О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 24.03.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1112 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.11.2014 год. по гр. д. № 2073/2014 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 20.03.2014 год. по гр. д. № 688/2013 год. на Асеновградския районен съд, с което е допусната съдебна делба между С. В. Ж. и Й. Д. П. на недвижим имот, представляващ апартамент № 4 в [населено място], [улица], с идентификатор 00702.531.188.3.6 с площ от 68.81 кв. м., с избено помещение № 21 с площ от 4 кв. м., ведно с 2.61% ид. ч. от общите части на сградата при дялове 7 897.65/30700 ид. ч. за С. Ж. и 22802.35/30700 ид. ч. за Й. П..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от С. В. Ж. от [населено място], чрез адв. Ив. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост с искане за отмяната му, като вместо това делбата на апартамента се допусне при дялове – за касатора 85.65%, а за ответницата – 14.35% ид. ч.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето от въззивния съд по формулирания въпрос: придобиването на жилище на името на единия съпруг изключва ли трансформацията на лично имущество за другия, да е в противоречие с представената задължителна съдебна практика-решения на ВКС № № 129 по гр. д. № 89/10 ІV г. о., 828 по гр. д. № 1477/10 ІV г. о. и 347 по гр. д. № 1071/11 ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тях е даден положителен отговор на въпроса за разлика от приетото в обжалваното въззивно решение, в което е призната трансформация на лично имущество на ответницата в придобиването на имота в размер на дарената й парична сума от баща й и лични нейни парични средства в хипотезата на придобиване на имота на името на ищеца.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с произнасянето по въпросите, свързани с паричния влог при действието на новия СК, плащането на цената за придобития имот от влога на единия съпруг и отношенията с другия по повод внасяне от него на парични средства в този влог, както и относно допустимостта в делбеното производство да се определи по-голям дял от общото имущество без да е предявен иск по чл. 29, ал. 3 СК в срока по чл. 31 СК. Касаторът счита, че същите имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като според него не е налице съдебна практика по тях.
Съделителката Й. П., чрез пълномощниците й адвокатите Д. Е. и М. Г., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, бивши съпрузи, при посочените права в съсобствеността, въззивният съд приел, че описаният апартамент е придобит по време на брака между страните, презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за наличие на съвместен принос в придобиването му от двамата съпрузи е оборена, с оглед установените по делото факти, че част от покупната цена е лична собственост на съпругата с източник дарение от нейния баща и лични нейни парични средства. Поради това и извън тази част за разликата до пълния размер на продажната цена е възникнала съпружеска имуществена общност, като без значение е обстоятелството, че същата е набрана по разплащателна сметка на името на съпруга, сега касатор.
Съдът е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, с възприемане на направените фактически и правни изводи относно наличието на частична трансформация на лични средства на съпругата в придобиването по време на брака на страните на недвижимия имот, въз основа на събраните по делото доказателства.
Следователно, изводът на въззивният съд за липсата на съпружеска имуществена общност върху част от придобития имот, съответстваща на размера на личните средства на съпругата от дарение и влог, е обусловен от направената преценка на събраните по делото доказателства за установяване на тези факти – по откритата на 29.12.2011 год. на името на касатора разплащателна сметка в ЦКБ е постъпила сума чрез превод от влог на съпругата в размер на 3 834.71 лв., внесени са от касатора суми в размер 3 000 лв. и 2 000 лв., които преди това съпругата му е превела по друга сметка от неин паричен влог, и 6 070 лв. са дарени от баща й, като част от тази сума 3 070 лв. са дадени на ръка на касатора за внасяне на депозита за участие в търга за закупуване на имота, а 3 000 лв. са с банков превод по разплащателната сметка. Или за сбора от тези суми в размер на 14 904.71 лв. е прието, че липсва съвместен принос на съпрузите, тази сума представлява лично имущество на ответницата, на която е призната частична трансформация в този размер в придобиването на имота за сума 30 700 лв. За разликата до последния размер съдът приел наличие на съпружеска имуществена общност, при прекратяването на която съпрузите имат равни права. Въззивният съд приел за неотносимо обстоятелството относно титулярството в придобиването на имота по съображения за игнориране в този случай на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК, регламентираща изрично режима на вещните права, придобити по време на брака като СИО и предпоставките за нея – време на придобиване и наличие на съвместен принос, които не са предпоставени от това на чие име са придобити тези права.
Поставеният от касатора в изложението въпрос относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия е релевантен за изхода на спора, тъй като в такава хипотеза – придобиване на името на единия съпруг, въззивният съд приел да е налице частична трансформация в придобиването за другия. Произнасянето по него е в противоречие с представената към изложението задължителна съдебна практика, приемаща, че при придобиване на името на единия съпруг е изключена трансформацията на лично имущество за другия съпруг, поради което и по този правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Произнасянето по първия от поставените въпроси с допускане на касационно обжалване по него прави безпредметно произнасянето по релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по останалите формулирани от касатора въпроси.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1848 от 4.11.2014 год. по гр. д. № 2073/2014 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от С. В. Ж. от [населено място], чрез адвокат Ив.Д., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора С. В. Ж. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи вносния документ в същия срок, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: