О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 20.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2143 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Ю. и Г. Р. Ю. срещу решение № 391 от 05.03.2014г. по гр.д. № 4058/2013г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 5991 / 05.08.2013г. по гр.д. № 17097 / 2012г. на Софийски градски съд, I-20 състав, са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ю. С. Г., настъпила на 10.04.2012г., причинена при ПТП от 05.04.2012г., за разликите над сумите от по 100 000 лева до сумите от по 150 000 лева, ведно със законни лихви върху тези разлики от 10.04.2012г. до окончателното им плащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, тъй като определеното възнаграждение е в изключително занижен размер. Съдът не е анализирал и не е взел предвид безспорно установени факти и обстоятелства, от значение при определяне на размера на обезщетението, а само формално е посочил кои обстоятелства следва да се отчитат, без реално да съпостави относимите факти и обстоятелства с действително справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди. Поддържа се, че независимо, че ищците са пълнолетни, те са живеели в едно домакинство с майка си, поддържа ли са много близки и топли отношения с нея и са разчитали на подкрепата й. Според касаторите, съдът не е отчел като критерий, имащ значение при определяне на размера на обезщетението, установения лимит на отговорност на застрахователя към датата на настъпване на ПТП, чиято динамика отразява промените в обществено – политическите и социалните условия в страната от значение за принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.
Ответникът, [фирма], твърди, че не са налице основания за допускане на касационния контрол, съответно, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на починалата вследствие на ПТП тяхна майка възлизат на по 100 000 лева за всеки ищец и е отхвърлил исковете за разликите до пълните претендирани размери от по 150 000 лева. Посочено е, че определянето на размера на обезщетението е извършено с оглед: родствената връзка между ищците и починалото лице – тяхна майка; характера на същестуващите между тях отношения- ищците и починалата са живеели заедно, в общо домакинство, като починалата много се е грижила за децата си, а последните били силно привързани към нея; степента на причинените на ищците негативни психични изживявания – ищците тежко са приели внезапната загуба на майка си, били силно разстроени, все още не са преодолели смъртта й, почитат паметта й, животът им се е променил- нямали надежда, подкрепа; възрастта на починалата и на децата й към настъпване на произшествието – същата била на 56 години, а ищците на 28 и 25 годишна възраст; обществено – икономическите условия в страната към настъпване на произшествието.
Всички поставени от касаторите въпроси, касаят приложението на чл.52 ЗЗД, по отношение на който въпрос общото основание за допуск до касация е осъществено, тъй като произнасянето на съда по него е довело до определянето на крайния размер на присъдените обезщетения и частичното отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до пълните предявени суми.
По въпроса, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика в отклонение, от която въззивният съд е определил размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Дадените с ППВС № 4 / 1968г. указания по тълкуването и прилагането на посочената разпоредба не са загубили своето значение и днес, поради което решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което изключва допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по посочения въпрос, съгласно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по търк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. и практиката по чл.290 ГПК.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 391 от 05.03.2014г. по гр.д. № 4058/2013г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна на решение № 5991 / 05.08.2013г. по гр.д. № 17097 / 2012г. на Софийски градски съд, I-20 състав, са отхвърлени предявените от Х. Р. Ю. и Г. Р. Ю. срещу [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Ю. С. Г., настъпила на 10.04.2012г., причинена при ПТП от 05.04.2012г., за разликите над сумите от по 100 000 лева до сумите от по 150 000 лева, ведно със законни лихви върху тези разлики от 10.04.2012г. до окончателното им плащане.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.