О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 20.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2394/17г.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. К. А. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. К. Н. и касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място], чрез пълномощника му – юрк. М. В. против решение №1162 от 22. 05. 2017г. по гр.д. №480/17г. на Софийски апелативен съд.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на С. К. А. от [населено място]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, инкорпорирано в касационната жалба, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Посочил е, че като обуславящ изхода на делото правен въпрос бил този по приложението на чл.52 ЗЗД.Поддържал е общо противоречие с т.1 на ППВС №4/68г.Разгледал е накратко съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочил е, че ВКС следва да допусне касационно обжалване, тъй като в противен случай се нарушавал чл. 124 Конституцията на РБ, като съдът трябвало да извърши преценка правилно ли е приложен чл.52 ЗЗД.Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.52 ЗЗД. Интерпретирано е накратко решението на КС на РБ по к.д. №4/09г. във връзка с отпадане на думата „ съществен” в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка страната е заявил, че „ казуса подлежал на казуално тълкуване от ВКС, а не на нормативно”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Дори обаче общо заявеното като въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД да бъде възприето като удовлетворяване критериите на чл.280, ал.1 т.1 ГПК страната не обосновава довод за наличие на допълнителен критерий. Общото посочване за противоречие с ППВС 4/68г. не съставлява такъв довод, тъй като в случая, въззивният подробно и обстойно е разгледал всички предпоставки визирани като примерно изброяване в цитираната практика на данни, обуславящи определяне на стойностния адекват на вредата.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и развитото разбиране на страната по отношение съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то не може да формира валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По касационната жалба на ЗК [фирма], [населено място]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивното решение в частта, с която е било оставено в сила решение от 02.11.2016г. по гр.д. 10391/13г. на СГС, в частта му, с която е бил уважен предявеният от С. К. А. иск по чл. 226, ал.1 КЗ, като е осъден ЗК [фирма], [населено място] да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 04.07.2013г. в размер на 25 000лв., както и в частта за разноските.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- ст. юрк. М. В. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Поставени са въпросите : „Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с различна квалификация от тази по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие”. „ В колизия ли е правилото, че наказателната отговорност не може да бъде осъществена без процес, чрез който да се установи престъплението и за недопустимост на наказателния процес по повод искане да се установи извършване на престъпление „ Допустимо ли е гражданския съд да обоснове съставомерност на поведение, независимо, че за същото, лицето, спрямо което е повдигнато обвинение е оправдано, обосновавайки се за това с бланкетността на нормата на чл.343 от НК и с аргумент от това, че с оглед задължителната сила на присъдата по отношение на деянието, включено в състава на престъплението не е налице пречка за преразглеждане на въпроса дали водача е извършил друго нарушение на правилата за движение”. Във връзка с тези въпроси страната е развила съображения за това, че не съобразена нормата на чл.300 ГПК. Поставен е и въпросът- „Дали в случаите в които е налице изрично обсъждане от наказателния съд на поведението на лице, чиято наказателна отговорност не е предмет на производството пред този съд, но е относимо към определяне на квалификацията на деянието и от значение за обема, в който е ангажирана отговорността на дееца, гражданския съд е длъжен да възприеме установените факти за това поведение…” Накратко са изложени доводи за неправилност на разрешението на този въпрос дадено от въззивният съд, така квалифицирани и от страната. Други доводи не са развити.
Първият поставен въпрос, уточнен съобразно правомощията на настоящата инстанция – „Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие” е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Установеното наличие на общо основание пряко кореспондира с решаващите мотиви на състава, който е приел, че изпълнителното деяние по транспортните престъпления се осъществява чрез нарушаване правилата за движение, уредени в нормативни актове извън наказателния закон, като нормата на чл.343 НК има бланкетен характер и поради това, за да бъде обоснована съставомерност на изпълнителното деяние, винаги следва да бъдат вменени на дееца конкретни нарушения на правилата на движение. Така съставът на САС е обосновал извод, че след като Р. Р. е бил оправдан по повдигнато обвинение за нарушение по чл. 37, ал.2 ЗДвП, то същата оправдателна присъда няма значение за констатираното от състава нарушение при осъщественото ПТП на чл.25, ал.1 ЗДвП, което наказателният съд не е разглеждал. С оглед развитите съображения относно приложението на чл.300 ГПК, страната установява и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси не обосновават извод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като третият въпрос се съдържа в изведения като релевантен въпрос, а от останалите дори и да се изведен такъв, въпреки фактическите съдържания, обективиращи оплакванията на страната за неправилност на акта, то налице би било само общото основание за допускане на касационно обжалване. Страната, не е развила по тях каквито и да било доводи по допълнителния критерий. Нещо повече тя е обвързала по тях основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чиято дефинитивност, определена със задължителна практика на ВКС– т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. бе изяснена по предната жалба, единствено с оплакване за неправилност на решението, което не се разглежда в тази фаза на производството.
С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част по въпроса- „Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие”. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1162 от 22. 05. 2017г. по гр.д. №480/17г. на Софийски апелативен съд., в частта, с която е потвърдено решение 02.11.2016г. по гр.д. 10391/13г. на СГС, в частта му, с която е бил уважен предявеният от С. К. А. иск по чл. 226, ал.1 КЗ, като е осъден ЗК [фирма], [населено място] да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 04.07.2013г. в размер на 25 000лв., както и в частта за разноските.
УКАЗВА на касатора- ЗК [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 500лв.
След изпълнение на указанието делото за се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: