реституиран на наследниците на Р. П. на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като е бил публична държавна собственост. Решаващите мотиви към решението са, че имотът е образуван от част от отчуждените имоти от наследниците на ген.Р. П. и е бил предоставен на МНО, като отчуждените и новоизградените след отчуждаването сгради са образували военен санаториален комплект и са били ползвани за нуждите на военните лица. Министерство на отбраната е натоварено с изпълнение дейността по отбраната, което е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили на страната. Една от основните дейности в областта на отбраната е изграждане, подготовка и всестранно осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност. В нея се включва и дейности по опазване и възстановяване здравето на личния състав на въоръжените сили, поради което тя е от общонационално значение. Имотите, предназначени за осъществяването й, са били в режим на публична собственост към 25.02.1992 г., когато влиза в сила ЗВСОНИ, поради което не са подлежали на реституция. Този статут те са запазили до 2001 г., когато с Постановление № 280 от 22.12.2000 г. на МС е взето решение за закриване на публично здравно заведение „Дом за медико-социални грижи” (бивш военен санаториум) в [населено място] и с решение на МС № 620 от 27.08.2001 г. е обявен недвижим имот публична държавна собственост с пл. № 946 в кв. 56 по застроителния и регулационен план на [населено място] и 16-те сградите в него за имоти – частна държавна собственост, като описаните имоти са прехвърлени безвъзмездно на общината. Реституцията не посяга на публичната държавна собственост, защитена от Конституцията, защото публичната собственост обслужва определени конституционноустановени обществени интереси.
Към молбата за отмяна е представено писмо рег. № 13-00-776 от 28.03.2017 г. на Министерство на отбраната на Република България, че процесния по делото имот пл. № 946 кв.56, бивш военен санаториум, не фигурира в приложение № 1 към ПМС № 232/29.11.1993 г.
Данните в представения писмен документ са неотносими към мотивите на влязлото в сила решение, обусловили извода за неоснователност на предявения иск. С приложение № 1 към ПМС № 232/29.11.1993 г. за изпълнение на чл.24, ал.3 ЗСПЗЗ е определен размера на земеделските земи, които са били предоставени на Министерство на отбраната и чиято собственост държавата запазва. Документа установява, че за процесният по делото имот не е налице пречка по чл.24, ал.3 ЗСПЗЗ за реституцията му по ЗСПЗЗ. По делото обаче не се е твърдяло, че е инициирано пред органа по поземлена собственост производство за възстановяване правото на собственост по административния ред на ЗСПЗЗ, приложим за имоти по чл.2 ЗСПЗЗ, а за бивши земеделски имоти, понастоящем включени в границите на урбанизирани територии – само при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. В случая имотите са одържавени за реализиране на мероприятие по план за обществено мероприятие и за реституцията им е неприложим ЗСПЗЗ.
Поради неотносимост на данните по новото писмено доказателство към изхода на спора, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна.
С оглед изхода на настоящото производство молителят следва да възстанови на [община] направените разноски в размер на 9000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С. Б..
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5142 от 1.06.2017 г. на Р. Б. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 274 от 22.06.2015 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 5098/2013 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Б. П., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, адвокат Д. Г. да заплати на [община], ЕИК[ЕИК] разноски за настоящото производство в размер на 9000.00 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: