О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 133
гр.София, 05.12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 526/2008 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М”О. , гр. П. срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 193/08.07.2008 год., постановено по в.т.дело № 754/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивския окръжен съд от 28.03.2007 год. по гр.дело № 30/2006 год. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. К., Р. И. К. и И. Р. К.-тримата от гр. П., иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 52 226 лева – договорна неустойка за забавено строителство, апелативният съд е решил спора по същество като е осъдил ответника-касатор да заплати сумата 52 226 лева, представляваща неустойка по т.3.5 от сключения с нотариален акт № 54, том ІІ, рег. № 2* дело № 306/2000 год. договор за учредяване право на строеж и продажба на идеална част от дворно място срещу задължение за построяване на сграда в УПИ ХХІV-3118 в кв.259 по плана на гр. П., в която се намират обектите на ищците. В останалата обжалвана част е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че апелативният съд неправилно е тълкувал съдържанието на процесния договор, което е довело до погрешния извод за дължимост на претендираната неустойка за забавено строителство. Наведени са доводи за недействителност на уговорената клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави, накърняването на които е основание за нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД. Изложени са съображения, че липсата на краен предел по отношение на срока, за който може да бъде начислявана процесната неустойка, както и съдържащата се в текста н т.3.5 неяснота по отношение на начина и базата за определяне на нейния размер /спрямо данъчната оценка или пазарната цена на обектите и към кой момент следва да бъде изчислена/, налагат извода за недействителност на клаузата за неустойка, тъй като в противен случай претендираната санкция би надхвърлила самата стойност на обектите, за забавеното изпълнение на които се претендира. Прави се оплакване, че въззивният съд неправилно е отхвърлил възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на предявената претенция, че решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалната норма на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, тъй като не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие със съдебната и арбитражна практика, изразена в приложените към жалбата решения.
Ответниците по касационната жалба Т. С. К., И. Р. К. и Р. И. К.-тримата от гр. П., не изразяват становище по направените оплаквания и допустимостта на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въззивното решение на Пловдивския апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по съществен материалноправен въпрос свързан с действителността на уговорката за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по сключения договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на масивна жилищна сграда в същия поземлен имот, респ. нищожността на договорната клауза като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД с оглед нейния прекомерен размер и липсата на краен срок за начисляването й.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил иска за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по съображение, че ответното О. не е изпълнило в у говорения срок задължението да построи и предаде на ищците конкретните обекти-предмет на договора. Прието е за неоснователно направеното от ответника възражение за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави. Направен е извода, че уговореният в конкретния случай процент за определяне на неустойката не е висок и не води до прекомерност на нейния размер, а ограничаването срока на действие или размера на неустойката на практика би обезсмислило нейната обезпечителна и обезщетителна функция и е в противоречие с принципа за свободата на договаряне заложен в чл.9 ЗЗД.
В приложеното към жалбата решение № 173/15.04.2004 год. по т.дело № 788/2003 год. по описа на ВКС-ТК е прието, че уговорената неустоечна клауза е нищожна, тъй като е предвидена неустойка за забава за всеки просрочен ден и липсата на краен предел като срок за начисляването и налага извода, че е определена в противоречие с добрите нрави.
Освен цитираното от жалбоподателя решение, на настоящия състав на ВКС е известно наличието и на друга противоречива съдебна практика по посочения съществен правен въпрос. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предпоставя произнасяне по различен начин от съдилищата, включително от състави на ВКС по идентични материалноправни или процесуални въпроси, като целта е касационната инстанция да постанови решение по чл.294 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика.
С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса на основание чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси/обн. в ДВ, бр.22/28.02.2008 год./, делото следва да се насрочи за разглеждане на касационната жалба по същество в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193/08.07.2008 год., постановено по в.т.дело № 754/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Указва на жалбоподателя да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 044,52/хиляда четиридесет и четири лева 0.52/лева, след което делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: