Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
Гр.София, 21.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2918 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Частна детска градина „Мечтатели“, гр.Варна, срещу решение №.63/30.03.18 по т.д.№.70/18 на Апелативен съд Варна – с което, след частична отмяна на решение №.824/1.12.17 по т.д.№.1648/16 на Окръжен съд Варна, предявените срещу касатора искове за заплащане на наемна цена и обезщетение за забава за сумите 3410евро /разлика над сумата 550евро до сумата 3960евро/ и 1493,17евро /разлика над сумата 11,63евро до сумата 1504,80евро/ са уважени ведно с разноски. Излагат се твърдения за материална незаконосъобразност на атакувания акт. Моли се за отмяната му ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна П. Х. Х. оспорва жалбата.
С определение №.157/5.03.19 е допуснато касационно обжалване за проверка на евентуалната недопустимост на въззивното решение в частта, касаеща присъждане на суми над 2750евро до 3410евро и над 1045евро до 1493,17евро, и по въпрос за тълкуването на договорите.
С атакуваното решение съдът е приел, че за процесния период страните са били обвързани от договор за наем, поради което и наемателят дължи претендираната наемна цена ведно с обезщетение за забава според уговореното. За целта е тълкувал съдържащата се в договора клауза на чл.12 ал.1 б.“г“ – според която договорът се прекратява автоматично, без предизвестие, при забава с повече от 10 календарни дни на заплащане на дължимата наемна цена – в смисъл, че тя предоставя права само на изправната страна – наемодателя, в случай на неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща в срок наемната цена – като неизправната страна – наемателят, не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Отразил е, че правното значение на клауза, в която страните са постигнали съгласие за едностранно прекратяване на действието на договора при неизпълнение, е, че въвежда възможността за трансформирането му в безсрочен, а съобразно чл.238 ЗЗД безсрочният наемен договор се прекратява с едномесечно предизвестие. При тези обстоятелства, въпреки, че в случая е предвидено, че договорът се прекратява автоматично, за да бъде прекратено действието му, до наемателя трябва да бъде отправено предизвестие и такова съставлява исковата молба. При тези обстоятелства искът за заплащане на наемна цена е намерен за основателен за целия предявен период /16.09.16-30.11.16г./, вкл. в размер на 3960евро, и за обезщетение за забава в размер на договорна неустойки за периода 16.09.16-30.11.16 – за 1504,80евро.
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum и е недопустимо.
Настоящият състав намира, че въззивното решение в частта, с която АС Варна е отменил първоинстанционното, респективно присъдил е суми над 2750евро до 3410евро и над 1045евро до 1493,17евро, е недопустимо. Това е така, доколкото съдът се е произнесъл по тези размери при условие, че във въззивната жалба е отразено, че решението на ОС Варна се обжалва само в частта за отхвърляне на исковете за осъждане на ответника да плати 2750евро наемна цена за периода 16.09.16-30.11.16 /т.е. за сумата над присъдените 550евро до 3300евро/ и 1045евро обезщетение за забава върху сумата 2750евро за същия период /т.е. за сумата над присъдените 11,63евро до 1056,63евро/. Именно по отношение на тези претенции и в тези размери /за присъждане на още 2750евро и още 1045евро/, с оглед принципа на диспозитивното начало, би могла да се произнася въззивната инстанция. За сумите над 2750евро до присъдените 3410евро и над 1045евро до присъдените 1493,17евро разглеждането и отсъждането е извън рамките на предмета на спора – заявената от ищеца с въззивната жалба претенция и търсената защита – поради което е недопустимо. Предвид изложеното въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното за отхвърляне на исковете за сумите над 2750евро до 3410евро и над 1045евро до 1493,17евро и същите са присъдени, трябва да се обезсили.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
По въпроса за тълкуване на договорите е налице задължителна съдебна практика /реш.№.1/24.07.12 по г.д.№.777/10, I ГО, реш.№.116/ 8.06.16 по г.д.№.5236/15, IV ГО и др./, съобразно която в съответствие с чл.20 ЗЗД трябва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Думите следва да се възприемат според общоприетото им книжовно значение и вложения от страните смисъл предвид действителната им воля. Тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключването му, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.
По основателността на касационната жалба:
По делото няма спор, че:
– на 1.07.13г между П. Х., наемодател, и ЧДГ “Мечтатели“, наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот /дом 1 от Комплекс за отдих гр.Варна, м.“Приморски парк“/ за срок от 4г. и 5м.; месечната наемна цена /1200евро, платима от 1 до 5 число на първия месец на всяко шестмесечие/ е променена /с анекс от 26.08.15/ считано от 1.12.15 на 1100евро и е платима от 1 до 5 число на всяко тримесечие; предвидено е, че за всяко неизпълнение на задълженията по договора, вкл. при забава повече от 10 календарни дни за заплащане на дължимата наемна вноска, наемателят заплаща на наемодателя неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки ден на забавата /чл.9.1./; в основанията за прекратяване на договора /наред с изтичане на уговорения срок, взаимно писмено съгласие, едностранно писмено предизвестие/ се съдържа изрична клауза /чл.12 ал.1 б.“г“/, според която договорът се прекратява автоматично, без предизвестие, при забава с повече от 10 календарни дни на заплащане на дължимата наемна цена;
– последната платена от наемателя наемна вноска е била за периода м.06-м.08.2016, като считано от 1.09.16 той не е заплащал такава /в това число до 15.09.16 и впоследствие/, никоя от страните не е връчвала на другата едностранно предизвестие за прекратяване и те не са постигали взаимно писмено съгласие в тази връзка.
При така установените фактически обстоятелства и с оглед на отговора на правния въпрос следва да се приеме, че при тълкуване на договорите следва да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността; думите следва да се възприемат според общоприетото им книжовно значение и вложения от страните смисъл предвид действителната им воля. В разглеждания случай в чл.12 ал.1 б.“г“ от наемния договор изрично е предвидено, че той се прекратява автоматично, без предизвестие, при забава с повече от 10 календарни дни на заплащане на дължимата наемна цена. Налице е ясно изразена воля прекратяването да настъпи автоматично, без необходимост от волеизявление/предизвестие от която и да е от страните, с простото настъпване на визирания в клаузата факт – неплащане на дължимата наемна цена повече от 10 календарни дни след падежа. Видно от основанията за прекратяване, в разпоредбата на чл.12 от договора страните са предвидили множество различни хипотези, в това число прекратяване с предизвестие. Очевидно процесната, която, според изричното отразяване, не изисква такова, визира облегчен ред за и бързина при разкъсването на облигационната връзка – с всички произтичащи от това последици. Така постигнатата уговорка може да ползва както наемодателя, така и наемателя – с оглед съответния им интерес. Тя дава възможност на наемодателя да предприеме незабавно след изтичане на 10-дневния срок от неплащане на падежа съответни действия по освобождаване на имота /без необходимост да отправя предизвестие или предупреждение със срок за изпълнение и да доказва надлежно връчване и съответно изтичане на срок/, респективно на наемателя, при спешна нужда, да се освободи от договорната връзка с простото неплащане на цената. Тълкуване, според което при наличната формулировка на клаузата на чл.12 ал.1 б.“г“ същата следва да се възприема като предоставяща право за прекратяване на договора само на изправната страна /на наемодателя-в случай на неизпълнение на задължението на наемателя/ и изискваща отправяне от същата на предизвестие до неизправната, не съответства на действителната ясно изразена воля – за въвеждане на основание за прекратяване, при което правните последици на разкъсването на договорната връзка да настъпват автоматично, с простото настъпване на отнапред определения факт на неплащане на дължимата наемна вноска в 10-дневен срок от предвидения за изпълнение момент, без необходимост от отправяне на допълнително предизвестие. Предвид изложеното и доколкото в случая няма спор, че до падежа – на 5.09.16, съответната наемна вноска не е била платена – като това не е било извършено и в рамките на следващите 10 дни, то, считано от 16.09.16, договорът за наем е бил прекратен на предвиденото в чл.12 ал.1 б.“г“ от същия основание. При това положение наемна цена се дължи само за периода 1-15.09.16, същата възлиза на 550 евро /1100:2=550/ и за тази сума претенцията с правно основание чл.232 ЗЗД е основателна. За разликата до предявения /предвид обхвата на въззивната жалба/ размер 3300евро тя е неоснователна и следва да се отхвърли. Върху горепосочената главница се дължи обезщетение за забава, което, определено съобразно визирания в исковата молба механизъм на чл.9 ал.1, за периода 15.09.16-30.11.16 /76 дни/ възлиза на 209 евро. За тази сума искът е основателен, а за разликата до предявения /предвид въззивната жалба/ размер /от 1056,63евро/ – неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че, като се е отклонил от практиката на ВКС по въпроса за тълкуване на волята на страните съобразно чл.20 ЗЗД, въззивният съд е постановил неправилен акт. Налице е основанието на чл.281 т.3 ГПК, поради което той следва да бъде частично отменен – ведно с присъждане на съответни разноски на страните за всички инстанции съобразно крайния изход на спора. С оглед на горното, въззивното решение следва да се: обезсили–в частта, с която, след съответна отмяна на първоинстанционното, ответникът е осъден да плати сумите над 2750евро до 3410евро и над 1045евро до 1493,17евро; да се отмени – в частта, с която предявените искове за главница и обезщетение за забава, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, са уважени за сумата 2750евро /съставляващи разлика над уважения размер 550евро до предявения с въззивната жалба 3300евро/ и сумата над 197,37евро /съставляваща разлика над присъдения от първоинстанционния съд размер 11,63евро до дължимия 209евро/ до присъдените 1045евро, както и в частта за разноските; да се остави в сила – в останалата му част – с която са присъдени 197,37евро обезщетение за забава, като допълнително /при зачитане на присъдените от първоинстанционния съд разноски/, на страните се присъдят такива съобразно изхода на спора за трите инстанции по съразмерност както следва: на ответника – касатор в настоящото производство – общо още 1970,78лв. /1400лв. и 570,48лв. за касационна и апелативна инстанция-при отчитане, че направеното от пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на платения от ответника за апелативния съд адвокатски хонорар (2000лв.) е основателно (предвид фактическата и правна сложност на спора, която не е голяма, и извършените от адвоката действия при разглеждането на делото-изразяващи се само в явяване в едно съдебно заседание) и същият се намаля до минимално определения при условията на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, на ищеца – още 95,20лв. /27,73лв. и 67,47лв. разноски за апелативна и първа инстанция/ – или, при условията на компенсация, на ЧДГ”Мечтатели” се дължат още 1875,58лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №.63/30.03.18 по т.д.№.70/18 на Апелативен съд Варна В ЧАСТТА, с която е отменено решение №.824/1.12.17 по т.д.№.1648/16 на ОС Варна за отхвърляне на предявените от П. Х. Х. срещу Частна детска градина «Мечтатели» ООД искове за заплащане на наемна цена за периода 16.09.16-30.11.16 и обезщетение за забава за същия период за сумите над 2750евро до 3410евро и над 1045евро до 1493,17евро и Частна детска градина «Мечтатели»ООД е осъдена да плати на П. Х. Х. наемна цена и обезщетение за забава за периода 16.09.16-30.11.16 съответно над 2750евро до 3410евро и над 1045евро до 1493,17евро, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение №.63/30.03.18 по т.д.№.70/18 на Апелативен съд Варна В ЧАСТТА, с която, след съответна отмяна на решение №.824/1.12.17 по т.д.№.1648/16 на ОС Варна, Частна детска градина «Мечтатели»ООД е осъдена да плати на П. Х. Х. неплатена наемна цена и обезщетение за забава за периода 16.09.16-30.11.16 в размер на сумата 2750 евро /съставляваща разлика над сумата 550евро до сумата 3300евро/ и сумата над 197,37евро до 1045 евро, както и В ЧАСТТА за разноските.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №.63/30.03.18 по т.д.№.70/18 на Апелативен съд Варна в останалата му част – с която Частна детска градина «Мечтатели» е осъдена да плати на П. Х. Х. 197,37евро обезщетение за забава.
ОСЪЖДА П. Х. Х. да плати на Частна детска градина «Мечтатели», БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], още 1875,58лв. /хиляда осемстотини седемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: