О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 133/06.03.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3892 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № VI-120/ 14.06.2016 г. по гр. д. № 1669/ 2015 г, с което Бургаски окръжен съд, като потвърждава решение № 87/ 29.05.2015 г. по гр. д. № 815/ 2014 г. на Районен съд – Карнобат, признава за установено по отношение на [фирма], че на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от В. В. Н., починала на 16.11.2001 г., М. В. М. и Н. В. Н. притежават по 1/ 30 ид. части от правото на собственост върху два поземлени имота в землището на [населено място], Общ. К., Обл. Б..
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси:
1. Въззивният съд като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по относимите доказателства, възражения и доводи на страните, когато същите касаят правоизключващо възражение на ответника за придобиване по давност на имотите, за които е предявен искът в защита на правото на собственост?
2. Знанието, че е купен недвижим имот от несобственик, предполага ли се или следва да се докаже от страната, която черпи права от този факт?
3. Последващото узнаване от приобретателя на недвижим имот, че при първоначалната продажба на имота не са участвали всички собственици като продавачи, отразява ли се на характера на установеното от приобретателя добросъвестно владение за целия имот?
4. Кои са фактите, които следва да се установят, че са станали известни на купувача на недвижим имот с цел определяне, че неговото владение от добросъвестно по чл. 70 ЗС се е трансформирало в недобросъвестно? И
5. Предявяването на ревандикационен иск от съсобствениците на имота срещу трето за съсобствеността лице прекъсва ли течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите (непредявили иска) съсобственици?
Касаторът счита, че въпросите обосновават изводите на въззивния съд, като по първия (процесуалноправен) обосновава допълнителното основание за допускане на касационния контрол от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез приложени решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК, а по останалите – допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 70, ал. 1, ал. 2 ЗС и на чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Ответниците по касация М. М. и Н. Н. квалифицират повдигнатите въпроси като касационни оплаквания и така изключват възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. По същество възразяват, че е правилно. Претендират разноските пред тази инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по гражданско дело по кумулативно обективно съединени искове за собственост върху двата недвижими имота, предявени при условията и на активно субективно съединяване от вида на обикновеното другарство, а чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва тяхната цена като критерий за възникване на правото на касационно обжалване. Подава я легитимирана страна. Касатор е ответникът по уважените положителни установителни искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар само по последния процесуалноправен въпрос, повдигнат от касатора, и при основанието от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Ответниците по касация предявяват исковете в защита на своето право на собственост (всеки на 1/ 30 ид. части върху всеки от двата имота). Обосновали са правния си интерес с твърденията, че касаторът притежава титул за собственост за същите имоти – договор за покупко-продажба по н. а. № 47/ 22.12.2011 г.
Касаторът е оспорил исковете с възраженията, че на основание договора от 22.12.2011 г. той е собственикът на имотите (основно възражение) и на основание придобивна давност (евентуално възражение). По евентуалното възражение е заявил, че присъединява своето владение към това на своите праводатели назад във времето, считано от датата на договор за покупко-продажба по н. а. № 146/ 02.06.2009 г. (чл. 82 ЗС).
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че правата на ответниците по касация (по 1/ 30 ид. части) върху двата имота произтичат от решение № 05/ 06.06.2003 г. на ОСЗГ [населено място] за възстановяване на правото на собственост и от наследствено правоприемство от В. Н., която е едини от наследниците на бившия собственик на имота. Приел е, че тези права не са погасени (прехвърлени) с договора за покупко-продажба по н. а. № 186/ 22.04.2009 г., с който едно трето за възстановената собственост лице с неистинско удостоверение за наследници на бившия собственик на имотите и с неистинско пълномощно ги продава лично на себе си. Добавил е, че доколкото следващите разпоредителни действия приключват с договора по н. а. № 47/ 22.12.2011 г., по който купувач на имотите е касаторът, но не са извършвани от ответниците по касация, неоснователно е основното възражение, че този договор легитимира касатора като собственик на спорните идеални части.
След това въззивният съд пристъпва към разглеждане на евентуалното възражение за придобивна давност. Съобразява, че чрез него касаторът заявява присъединяване на своето владение към това на своите праводатели назад във времето, считано от сключения договор по н. а. № 146/ 02.06.2009 г. (чл. 82 ЗС). С този договор А. А. купува имотите от купувача по договора по н. а. № 186/ 22.04.2009 г. Въззивният съд квалифицира касатора като добросъвестен владелец, който е придобил владението на правно основание, годно да прехвърли собствеността, без да знае, че неговия праводател не е собственик (чл. 70, ал. 1 ЗС). След това проследява веригата разпоредителни действия, които следват договора от 22.04.2009 г. и заключава, че договорът по н. а. 22.12.2011 г. с купувач касатора е последният. Констатира, че срокът, изтекъл към 17.11.2014 г. (датата на предявяване на исковете), е по-дълъг от 5-годишния по чл. 79, ал. 2 ЗС. Въпреки това отрича легитимацията на касатора като собственик на спорните идеални части и по заявеното с евентуалното възражение оригинерно основание. Въззивният съд приема, че течението на давностния срок са прекъснали ревандикационните искове, които другите съсобственици на двата имота са предявили срещу касатора и влязлото в сила решение, с което техните искове са били уважени (чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Поради това заключава, че не се е осъществило и оригинерното придобивно основание от чл. 79, ал. 2 ЗС, а съществуват (не са погасени) правата, които ответниците по касация са придобили по реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от В. Н..
Следователно обуславящ въззивното решение е единствено процесуалноправния въпрос, предявяването на ревандикационен иск от съсобствениците на имота срещу трето за съсобствеността лице прекъсва ли течението на срока на давностно владение на идеалните части на другите (непредявили иска) съсобственици? Въпросът получава отрицателен отговор с решение № 705/ 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/ 2009 г. на ВКС, ГК, I-во ГО и решение № 111/ 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/ 2016 г., ВКС, I-во ГО, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Въззивният съд му отговаря положително. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице общото и допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № VI-120/ 14.06.2016 г. по гр. д. № 1669/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на всеки от касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена в полза на бюджета на Върховния касационен съд държавна такса 50. 00 лв. (минималната от по 25. 00 лв. за всеки от двата кумулативно обективно съединени иска).
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на 1-седмичния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.