3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
[населено място], 18.06. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 5247 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Руска К. К., подадена чрез адвокат Д. М. срещу въззивно решение № ІІІ-43 от 26.04.2013 г. по гр.д. № 510/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1659 от 11.12.2012 г. по гр.д. № 3405/2012 г. на Районен съд, [населено място] е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу М. Д. Г. и Д. Т. Т. иск за заплащане на сумата 8 400 лв., с която са се обогатили неоснователно вследствие лишаването й от правото на ползване на собствения й недвижим имот- апартамент № 18, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. VІ за периода м.януари 2010 г. до м.април 2012 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С определение № 84 от 16.01.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса – при наличие на доказателства за основателност на иска следва ли съдът да приложи нормата на чл.162 ГПК по отношение на неговия размер.
Ответниците по касационната жалба – М. Д. Г. и Д. Т. Т. в писмения отговор поддържат, че решението е правилно и следва да се потвърди.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 906/2009 г. на БОС жалбоподателката е призната за собственица на апартамент № 18, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. VІ, че ответниците й дължат суми за ползването на апартамента. Изложил е съображения, че претенцията е основателна, но независимо от това я е отхвърлил по съображения, че жалбоподателката-ищца в първоинстанционното производство не е ангажирала доказателства за стойността на обезщетението което претендира.
На поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика – постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС / решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г., ІV г.о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./. Прието е, че при наличие на доказателства за основателност на иска съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.162 ГПК.
При така даденото разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че неправилно искът е отхвърлен, поради това, че ищцата не е ангажирала доказателства за размера на обезщетението, което претендира. В тази хипотеза съобразно императивното правило на чл.162 ГПК съдът е длъжен сам да определи размера, а ако това не е възможно поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава да назначи вещо лице. В случая въззивният съд е счел за основателен искът на ищцата за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за лишаване от ползването на собственият й недвижим имот, като е отхвърлил същия поради липса на данни за неговия размер.
Като е отхвърлил иска, който е счел за основателен, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. В нарушение на съдопроизводствените правила не са събрани доказателства за размера на обезщетението, както и не са изложени от въззивния съд съображения относно размера, до който искът се явява основателен. Предвид разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК и с оглед допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила делото ще следва да бъде върнато на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане и разрешаване на този въпрос от друг състав.
С оглед разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-43 от 26.04.2013 г. по гр.д. № 510/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: